Категория: SELF HELP

Всеки от нас ежедневно е изправен пред дилемата на някакъв избор. Понякога става въпрос за нещо тривиално и обикновено, в друг случай за нещо важно и с последствия върху целия ни живот. За някои хора вземането на решения е лесен и бърз процес – обикновено те са предприемчиви в личния си живот и в работата си и не се колебаят, когато са изправени пред какъвто и да е избор. За други обаче решението е трудна или невъзможна стъпка. В повечето случаи те отлагат вземането на решение до степен, в която стечението на обстоятелствата и изминаването на времето вземат решението вместо тях. Наистина ли вземането на решение е труден процес и как  можем да го направим лесен и бърз?

Дали да си купя този нов телевизор, при положение, че стария вкъщи все още работи добре? Да изляза ли с така настоятелния колега, или просто няма смисъл да го правя? Да поискам ли повишение, след като съм сигурен, че го заслужавам или да не рискувам? Да започна ли да работя за себе си или е прекалено несигурно? Всеки от нас ежедневно е изправен пред подобни въпроси и понякога е наистина трудно да дадем решителен и бърз отговор, който да ни удовлетворява, но и да ни дава стабилност и сигурност.

Ако не сте родени под знака на вземащите лесно решения и сте склонни в повечето случаи да оставите някой друг да прави изборите вместо вас, има опасност на един или друг етап решенията да не ви харесат. Отказвайки се доброволно от вземането на решение, дори и то да не ви хареса,  няма кого другиго да обвините след това, освен себе си. По-лесно е да се научите да вземате решения за живота си, отколкото да се примирявате цял живот с чуждите такива. Как може да стане това?

В повечето случаи решението вече е узряло в мислите ни и от нас се иска само да си кажем: Да, това е! И да го приведем в действие. За всяка една дилема, която стои пред  нас ние в ума си виждаме отговора, който ни се струва по-реден, правилен, удовлетворяващ като решение, но доста често не предприемаме нищо, за да го осъществим. Хората, които вземат решения трудно, обикновено очакват от най-близките си да потвърдят решението им или да ги побутнат в посоката, към която са се насочили, но задължително с чужда помощ. Всъщност по този начин има вероятност ако решението се окаже успешно, след това някой друг да си присвои заслугата за него. Как можем да улесним стъпките към решението и да управляваме собствения си живот и планове? Най-лесният начин е да започнем с нещо ежедневно. Ако пред нас стои въпрос с два изхода и се колебаем кой точно да изберем, вземаме лист хартия, разграфяваме го на две вертикални части и разделяме в двете колони всички положителни неща, произтичащи от едното решение и от другото. Ако се окаже, че и двата варианта имат еднакъв брой предимства, можем да направим същото и с недостатъците им и да изберем крайната алтернатива по метода на повечето предимства и по-малкото недостатъци. Тази система може да се приложи при решения от типа на да сменим ли работното си място, избор на автомобил или някаква друга покупка и във всички останали случаи, когато пред нас стои възможност с два изхода.

Разбира се, понякога дори и единият резултат да е със страшно много предимства, ако усещаме, че всъщност искаме да се спрем на другата алтернатива, то тогава няма нужда да пречупваме желанията си. В повечето случаи ние тайно в себе си знаем какво искаме и кое би било добре за нас, просто нямаме достатъчно кураж да го осъществим без допълнителен стимул.

Друг метод, който може да ни провокира към по-лесно вземане на решение е задаването на въпроса: Как бих погледнал на това след една година? Ако изборът, който ни предстои е с дългосрочно действие, годините могат да бъдат пет или дори десет – покупката на недвижим имот или избора на партньор са подобни дългосрочни решения и спокойно можем да увеличим сроковете във въпроса си.

