Лена Лалчева - психологично консултиране и терапия

за записване на час 0889 07 39 36; 0877 07 39 36

Browsing:

Category: Здраве и красота

За жените и страхът от възрастта

Огледалце, огледалце, я кажи… годините личат ли ми?

 

Днес ще си говорим за годините. И за възрастта. За онези десетилетки, които щом доведат до промяна на първата цифра в числото на годините ни, ни притесняват и тревожат, а някои от нас карат да изпадат в сатурнова дупка около рождения си ден. Една приятелка преди години ми сподели, че се страхува от трите „С“ – самотата, старостта и смъртта. Повечето жени се плашат от четиридесетте. Всъщност когато си на 20, те притесняват 30те. След десет години те плашат 40те. И така нататък, предполагам.

25-115853-why_women_go_for_the_nice_guy_in_the_end

Преди три години една двайсетгодишна девойка се притесняваше от факта, че става на двадесет и една. Отстрани си мислех колко повърхностно изглежда. За нищо на света не бих искала да съм отново на двайсет и една. Щяха да ме чакат толкова много неща, през които вече минах, че не…, благодаря. Чувствам се чудесно на моите тридесет и седем.

Какво обаче са годините и защо толкова много плашат жените? Мисля, че те са пряко свързани със самочувствието на жената. И до голяма степен с реализацията й. Ако се харесваш, чувстваш се обичана и привлекателна и си доволна от извървения път до момента, защо трябва да те притеснява една цифра? Или една бръчка в повече? Нека да видим.

Обикновено 40те са възрастта, в която всички ние вече сме развили живота си по някакъв начин. Имаме едно или две деца, работа или кариера, съпруг или развод. Някои от нас са с една или две ипотеки, други са се реализирали в майчинство и домакинстване и са на 24-часов работен ден вкъщи. Ако ни предстои развод и той не е по наше желание, самочувствието ни рязко отива надолу и си мислим, че вече никога, никой няма да ни харесва или обича. Ако развода е иницииран от нас, вярваме, че сами или със следващата си голяма любов ще покорим света. А всъщност каква е разликата? И в двата случаи имаме бъдещ развод, само значението което му придаваме е различно. В единия случай горим от нетърпение съдията по-бързо да си свърши работата, а в другия се чудим как ще се събудим сами и какво ще правим с живота си оттук нататък. В единия случай смятаме, че след развода животът ни тепърва започва, а в другия сме съсипани и смятаме, че сме стари и той вече е приключил. А всъщност и в двата случая ние сме на 40. Въпрос на гледна точка, а не на години.

Имам познат на моите години. Напоследък е потиснат заради осъзнаването, че на 37, обръщайки се назад вижда един неудовлетворително изживян живот. И смята, че занапред не би могло да му се случи кой знае какво. Няма очаквания за кой знае какво развитие на кариерата си, в личен план не вярва нещо съществено да се промени и т.н. а всъщност е само на 37. С хубава работа, в която е добър, дъщеря в прогимназията и спокойно и хармонично семейство. Но вижда реализацията си до момента през черни очила. Или поне през сиви.

Статистически погледнато, минимален процент хора успяват да постигнат върхове в живота си преди 40. Обикновено 20те са за поставяне на основи и образование, 30те – за усилена работа и в края им жънем плодовете от всичко това. Защо този мъж мисли така за себе си, а аз съм толкова спокойна с възрастта си? Отговорът е в начина, по който гледаме на себе си и на живота по принцип.

loveyourself

Харесвате ли себе си? Харесвате ли живота си? Харесвате ли работата си или онова, което правите? Каква беше майка ви/баща ви на вашата възраст? Отделете двадесет минути насаме и си спомнете всичко, което сте чували от близките си по отношение на възрастта. Някой някога казвал ли ви е, че „то ако не си поживееш до трийсет, после деца, работа, семейство…“; или „след четиридесет, шансовете за работа рязко намаляват и е по-добре да си пазиш местенцето….“, или „ако на 35 не си си купил кола/жилище/каквото и да е друго, няма кога да го направиш“, или „трябва вече да си родила две деца, щото след 38 вече става много трудно…“

