Category: SELF HELP

Как родителите могат неволно да съсипят връзката на едно младо семейство и да се стигне до развод или раздяла още преди съвместния живот да е започнал?

В кабинета ми наскоро бяха млади мъж и жена, станали родители на малко момиченце преди няколко месеца. Преди раждането техните родители били в чудесно и хармонични отношения – ходели на почивка заедно, събирали се на Коледа и други празници, срещали се дори и без „младите“ да знаят. Всички били много въодушевени как родителите на двойката са в такива чудесни отношения и много се радвали. Веднага след появата на малката наследничка обаче започнали проблемите. Двете баби имали свои виждания как точно се гледа бебе и давали както помощ, така и всестранни и обикновено противоположни съвети. Постепенно се превърнали в два враждуващи лагера, които имали различно мнение за това дали детето да се носи на ръце или не; дали да спи в стаята на родителите или не; дали да се кърми или не. Младият татко обикновено се придържал към съветите на собствената си майка и обратно – младата майка зачитала повече съветите на нейната майка. Междувременно различията между двете баби се превърнала в различия между родителите на бебето и те започнали своя война именно заради начина, по който се отглежда детето. Стига се до открити конфликти и размяна на обиди. На по-късен етап дошли намесата на родителите при всеки конфликт между младото семейство и само няколко месеца след появата на бебето майката вече няколко пъти събира багажа си и се  мести при своите родители. Как едни млади хора, обичащи се и грижещи се един за друг стигат до раздяла и евентуален развод само за няколко месеца след появата на детето си и намесата на бабите и дядовците?

Анти правило N 1: Следвай съветите на майка си, все пак тя две деца е отгледала…

Когато бабите се намесват в отглеждането на детето със съвети, решения и готови рецепти вземете от тях само онова, което ви е нужно, върши работа и и двамата с половинката ви сте съгласни с него. Бабите са отгледали две деца, но са ги гледали преди близо 30 години. Разбира се, има универсални съвети, които винаги вършат работа, но не позволявайте на бабите да взимат решения вместо вас. Ролята на бабите е да помагат в отглеждането на внуците, не да взимат решения вместо родителите. Грешка е да позволявате на собствените си майки да се намесват в решения, които трябва да вземете вие с половинката си.

Правило N2: Не допускайте да се превърнете в два враждуващи лагера – аз и майка ми / ти и твоята майка:

Майка ви е член на вашето родно семейство. Когато създавате собствено семейство, вече трябва да гледате на половинката си и детето си като ваше семейство и родителите ви да останат като членове на родното ви семейство. Това ще рече, че от тук насетне вие трябва да поставяте на първо място интересите на вашето собствено семейство и едва тогава на родното си. Много млади хора допускат грешката да включват родител в семейството с партньора си. Взимат си вкъщи да живеят баби, които са самотни и/или трябва да помагат за отглеждането на децата. Когато обаче си имате баба вкъщи, тя неминуемо влиза в екип с родното си дете и партньора отива в графа „чужди“. По този начин малко по малко се наслояват различията между съпрузите, единият от тях винаги е между чука и наковалнята /на кого да угоди/ и винаги има обидени.  Не забравяйте, че вашата майка има нейно семейство, а вие вече имате ваше такова. Разделете двете семейства и се научете да мислите първо за своето собствено такова.

Правило 3: Не допускайте родителите си до вашите семейни проблеми.

Нормално е да искаш да споделиш с някой близък какви проблеми срещаш в отношенията с партньора си. Нека това да бъде някой приятел, а не майка ти. Намесата на родителите в споровете с половинката от една страна наранява вашите родители, от друга – те са пристрастна страна, винаги биха заели вашата позиция и дори ако им позволите, могат да се замесят в спора ви. По този начин ставате трима срещу един – вашите родители заемат вашата страна и вие, вече подкрепени от тях заемате позиция срещу половинката си. След време нешата между вас с партньора ви ще се оправят, но родителите ви още дълго няма да му простят. Те ще затаят едно негативно усещане към него, което ще остане да виси във въздуха дълго след като вие сте забравили различията си.