Този въпрос улеснява вземането на решение на принципа на миналия опит. Ако се обърнете назад и си спомните притесненията си в миналото и колебанията относно вземането на някакво решение, как гледате на тези преживявания сега? По-вероятно е дори да не си спомняте за тях или да се сещате с усмивка и нотка на самоирония с какви големи тревоги сте се сблъскали тогава, а от позицията на времето сега, признавате, че те са били напълно излишни. По същият начин ще гледате след пет години на настоящата си дилема.

И ако това не е достатъчно да ви накара да вземете решенията си в ръце, то можете да си представите, че сте капитан на кораб, който всъщност е собствения ви живот. Бихте ли оставили управлението на някой второстепенен помощник, просто клатушкайки се по вълните или искате да напътствате собствения си кораб именно към пристанището, в което бихте желали да пристигнете?

В миналият брой разгледахме до какво води прекомерното стоене пред компютъра и какви могат да бъдат последствията от Интернет зависимостта. По същия начин, по който човека, зависим от алкохола не намира никакви удоволствия в никаква друга дейност, ако тя не е свързана с алкохол, то и нетхолика не успява да прекара приятно времето си далеч от компютъра, и се чувства особено дискомфортно, ако наблизо няма устройство, на което да разчита за незабавна връзка с Мрежата.

Хората, зависими от Интернет обикновено купуват все по-скъпи и по-големи монитори или лаптопи с все повече функции. В жилището им можете да намерите разнородни устройства, позволяващи бърза връзка, сваляне и записване на информация, допълнителна памет и какво ли още не. Или пък да ги познаете по факта, че в социалните мрежи са особено активни и комуникативни, но на живо са стеснителни и склонни към мълчание и изолация.

Зависимостта от Мрежата се развива по идентичен на другите зависимости начин. Започва се с малки „дози”, които доставят удоволствие, с течение на времето „дозите” се увеличават, докато се стигне до момента, в който времето не може да се прекара комфортно, ако липсва източника на удоволствие. Как може да се преборим с това?

На първо място е много важно да си зададем въпроса: „Какво ни дава Интернет или времето пред компютъра?” Не винаги първият отговор на този въпрос ще е най-точен и верен, но обикновено в представата на зависимия Мрежата е обекта, който предоставя всички свързани с удоволствие изживявания и обратно – при липса на обекта, всички дейности и процеси са свързани с дискомфорт. Доста трудно е да се откажеш доброволно от нещо, което ти носи удоволствие, но на първо време е важно зависимият от Мрежата да успее да накара себе си да прекъсне процеса на сърфиране и да се насочи към други дейности. В началото без съмнение това ще предизвика силен дискомфорт – мислите непрекъснато ще се насочват към любимия обект и ще е доста трудно да се получи съсредоточаване в каквато и да е друга дейност. По-лесно се получава, ако преди да започнете, направите списък на всички онези дейности, които са доставяли удоволствие преди да се появи неистовото желание за прекарване на времето в Мрежата. Някакво остаряло хоби, любими филми или книги, отдавна забравени в някой шкаф, каквато и да е друга дейност, свързана с ангажиране на мисловния процес или с физическо движение.

На второ място е важно да превърнем виртуалните контакти в реални такива и да се обадим на всички приятели от Мрежата, за да се видим на живо. Да…, трудно е да контактуваш без помощта на иконки и анимирани усмивчици, но след първите няколко пъти вече ще се върне стария интерес към реалните, истински дейности и срещи, а заедно с интереса ще се върне и удоволствието от тях, което е забравено от нетхолика.

Спортът е съществена съставка за преодоляване на всякакви зависимости или каквито и да са негативни психически преживявания, ето защо и тук не бива да бъде пренебрегван. Химичните съединения, които се отделят в мозъка по време на активна спортна дейност, всъщност спомагат за повишаване на настроението, за по-добър тонус и съдействат за балансираното състояние на организма, както физически, така и на психично ниво. А нетхолика определено има нужда от по-добро настроение, особено по време на първите опити да прекрати зависимостта си.