Когато чуя нещо подобно от някого, рязко ми се вдига адреналина. Защото е невярно, но ако се случи да ти се повтаря по няколко пъти от важен за теб човек, когато си в двайсетте или още по-рано, започваш да го вярваш и в един момент то става твое собствено убеждение. А после се събуждаш на четиридесет и се чудиш защо се чувстваш нереализиран или безполезен. Всеки от нас има някакви убеждения за живота си и за себе си, в това число и за възрастта. Моите са, че точно в момента се чувствам прекрасно и дори често, затрупана от много работа, ангажименти и отговорности, завиждам на майка ми за нейната възраст, която ми се струва доста спокойна и даваща възможност да се отдадеш на любимите си занимания, а не да си непрекъснато ангажиран. От какво тогава се плашим с остаряването? Всъщност терминът остаряване сам по себе си е неточен. Можем да говорим за остаряване едва след 70те. Или поне след 60те.

Какъв е ключът да посрещаш годините си с вълнуващо очакване и хармоничност? Харесвай се. Ако не се харесваш – коригирай това. Започни да спортуваш и направи ежедневието си здравословно. Ако ти е нужна корекция на външния вид, направи я. Обичай се. Отдели време само за себе си. Повдигни самочувствието си, има стотици книги, семинари и курсове, които ще ти помогнат. Усъвършенствай се. Чети и научавай нещо ново непрекъснато, изпълнявай по една своя голяма мечта всяка година, бъди добър в работата си.

Миналата година моя близка приятелка роди на тридесет и девет. Не, не е първото й дете. Третото е, след като беше решила, че две момичета са й напълно достатъчни. Но се случи и тя избра да го роди. В момента се наслаждава на едно зряло и осъзнато родителство и казва „Радвам се, че Алекс избра да се роди в нашето семейство“.

Друга моя приятелка, на 44, след развод и една поотраснала дъщеря се радва на интереса на мъжете към себе си и се чувства чудесно – дете, работа и интересен личен живот, изключващ пране и гладене на мъжки ризи. Животът така й харесва и тя му се наслаждава изцяло.

Трета моя близка преди пет години заряза добре платена работа в сферата на технологиите, отгледа второто си дете на спокойствие и сега стартира изцяло нова кариера в напълно различна сфера. Тази година не празнува рождения си ден, заради суеверията около 40те.

Всички тези жени са над 40. И доказват, че човек може да се чувства чудесно на всяка възраст. Дори и разведен, дори и с три деца, дори и с изцяло нова кариера. Имало е моменти, когато не им е било лесно. Но такива моменти има и на двадесет, и на тридесет. Имало е моменти, когато са били неуверени, притеснени или изплашени. Винаги има такива. Но в тези моменти събираме шепа самочувствие, останките от самоувереността си и една нова чанта или маникюр и се изправяме отново. Защото жената е новият силен пол, макар и в сянка, и някакви си години не биха могли да ни изплашат!


Спрете с извиненията

 

Ако сте от хората, които използват твърде често изразите „Извинявам се“, „Съжалявам“, „Извинете, може ли“…, значи тази статия е за вас. Колко пъти днес казахте „Извинявам се“? Преброихте ли ги? Или са толкова много, че извиненията са вашия обичаен начин на изразяване? Изпитвате ли нужда да се извините, ако се разминавате с някого на тесен тротоар, ако нямате дребни в магазина, или сте стигнали преди колегата до кафе машината в офиса? Явно имате проблем със самочувствието и самооценката си, щом изпитвате нужда или сте свикнали да се извинявате дори и когато това не е необходимо.

seat-2

Имам клиентка, която се чувстваше страшно виновна, ако се наложи да излезе в болничен. Нейното отсъствие означаваше да натовари колегите си с допълнително работа и това дълбоко я разстройваше, независимо, че когато колегите й отсъстваха, тя също вършеше техните задължения. Може да се извинявате, дори и когато рожденикът е харесал подаръка ви; приятелката ви е харесала филма, на който сте я завели или сте си тръгнали по-рано от партито, защото на другия ден сте на работа. Подобно поведение говори за усещането, че другите винаги имат право, а вие по презупция грешите. Обикновено хора с такива черти имат дълбоко заложено чувство за вина и прекомерно се стараят да не навредят или обидят околните. Това пък от своя страна говори за силен стремеж да получите одобрението на другите, страх от отхвърляне и ниска самооценка.