Правило 4: Постарайте се да сте финансово и физически независими от родителите си.

Имам познати, които бяха много доволни от факта, че дядото се отбиваше всеки ден у тях и донасяше хранителни продукти, плодове, плащаше сметките на младото семейство и глезеше внука си с най-различни играчки и вкусотии. Същият този дядо обаче очакваше младото семейство да съобразява всичките си планове с неговия съботен обяд – без оглед на пътувания с приятели, рождени дни, лични желания. Всяка събота младото семейство трябваше да е с внука у тях за обяд. Танту за кукуригу. В замяна на финансовата помощ, която той предлагаше искаше да има контрол върху живота и плановете на семейството. Не позволявайте това! По-добре да сте финансово независими, и да разполагате сами с плановете и времето си.

Правило 5: Поговорете с родителите си.

Ако сте стигнали до открити конфликти, опитайте да поговорите със собствените си родители. Обяснете им, че този човек е вашият избор и искате да ви оставят да ръководите живота си сами. Тяхната намеса е нежелателна и води до ескалиране на конфликтите. Да, вие винаги ще ги уважавате и обичате, но това не означава, че трябва да ги включвате в живота на собственото си семейство и да ги оставите да взимат решения или да се намесват в отношенията с половинката ви. Вече не сте в шести клас и можете да взимате собствени решения и да отговаряте за тях. Бихте искали да разчитате на родителите си за подкрепа, когато имате нужда от тях, но не и от нежелана намеса.

Правило 6: Застанете на позицията си и подкрепяйте партньора си.

Вашата роля в новото ви семейство е да подкрепяте партньора си. Не позволявайте на други хора да го обиждат във ваше присъствие и да оспорват мнението му. Да, той може да не е прав, но това ще го обсъдите насаме с него. Пред другите хора, включително вашите родители вие трябва да го подкрепите. Ако само веднъж допуснете да вземете отсрещната страна и застанете срещу партньора си, това за другите ще бъде знак, че те могат да ви разделят в решенията ви и те гарантирано ще се възползват от това.

В разговорите с родителите си използвайте думи и фрази като „ние решихме“, „ние мислим“, „ние планираме“, „ние искаме“. Всичко това ще им покаже, че вие двамата с половинката си сте един екип и взимате решения заедно. Това ще ви сплоти и ще възпре останалите да се намесват с готови техни решения или рецепти.

 

 

Ако имате затруднения или направо конфликти в отношенията с партньора ви, но сте още далеч от идеята за развод или раздяла, ето няколко лесни стъпки, които може да направите един за друг, за да върнете хармонията във връзката си.

За да имат ефект тези стъпки, е нужно и двамата с партньорът ви да сте запознати с тях, да сте съгласни с изпълнението им и да сключите своеобразен договор, че и двете страни ще се придържат към договореното в рамките на минимум четиринадесет дни.

След като се договорите с половинката си, нека всеки от вас да вземе лист хартия и след внимателно обмисляне, да направи списък с минимум десет неща – изисквания и очаквания – които има към партньора си.  Направете този списък внимателно и ако е нужно си дайте време за попълването му. Помислете за всичко онова, за което вечно мърморите или сте недоволни. Обърнете внимание на това, което ви липсва във вашите отношения и което бихте искали да получавате от половинката си. Обикновено жените са по-придирчиви и винаги имат в главата си готов списък с подобни изисквания. Нека приятелят/съпругът/патньорът ви също да има време за размисъл. Ако на него му е трудно, можете да му помогнете, като му дадете идеи – спомнете си негова критика или оплакване към вас от миналото и му го напомнете, за да знае какво да включи в своя списък. Игнорирайте факта, че това може да е във ваш ущърб. Все пак този експеримент цели всички да са доволни, а не само едната страна.