Нещо особено важно по време на кратките ваканции и почивки – оставете компютъра вкъщи, когато пътувате за няколко дни. Ако има нещо жизненонеобходимо, винаги можете да използвате нечии друг компютър, а носенето на вашия непрекъснато ще ви подтиква да погледнете за секунда какво се случва в Мрежата.

Подгответе се в началото да ви бъде трудно – няма зависимост, която да се преодолява бързо и без усилия. Дали става въпрос за алкохол, никотин или други вещества, всички зависимости дават измамното усещане, че човек не може да живее приятно без наличието им, и именно затова прекратяването им е труден и дискомфортен процес. Най-хубавото специално при зависимостта от Мрежата е, че изобщо не е необходимо това да е краен процес. Тук не става въпрос да се откажем от Интернет завинаги, а просто да ограничим употребата на Мрежата в някакви приети и безвредни норми – норми, които да не пречат на взаимоотношенията ни с близките и приятелите, да не спъват отговорностите и работата ни и да ни правят по-щастливи и независими.

Съвременният начин на живот изисква от нас все повече информираност и компетенции. Едно от вече задължителните умения е работата с компютър. Децата ни се раждат едва ли не научени как да се справят с машината, за която преди 30 години дори не бяхме чували. За хората, които работят в офис времето, прекарано пред компютъра ежедневно е повече от 1/3 от целия ден. Ако погледнем статистиките, ще видим, че и децата ни прекарват пред екрана далеч повече от допустимите и безопасни 2 часа на ден. Доколко това ни прави развита и технически грамотна нация и доколко ни вреди? И къде е границата между необходимата работа и безсмисленото прекарване на времето в електронното пространство, водещо до зависимост?

Според последните проучвания учениците прекарват повече време пред компютъра, отколкото в каквато и да е друга дейност. Писането на домашните, срещите с приятели и четенето на книги са заместени или съвместени с електронните средства. Стандартните домашни работи от преди няколко години вече се пишат в електронен формат под формата на презентации и файлове. Срещите с приятели и връстници се осъществяват по скайп или в различните социални мрежи. Все по-малко стават децата, които четат истински напечатани на хартия книги.

При възрастните хора нещата стоят по същия начин – на бюрото в офиса, вечер вкъщи, през почивните дни, когато не би трябвало да се занимаваме с работа, ние намираме причини да стоим пред екрана. Направените проучвания доказват, че използването на Интернет води до зависимост по същия начин, по който това правят алкохолните и наркотичните вещества. И докато на запад се откриват клиники за лечение на зависимости, за които не бяхме чували до скоро, вече има и места, където специалистите учат хората да живеят без да са зависими от Мрежата.

Проведените до момента проучвания и статистики не могат да претендират за научност, но психолозите вече са открили връзка между прекомерната употреба на Интернет и развитието на депресивни състояния. Като евентуални причини за това биха могли да се посочат изолирането от реалния свят, до което води прекалената употреба на компютъра, както и липсата на реални социални контакти. Хората, които провеждат срещите си с приятели пред компютъра не само че се отдръпват от истински социален живот, но и се затварят в себе си и вече не могат да изпитат удоволствие от каквато и да е дейност, ако тя не е свързана с работата в Мрежа или поне с наличието на устройство, което да може да подсигури връзка с Интернет по всяко време. Психолозите определят Интернет-зависимостта като натрапчиво желание да влезеш в Мрежата и неспособност да излезеш от там навреме.

При тийнейджърите се наблюдава и друга плашеща тенденция. Съвременните ученици до толкова са свикнали с писането на смс-и и на електронни съобщения, че Интернет жаргона, който използват с приятели в Мрежата се пренася в ежедневието и в училище. Голяма част от учениците използват съкращенията или цифровите знаци, с които комуникират в социалните мрежи, за да напишат уроците си в училище. Това от своя страна води до липсата на елементарна грамотност в утрешното поколение, от което се очаква да развива бъдещите технологии.