Ето няколко съвета как да спрете да се извинявате, когато това не е необходимо:

  • Вашето поведение наранява ли другия по някакъв начин? Не. Тогава защо трябва да се извинявате, ако просто сте били по-близо до кафе машината или принтера? Една мила усмивка върши чудесна работа, без да показвате съжаление, че сте успели да минете първи.
  • Думата „съжалявам“ има за цел да покаже, че вие наистина съжалявате. Ако не изпитвате подобно чувство, няма никакъв смисъл да я използвате. Не е нужно да съжалявате, че нямате дребни пари в магазина, тъй като това не се изисква изрично от вас. Изисква се от магазина да разполага с дребни пари, за да връща ресто на клиентите си. Магазина трябва да ви благодари, че пазарувате точно от него, а не вие. И също така магазина трябва да се извини, ако не разполага с дребни пари и не може да ви върне ресто.http://www.dreamstime.com/royalty-free-stock-photography-excuse-me-two-people-one-talking-behind-computer-generated-image-image49813287
  • „Извинявам се“ при разминаване на тесен тротоар – вие ли сте виновни, че от общината не са предвидили достатъчно място за пешеходците или че тротоарът е зает от неправилно паркирали автомобили? Ваша ли е отговорността за това? Не е. Тогава защо вие да се извинявате? Ако човекът отсреща има проблем с това, може да потърси отговорът на определените за това места. Вината не е ваша.
  • Обикновено извиненията на „перманентно извиняващите се“ са придружени с многословни обяснения. Ако наистина трябва да се извините за нещо, направете го и толкова. Без допълнителни обяснения. Думата „Извинявай“ върши чудесна работа и е напълно достатъчна да покаже, че съжалявате за случилото се. Не е нужно да изброявате всички причини, довели до това.
  • Закъснели сте за среща? Добре, извинете се. Еднократно, веднъж и с една дума. Така или иначе, колкото и думи да използвате, те не променят факта, че вие сте закъснели. Променят само впечатлението, което оставяте в околните.
  • Добра идея е да броите колко пъти на ден използвате изрази и думи, които показват извинение. Отбелязвайте го всеки път в бележките на телефона си или в удобен тефтер и накрая на деня отделете време да преброите точния брой извинения. Разделете ги на две и си поставете за цел получената цифра да е максимума, който да си позволите на следващия ден. На следващия ден направете същото, разделете отново на две и това да бъде целта ви за третия ден. Така постепенно трябва да стигнете до бройка, която да бъде в абсолютно приемливи граници. На практика не би трябвало да има човек, който да греши наистина повече от два до три пъти дневно.

Работилница за самочувствие

Всички сме виждали хора, които от далеч ни изглеждат привлекателни, силни и харизматични. И обратното – познаваме някой свит и неуверен, колебаещ се и пасивен човек. Има и такива, които ако са в присъстието на повече от един-двама човека, стават притеснени, изчервяват се, а при ръкостискане, обиновено дланите им са потни и горещи. Каква роля играе самочувствието в живота ни, как се формира то и как да се справим с ниското самочувствие и липсата на увереност?

believe

Самочувствието се формира още в детските години и то под въздействието на родителите и на хората, които се грижат за нас. Ако сме имали родител, който постоянно ни е сравнявал с другите деца и това не е било в наша полза или родител, който винаги е намирал недостатъци на рисунките, игрите и представянето ни в училище, то е почти сигурно, че имаме проблем със самочувствието и с увереността си.

По време на първите няколко години от живота ни под въздействието на критиката ние неусетно формираме дълбоко вкоренени негативни убеждения за себе си. Сравнението с другите деца формира убеждението „Другите са по-добри от мен“; критиката формира „Нищо не правя както трябва“; отхвърлянето формира „Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат“. Всички тези убеждения ние пренасяме в живота си като възрастни. Те влияят върху нашата самоувереност и върху самооценката ни. Обратното, искрените и премерени похвали и поощрения ни мотивират да ставаме още по-добри и формират самоувереност и вяра в собствените ни сили и възможности.

yes-you-canПроблемите със самочувствието се отразяват върху целия ни живот като ни правят пасивни, неуверени, пълни с чувство на вина или гняв. Хората с ниско самочувствие обикновено прекалено често се извиняват, не изразяват мнението си свободно или обратното – прикриват ниската си самооценка с различни други прийоми. Често това са високия глас, непрекъснатото себеизтъкване и дори самохвалство. Напоследък често се срещат хора, които градят самочувствието си на материални постижения или статус. Това върши работа само докато имаме съответните материални блага. Ако изведнъж ги загубим, се връщаме обратно в изходна позиция и отново се чувстваме „никой“.