Включете в списъка си конкретни изисквания и се стремете те да са в положителна форма. Мъжете често имат нужда от ясни и достъпни указания, тъй като техния начин на мислене е доста различен от женския. Те ще изпълнят с готовност изискване като „Да ми прави комплимент поне веднъж на ден“, защото така ще имат ясна цел. Обратното „Да бъде мил с мен“ за мъжа не е конкретно и може да го обърка. „Как да бъда мил, та аз съм мил през цялото време?“ мисли мъжът. „Да ми благодари за грижите, които полагам за дома“ е ясно и конкретно. За разлика от „Да показва, че оценява всичките ми усилия вкъщи“.

Списъкът ви трябва да е в положителна форма, защото никое човешко същество не се мотивира от отрицателното. Вие ще се почувствате ли мотивирани, ако чуете „Искам да спреш да ме критикуваш“ или „Да спреш да се цупиш, когато си сърдита“. Поднесено по различен начин: „Искам да ме хвалиш, тогава когато се справям с нещо добре“ или „Искам да разговаряме, когато имаме нерешен проблем“ звучи съвсем различно и мотивира другия да се старае да изпълнява очакванията ви.

След като сте готови със списъка си, всеки от вас трябва да го даде на другия и двамата заедно да поемете ангажимент без да оспорвате нито една точка от прочетеното, през следващите седмици да се стремите да изпълнявате неговите изисквания и очаквания спрямо вас. Ако това ви се струва твърде много, не забравяйте, че и вие през това време ще получавате същото от партньора си. Той също е поел ангажимента да изпълнява през този срок вашите изисквания и очаквания спрямо него.

За да помогнете на процеса, в края на всеки ден в подходяща таблица  /в бележките на телефона също ще свърши работа, но е по-ангажиращо и съответно с по-добри резултати, ако е на специално за целта място/ трябва да оцените колко удовлетворени от партньора сте за днешния ден. Обикновено ние, психолозите, използваме скала от 0 до 10, за да оценяваме различни характеристики, свързани с работата ни. Можете да използвате тази скала, като 1 е минимална степен на удовлетвореност, 5 е средна степен, а 8, 9 или 10 съответно са високи степени на удовлетвореност. Използвайте което и да е число от 0 до 10 и в края на всеки ден записвайте във вашата таблица.

Независимо дали числото, което сте дали за задоволството си от отношението за деня е високо или ниско, благодарете на партньора за усилията му и съответно той на вас. Изразяването на благодарност е особено важна част от предварителния план, тъй като тя показва, че усилията ви са били забелязани и съответно мотивира другия да положите същите или повече усилия на следващия ден.

Нека това продължи предварително фиксирани дни – не по-малко от седмица или дори две. Ще забележите, че с всеки изминал ден вашата удовлетвореност от партньора се увеличава и числото, което му давате е по-високо. Това от своя страна ви кара да се чувствате по-добре в негово присъствие и вие с удоволствие правите различни действия, които знаете, че ще го зарадват. Вие от ваша страна получавате същото, така че всеки печели. След известно време ще видите, че нямате нужда от специален списък с изисквания, за да зарадвате половинката си. И двамата започвате да сте по-внимателни един към други и всеки от вас се наслаждава на това. Тази техника има за цел да ви върне в дните от началото на връзката ви, преди рутинните битови нужди и задължения да изместят хармонията и приятните емоции.

За да има ефект и смисъл от започнатото, имайте предвид, че и двамата трябва да споделяте ентусиазма и да сте изцяло отдадени на този двуседмичен опит. Дори и партньорът ви да не успее да постигне с действията си високо ниво на удовлетвореност от ваша страна в първите дни, не прибягвайте до сарказъм в благодарността си в края на деня. Избягвайте критиката или сравнението – какво направих аз днес спрямо това, което направи ти. Това са подводни камъни, които биха могли да саботират целия експеримент и да откажат единия партньор още в началото. Ако спазвате стриктно обявените правила и все още в отношенията ви има емоции и плам, само след няколко седмици вие ще се наслаждавате на хармонични и приятни часове заедно.

Изследванията показват, че хората, които вземат решения по-бързо и по-често обикновено са по-успешни от хората, които трудно и бавно вземат решение. Наред с това, хората вземащи трудно решения често променят взетото решение и се колебаят. Хората, които са по-решителни, обикновено имат ясно изразена позиция и не се отказват, а се придържат към нея твърдо.