Изолирането в Интернет довежда и до невъзможност за реални контакти – все повече съвременни млади хора започват интимни връзки пред екрана и развиват невъзможност за пренасянето им на живо в действителността. Започването на връзка под прикритието на Интернет анонимност от своя страна дава правото на човек да бъде всичко останало, освен себе си. В електронното пространство можеш да бъдеш всичко, което поискаш и да представиш себе си в светлина, която реално е различна от човека, който си в действителност. Връзки, започнати по този начин са краткотрайни и разочароващи за всички замесени.

Като последващ негативен ефект у хората, зависими от компютъра се наблюдават и проблеми с общуването. Липсата на реална комуникация, която да се извършва тук и сега, на живо, води до невъзможност за използване на невербален език и до съответното му неразпознаване при комуникация. В Интернет емоции като съчувствие, тъга и щастие се показват като анимирани иконки и това от своя страна води до неспособност да използваме невербалните канали за предаване на информация, които са съществена част от човешката комуникация.

И наред с всичко изброено по-горе, безсмисленото стоене в Мрежата отнема от времето, което до скоро хората прекарваха в ежедневни дейности – излизането с приятели, разговорите със семейството и близките, и часовете, посветени на някакво хоби или друга полезна и развлекателна дейност. Неизменно се стига и до загърбването и изоставянето на различни отговорности, които остават на заден план заради удоволствието да сме в Мрежата.

Как можем да предпазим себе си или децата си от развиването на Интернет зависимост или ако вече сме се превърнали в нетхолик, как да си върнем спокойното ежедневие, независещо от достъп до Мрежата ще прочетете в следващия брой на рубриката.

Всеки от нас поне веднъж в живота си е играл ролята на аматьор – психолог за някой близък приятел. Да, приятелството често го изисква. Седиш и в продължение на няколко часа слушаш безкрайните оплаквания, мърморения и депресиращи случки, довели до срив най-добрия ти приятел. Нерядко се случва и на нас самите да имаме нужда от това, някой да ни изслуша и да ни даде съвет. В повечето случаи обаче приятелите не успяват да разделят правилното и мълчаливо слушане от случилото се и се включват в оплакванията наравно с говорещия. Какво правим ние докато се оплакваме от всичко и от всички и колко правилно постъпваме като прехвърляме всичкия си негативизъм върху някой друг, доброволно приемайки етикета на „жертва”?

Неприятните моменти са част от живота на всеки от нас и ако не ежедневно, то доста често преливат ръба на чашата и имаме усещането, че не можем да понесем повече. Понякога са свързани с конфликт на работното място, друг път партньорът ни не постъпва както ние очакваме, не на последен ред роднините около нас искат неща, които ние не сме готови да им дадем.

Човешката психика е устроена така, че при сблъсък с негативен или нежелателен момент ние сме по-склонни да обвиним хората около себе си или обстоятелствата за случилото се. Изключително рядко ще посегнем на личното си спокойствие и безкомпромисно ще поемем вината за ставащото, стоварвайки цялата отговорност на собствената си съвест. Обвиняването на някой друг осигурява спокойствие на психиката ни само на пръв поглед, а ако се случва прекалено често, ние започваме да се превръщаме в така наречените жертви и свикваме да живеем по този начин. Каквото и да се случи в живота ни, вината винаги е на някой друг. Ако закъснеем за важна среща, от която зависи бъдещата ни кариера, вината е на сутрешните задръствания или на стария ни автомобил, който отново е засякъл точно на светофара. Ако важна за фирмата сделка се провали, вината е на колегата, който не е изпратил договора навреме, но не и наша, защото нашият доклад е зависел от неговата работа. Каквото и да се случи, вината най-често е в обстоятелствата, времето, политиката, колегите, шефа или роднините, и едва когато всички други възможности са изчерпани, тогава може да решим, че и ние носим някаква отговорност за случилото се. Като обвиняваме всичко останало, ние приемаме, че не сме имали възможност за избор и че нещата просто се случват. Истината е, че възможността за избор зависи от нас и в повечето случаи ние сме длъжни да се възползваме от нея. Ако не оползотворяваме изборът, който ни е даден, просто влизаме в ролята на жертвата, от която никога нищо не зависи и която просто е притисната от обстоятелствата или хората около себе си. А това поведение не води до нищо добро и успешно в живота ни.