Доста хора допускат грешката да свързват високото самочувствие с привлекателния външен вид. И ако такъв им липсва, смятат че завинаги са обречени да имат ниско самочувствие. Това не е задължително вярно. По-скоро високото самочувствие кара другите да ни възприемат като по-атрактивни и привлекателни. Виждала съм много хора с приятен външен вид, които обаче нямат самочувствие или се намират за непривлекателни.

Демонстрацията на увереност в себе си кара другите да ни намират за по-привлекателни и харизматични, а не външния вид.

Най-лесният и бърз начин да повдигнем самочувствието си е да направим една реалистична ревизия на себе-оценката си. Да проверим и припомним всичките си силни страни и положителни качества, да ги запомним и да ги извикваме в съзнанието си винаги, когато усещаме че сме разколебани.

imagessamochuvstvie

Друга техника, която също може да ни помогне е визуализацията, при която всеки ден визуализираме как ставаме все по-уверени и свободни в поведението си и преживяваме конкретни стъпки по пътя на себеувереността.  Категорично да прекратим мислите от рода на: „Какво си мислят другите за мен? Дали не ме намират за глупак? Как ще се представя пред тях?“ и подобни.

Нещо важно, върху което повечето хора не се замислят е че всеки един от нас е уникално човешко същество. Всеки един от нас има уникални черти и качества, които са характерни само за него и го правят именно човекът, който е сега. Това само по себе си е достатъчно, за да ни накара да гледаме на себе си като на важен и ценен индивид, какъвто всъщност сме.

 

Ако тази статия ти е харесала, виж още и „Ти си специален, уникален и много значим“

 

 


Ниското самочувствие и как да се справим с него – психологът Лена Лалчева в предаването „Днес“ с Константина Живова

 

20161109_164356

Ниското самочувствие и липсата на самоувереност – в предаването ще видите: какви са причините за ниското самочувствие; кои са родителските грешки, формиращи ниско самочувствие у децата; как да се справим с този проблем и да работим върху повишаване на самочувствието и самооценката си?

Видео тук:http://video2.ibg.bg/iframer/92437


Лена Лалчева за женствеността и бюста – на гости на Марта Вачкова в „Апартаментът“

С Марта Вачкова говорим за причините, които карат жените да се подлагат на естетически корекции; за женските извивки и кое кара мъжете да ги харесват; за ролята на майката при изграждане на самоуверена женственост у дъщерята и как да направим разликата между желанието за корекция и търсенето на щастие: видео тук!

*Разговорът с мен е след 25-та минута на предаването.


Тенорексията – интервю на Лена Лалчева за www.dnevnik.bg

Какво представлява новата мания за слънчев загар през погледа на психолозите и как да се справим с нея?


ДА ИЗБЕГНЕМ НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ

ДА ИЗБЕГНЕМ НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ?!? ЛЕСНО Е!

 Миналият път говорихме за гнева и как да се научим да го преодоляваме и да не попадаме в ръцете му всеки път и по всякакъв повод. Гневът обаче далеч не е единственото чувство, способно да ни извади от равновесие и да превърне един светъл и слънчев ден в лека форма на проклятие. Останалите емоции, които могат да ни хванат в капан са също толкова опасни и неприятни, така че нека обърнем внимание и на тях.

 Всеки от нас е изпитвал чувството на тъга или загуба, на страх, на вина, на безсилие или поражение- все познати емоции, които въпреки че не вдигат нервите ни във въздуха, са също толкова унищожителни и трудни за преживяване. Ако пък ви се струва, че по-често се гневите, отколкото което и да е от гореизброените емоции, то има обяснение и за това: всяка емоция, която ни плаши и застрашава по някакъв начин, още преди да я усетим съзнателно, я превръщаме в друга форма на чувство, което не ни плаши толкова много. Обяснението е, че всеки от нас има закодирани лични характеристики от детството си- при някои това е страхът от изоставяне, при други страхът от контрол или неговата загуба, при трети страхът от провал. Всяко събитие или поведение, което усещаме като заплашително за нашия основен страх, провокира определена емоция у нас. Най- често за да не се изправяме пред нашата основна и плашеща емоция или страх, ние я преработваме и трансформираме в друга такава- по-подходяща и не толкова плашеща за нас.