Характерно е, че повечето решителни хора са и по-успешни и обратното – онези от нас, които вземат решения трудно, по-често се провалят.

Ако искате да бъдете по-решителен, но поради неувереност в способностите ви, вземането на решения не е вашата силна черта, трябва да знаете, че това е поведенческа и волева особеност, която подлежи на промяна и научаване. Поставете си за цел всеки ден да взимате по едно голямо решение и две по-малки. Нека голямото решение да касае нещо сериозно и дългосрочно, а двете малки да бъдат за каквато и да е дребна подробност от всекидневието. Обикновено възприемането на нов навик се случва за минимум 21 дни. За да се научите да вземате решения лесно и бързо, а съответно и да станете по-успешен човек, си дайте поне месец или два. Ако усетите, че 30 дни не са достатъчно и все още имате колебания при вземането на решения, продължете с експеримента още известно време.

Всички искаме да бъдем щастливи.  На празници толкова често си пожелаваме щастие, че вече сякаш сме загубили смисъла на тази дума. Аз винаги пожелавам на празнуващия да бъде щастлив. Какво всъщност е щастието и как да го постигнем най-бързо, лесно и без усилия? Ето 5 стъпки към щастието, които да направите още сега:

1. Мислете за настоящето и живейте в него.

Не утре, не вчера, а именно днес. Вчера вече е минало и за каквото и да съжаляваш, не можеш да се върнеш назад и да промениш действията си. Утре все още не е дошло, т.е. нямаш контрол и върху него. Каквито и притеснения да имаш за утре, остави ги за тогава. Ако се притесняваш как ще шофираш в снега, нищо не можеш да направиш. Когато дойде утре и се качиш в колата, тогава го мисли. Защо да го правиш още от сега? Единственото, с което разполагаш в момента, е днес. Точно сега. Независимо дали пиеш чай с приятел или хубава книга, в задръстване си и слушаш любимата си песен по радиото или готвиш вечеря. Остави вчера и утре и се наслаждавай точно на това, което правиш в момента.

 

2. Премахнете тревогите от живота си.

Да се тревожиш по принцип е непродуктивно. Ако имаш проблем, вземи решение как да се справиш с него. Ако нямаш решение, тревоженето не премахва проблема. Тревоженето те стресира, напряга, довежда до физически симптоми като главоболие, повишаване на пулса и затруднено дишане, но не решава проблемите ти. Или намери решение, или остави проблема за бъдещ момент, когато ще имаш решение.

 

3. Изразявайте емоциите си.

Ние често потискаме различни емоции заради социалните изисквания или за да не нараним някого. Негативните чувства, които нагнетяваме в себе си обаче ни действат саморазрушително. По-добре да кажем да приятел или половинката си какво точно не ни харесва или ни наранява, отколкото да таим в себе си сдържан гняв. Гневът и стресът са едни от най-силните провокатори към сърдечно съдови заболявания. За всички е по-здравословно да кажем онова, което ни разгневява и да разчитаме, че човека отсреща ще го вземе под внимание при отношенията си с нас, отколкото всеки следващ път да се случва същото. Приятелят ни не подозира, че с поведението си ни наранява, а ние се чувстваме зле. Никой не печели.

4. Смейте се!

Хората, които са позитивни, забавни и често се смеят обикновено са по-желани от околните за компания. Това води до повече приятели, по-богат социален живот и по-удовлетворителни взаимоотношения. Отделно от това, смехът има и други ползи. Освен, че ние се забавляваме, в мозъка ни се отделят вещества, които ни карат да се чувстваме по-щастливи. Колкото повече се смеем, толкова по-щастливи сме. Колко е просто!

5. Целувки и прегръдки!

Физическите докосвания с любим човек също водят до отделянето на вещества, които ни правят по-щастливи. Невроикономистът Пол Зак препоръчва средно около осем прегръдки на ден за по-щастлива и хармонична връзка. Прегръдката стимулира хипофизната жлеза да синтезира окситоцин, който е известен като хормона на любовта. Това от своя страна стимулира производството на серотонин, допамин и ендорфин – всеизвестните хормони на щастието и удоволствието.