Ако се улавяте, че често влизате в ролята на жертва и се оплаквате от случващото се около вас, може би имате нужда от промяна в начина си на мислене. Следващият път, когато някой колега ви помоли да свършите и неговата работа, просто можете да откажете и да отвърнете, че вашата работа е свършена и имате нужда от време за почивка. Ако приятелката ви пак поиска новата ви рокля или бижу на заем, спокойно можете да отговорите, че ако спестява малко повече и се откаже от една вечеря навън седмично, може да си позволи ново бижу, за да спре да използва вашите. И ако колата на светофара отново засече и с това ви проваля важна среща, можете да вземете градския транспорт, ако не е по възможностите ви нов автомобил.

Веднага някой може да каже, че това звучи лесно като предложение, но като изпълнение не е точно така, тъй като хората около вас очакват да се държите по начина, по който искат те. Всъщност хората около нас се държат така, както виждат, че им позволяваме ние самите. Ако колегата по бюро вижда, че всяка сутрин го покривате в офиса, докато той се появи и вършите и неговите задължения, няма да има причина да започне да идва на работа навреме. Ако децата ви изслушват роптаенето ви относно почистването на детската стая, но виждат, че вие така или иначе вечерта я почиствате, няма нужда да я почистват сами. Оставете ги да стоят в мръсната стая една седмица и не си правете труда да я почиствате и без изобщо да е необходимо да мрънкате и да се карате, те просто ще започнат да си изпълняват задълженията и да носят отговорностите си.

Когато ние сами се поставяме в ролята на жертва, останалите около нас се превръщат в умели манипулатори. Най-често срещаните манипулатори, с които се сблъскваме ежедневно са децата, роднините и партньорът, колегите или шефа на работното място и чиновниците в институциите. И всички те ще се възползват от нашата роля на „жертва”, ако това им е по-удобно и ако виждат, че ние сме готови да играем по техните правила. Понякога и ние самите влизаме в ролята на манипулатори, когато искаме да постигнем нещо, което иначе не би било лесно. Колко пъти сте използвали чувствата на партньора си, за да задоволите някаква своя потребност? И по-важното – колко пъти вие самите сте били манипулирани от близките си, тъй като доброволно сте поели ролята на жертвата, която няма право на избор?

За да избегнем това, можем просто да се научим да отговаряме с думичката „Не!” „Не!” на партньорът ви, който отново не изпълнява неговата част от домакинските задължения, „Не!” на децата, които винаги се обръщат към вас, тъй като другият родител няма време за тях и „Не!” на колегите, които очакват от вас да поемете и техните задължения.

Възможностите са много, но преди това вие самите трябва да си отговорите на въпроса жертва ли сте или победител? Изборът е ваш!

ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ, ЗА ДА НЕ ИЗКРИВЯВАМЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Това не са четирите споразумения на Дон Мигел Руис – Бъди безгрешен в словото си, Не приемай нищо лично, Не предполагай, Винаги прави най-доброто, на което си способен, въпреки че много приличат на тях. Това са четирите споразумения от гледна точка на психологията, с помощта на които възприемаме действителността такава, каквато е, вместо да я изкривяваме, окрасявайки я с лично отношение или фантазии. Защото когато й донасложим вътрешните си преживявания, губим реална преценка за отношенията си с другите, ситуациите, в които влизаме и светът, който ни заобикаля. Започваме да  живеем в главата си и да виждаме света през обусловените емоции, които се пораждат там. И няма как да вибрираме в хармония със заобикалящия ни свят, когато не го виждаме в реалните му стойности. Няма как като резултат на това да сме ядосани, демотивирани и изнервени. Ако обаче спазваме следващите четири съвета, ще внесем спокойствие и яснота в живота си.

(още…)