(още…)


ДА НАМЕРИМ БАЛАНСА И ХАРМОНИЯТА

В ТЪРСЕНЕ НА  БАЛАНС И ХАРМОНИЯ

Ако някога сте си поставяли за цел да забелязвате рекламните съобщения в медиите, които предпочитате, може би ви е направило впечатление, че повечето от тях предлагат продукти в сферата на комуникациите и технологиите. Нов „умен”  телефон, нов компютър, нова навигационна система…. Най- бързо развиващата се област в момента е онази, която си е поставила за цел да прави ежедневието ни  по-спокойно, по-щастливо и по-удобно. Така ли е в действителност?

Наред с развитието на технологиите и иновационните комуникации, които уж трябва да улесняват живота ни и да го правят по-приятен, заедно с всичко останало сякаш и животът става все по-иновационен и технологичен. Под последните две думи имам предвид бърз, темпераментен, свръхскоростен, изискващ, развиващ се, неизчакващ ни да го настигнем. И ние сякаш в непрекъсната надпревара с времето, със сроковете, с технологиите, които поставят пред нас все по-високи летви и изискват все повече и нови постижения, не успяваме да се справим и да догоним изискванията. Стигаме до момента в който не само че вечно гоним някакъв срок или нова придобивка, ами и не знаем как да релаксираме. Носим лаптопите си с нас по време на ваканцията в чакане на поредния важен имейл, нямаме търпение да вземем новият си хонорар или заплата, за да си подарим последният модел на любимата марка смартфон, и отказваме да излезем, ако не се е заредила батерията така, че да издържи до края на деня, за да не пропуснем жизненонеобходимо обаждане.

(още…)


ДА ИЗБИРАМЕ САМИ- ДА СЕ ЯДОСАМЕ ИЛИ НЕ?

Гняв, счупени чаши, таблетки с успокоителни, вредни навици, целящи да прекъснат поредицата от негативни емоции… Описаната картина би трябвало да е позната на всеки от нас, или поне на всеки, способен да изпитва чувства като радост, обич, тъга, болка или раздразнение. Наред с приятните и щастливи моменти в ежедневието ни, миговете на ярост и безсилие, съпътстващи деня ни са неразделна част от живота. Ядосваме се за какво ли не, и най-неприятното е, че отрицателната емоция, за разлика от положителната такава, си отива много по-бавно, по-трудно и оставя у нас унищожителните си следи дълго след като събитието-виновник вече е отшумяло.

Всеки един от нас в ежедневието си непрекъснато се сблъсква с проблеми, раздразнения или просто неща, които не се случват така, както ни се иска. Понякога това е обичайното сутрешно задръстване на път за работа, друг път закъснението на колега, който трябва да предаде доклада си навреме, за да можете вие да се справите с вашата работа. В края на деня партньорът ви, който отново закъснява за срещата, а резервацията ви се пази само до 20 часа….

Безкраен списък от дребни и по-големи неща, които могат да ви извадят от равновесие и да съсипят целия ви ден или дългоочакваната приятна вечер. Какво обаче ни провокира да се ядосваме, да скърцаме със зъби и да хвърляме вещи в пристъп на неукротим гняв?
(още…)


Погрижи се за себе си – твоето самочувствие и самооценка

imagesМежду основните въпроси, които вълнуват както женския, така и мъжкия пол на едно от първите места се нарежда и внимателно обгрижваният външен вид. Фигурата, цветът на косата, най-модната прическа и липсата на признаци, издаващи възрастта ни са сред приоритетите, стане ли въпрос за външния ни вид. Малко по-назад се нареждат модната пролетна линия, пусната в поредния търговски център и актуалността на фитнес центъра, който посещаваме.

Миналият път говорихме за това, колко важно е в нашата социална среда да бъдем харесани и одобрени от околните, с обещанието, че първо трябва да се харесваме ние самите. На този абзац 90 процента от читателите ще възкликнат: „Та аз се харесвам!” И как иначе? Трудно е да признаем, че ако не бяха онези 3 килограма повече или прекалено малките устни щяхме да бъдем перфектни. Да не забравяме и малката доза завист, която си подава рогата всеки път, когато колегата заслужи одобрението на шефа ни, а нашият проект остава в някое чекмедже на бюрото забравен и неоценен. Или раздразнението, което ни изпълва, когато покрай нас мине манекенка със завиден ръст от 170 см, който ние няма как да постигнем, дори и с убийствено висок ток на обувките.
(още…)