 

Грешките в комуникацията са сред най-често срещаните спънки, които водят до сериозни недоразумения в контактите ни с околните. Няма значение дали говорим с клиент, с партньора си или с приятел, всеки от нас допуска грешки, които често довеждат до вълна от негативни емоции в отношенията ни. И тук не говоря за правоговор, а за начина, по който обикновено се изразяваме в ежедневието си.

На всеки от нас се е случвало да каже нещо прибързано, когато е ядосан и после да съжалява за казаното. Дали защото другият не го е разбрал правилно, дали защото казаното е обидило някого и е ескалирало в скандал. Да видим кои са тези грешки и как да ги предотвратим?

В спор за вечното миене на чиниите например бихте могли да обвините партньора си, че той ВИНАГИ гледа телевизия след вечеря и оставя ЦЯЛАТА домакинска работа на вас. Това  не би могло да е вярно през 100 % от времето, но дори и да е така, няма как да очаквате промяна, защото репликата ви звучи като нападение. Вашият партньор наистина се чувства нападнат и именно заради това е по-вероятно да ви отговори с реплика от рода на: „Аз пък винаги карам колата на сервиз, докато ти никога не се занимаваш с това!“. Почти нулева е вероятността той да стане и да ви помогне с чиниите, докато се чувства нападнат. За да избегнем подобни конфликти, един от най-лесните начини е да използваме в комуникацията си Аз-посланието.

Аз-посланието е начин на изразяване, често използван в кабинета на психолозите. Това е начин на говорене, при който не говорим за поведението на другия и не го осъждаме, а говорим за себе си и за начина, по който се чувстваме следствие поведението му.

Вместо „Ти винаги след вечеря си гледаш телевизия, и оставяш на мен цялата домакинска работа! Не ми остава време за почивка, писна ми вече!“ можете да опитате с „Аз се чувствам използвана/неоценена/като Пепеляшка/претоварена, когато след вечеря се налага да се занимавам с домакинството много време и не ми остава време за почивка.“ Можете да добавите също и „Затова може ли да ми помогнеш или би ли ми помогнал, за да остане време за телевизия и почивка и за мен?“

Ако подходите по този начин, вашият партньор няма да се почувства нападнат и е доста по-вероятно да ви помогне с мръсните съдове.

Същото би могло да се използва и в комуникацията на работното ви място. Например когато колегата ви непрекъснато говори твърде високо по телефона и това ви пречи да се фокусирате върху работата си или вечно закъснява с доклади, които възпрепятстват вашата работа и отговорности. Нападението с „Хайде малко по-тихо, не си сам в стаята!“ би могло да доведе до напрежение между вас, дистанциране в отношенията ви и охлаждане на работната атмосфера. Същото ще се получи, ако обвините директно колегата си в бездействие или мотаене на работното място. Ако вместо това използвате Аз-посланието „Аз се чувствам твърде напрегната/стресирана/притисната от времето, когато ти говориш доста високо по телефона/подаваш ми отчетите в последния момент, и в това състояние не мога да върша работата си адекватно, затова може ли….. и т.н. продължете с вашата молба, резултатите ще бъдат по-различни. Почти никой не би отказал на една молба, изказана с внимание и желание за помощ, докато почти всеки би се засегнал и би отговорил грубо, ако се почувства нападнат.

Можете да използвате Аз-посланието в разговорите с приятели, роднини, децата си и съпрузите си. Можете дори да научите и тях да го използват в отношенията си с другите. Опитайте и споделете резултатите си!

6. Не слушай съветите на другите. Слушай себе си.

Можеш да четеш книгите на успели хора и да се вслушваш в съветите, които те дават. Можеш да се допитваш до приятели, до специалисти в областта, която те интересува, да питаш и да търсиш съвети и дори те съветвам да го направиш. Ако един съвет ти върши работа, вземи го под внимание и го последвай. Ако обаче усещаш, че това не е твоето място или че този съвет не е твоят, спокойно го игнорирай. Ти си човекът, който най-добре знае какво иска, какво мисли, какво предпочита. Т.е. слушай себе си. Независимо колко голям авторитет в областта си е човекът, който ти дава съвет, ако чувстваш този съвет като нещо в разрез с твоите лични предпочитания, просто го игнорирай. Слушай себе си.

7. Не казвай „Да“ когато искаш да кажеш „Не“.

Няма да повярваш колко често казваш „Да“, когато всъщност искаш да кажеш „Не“. Ако започнеш да ги броиш, ще се учудиш колко често пренебрегваш собственото си Аз заради нечие друго. „Ще дойдеш ли с мен по магазините, за да си купя нова рокля?“ Отговаряш с „Да“, когато всъщност искаш да се сгушиш вкъщи на фотьойла с хубава книга. „Ще поемеш ли този нов проект?“ Казваш „Да“, когато всъщност си затрупан/а с толкова работа, че нямаш никакво лично време. „Ще дадеш ли на връзката ни още един шанс?“ Казваш „Да“, когато всъщност искаш да изкрещиш, че вече си дал/а достатъчно.

От изборите, които правим всеки един ден зависи какъв ще бъде животът ни след една-две-пет години. И ако си поставил/а някакви цели пред себе си, а непрекъснато правиш погрешни „Да“, когато всъщност искаш да кажеш „Не“, след известно време ще видиш колко много си се отдалечил/а от първоначално начертания път.

8. Не стой сред хора, които не харесваш. Подбирай компанията си.

Не прекарвай времето си  хора, които не харесваш. Ако стоиш дълго в компания, която не одобряваш, след време ще придобиеш качества, които не харесваш или не би искал/а да имаш. Ако искаш да бъдеш врабче, се събирай с врабчетата. Ако искаш да бъдеш орел, търси компанията на орлите. Не можеш да бъдеш орел, ако прекарваш времето си заобиколен от врабчета. Когато дълго време си заобиколен от врабчета, в крайна сметка се превръщаш във врабче.

9. Не раздавай времето си. То е безвъзвратно.

Твоето време е най-ценното нещо, което имаш. Понякога ние го раздаваме без да се замисляме, че то всъщност не е ресурс, който се възстановява. Ако раздаваш времето си на хора, с които всъщност не ти е приятно, ти даваш нещо което никога няма да се върне. Един познат преди години ми каза, че информацията е най-скъпото нещо в бизнеса. Аз казвам, че твоето време е най-скъпото нещо в личен план. Ако прекарваш времето си с хора, с които не искаш да бъдеш, след пет или десет години ще осъзнаеш, че си загубил страшно много часове, месеци и години във връзки, компании и приятелства, които всъщност не харесваш. Помисли само за хилядите други неща, които би могъл да правиш, вместо да стоиш във връзки, които не харесваш, не те радват или не те правят щастлив. За десетките други хора, които би могъл да срещнеш докато си заключен в едни отношения, които не харесваш. Животът не чака, времето ти е ценно, не го раздавай на хора, които не те правят щастлив/а.

10. Научи се да вземаш решения. Отложеното решение не е решение.

Някои от нас израстват с личностни характеристики, които им позволяват да вземат решения бързо и лесно. На други решенията им отнемат много време, трудности, колебания и предпочитат някой друг да го прави вместо тях. Ако си от вторите, сигурно често се колебаеш, допитваш до роднини и приятели и прекарваш много време в мислене, докато накрая вземеш решение, предложено от някой друг. Ако си от тези хора, трябва да се научиш да вземаш решения. Решенията са лесно нещо – вземаш предвид всички „За“ и „Против“ на вариантите, които имаш пред себе си, преценяваш кой е по-изгодният за теб и вземаш решение. Задължително попитай интуицията си какво чувства по отношение на избора ти. Често ние подценяваме емоциите си по време на вземане на решение, а всъщност те са вътрешният глас, който трябва да има последната дума. Обикновено разума ни казва едно, но чувствата друго. Преди да вземеш решение, попитай  чувствата си. И после го вземи. Защото отлагането на решението не е решение, а е просто оставяне на течението.