10 грешки на ума, които допускаме всеки ден | Лена Лалчева - психологично консултиране и терапия

Да, така е, обаче… 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Сигурна съм, че на всяка жена й се е случвало да стои с възхитен поглед пред витрината на магазин, почти влюбена в роклята на манекена, изпивайки с очи точно онзи нюанс на синьото, за който мечтае откакто се помни и в крайна сметка да си тръгне, без да я купи с мисълта: „Да, прекрасна е, но точно сега не мога да си я позволя”. В повечето случаи до края на деня настроението ви е далеч под необходимия минимум, започвате да се ядосвате на ниското възнаграждение, което получавате за работата си; на партньора си, затова, че не можете да разчитате на него за помощ; на образованието си, защото то е виновно за малката ви заплата и накрая на световната икономика, заради кризата в момента, която не ви позволява да притежавате така желаната дреха.

Какво точно правим с мислите си, докато обвиняваме цялата планета за факта, че не сме удовлетворили едно свое желание? Случаят има и друг вариант: на оперативка в началото на работната седмица се разглежда проучването, което сте направили на пазара. Вие сте вложили невероятно много усилия, занимавали сте се с това целият последен месец, дори сте работили вкъщи през почивните дни. Шефът ви преглежда доклада и отсича: „Проучването, което си направил е чудесно наистина, но не включва аудиторията на ….. „ краят на изречението може да бъде какъвто и да е друг. Важното е, че колкото и чудесен да е доклада ви, има едно малко, но съществено „НО…” Винаги, когато до нашият мозък достигне изречение, включващо „НО…” той пропуска всичко казано преди това, и се фокусира само върху пропуските или минусите, изброени след „НО”-то. А след „НО” обикновено следват само негативи, което означава, че ние чуваме единствено отрицателните факти от всичко казано.
„Да, така е, НО…” се използва не само от недоволни шефове, а и от самите нас и то ежедневно. Както за всеки друг израз, и този има своите положителни страни – когато го използваме градивно и на място, например: „Да, ще се радвам да се видим тази вечер, но нека да бъде след 20 часа, защото до тогава съм заета.” В този и в много други случаи, използването на „Да, но…” е на място и полезно. Когато обаче го чуем от шефа си в по-горния смисъл, това обезсмисля всичките ни усилия от последния месец, защото звучи като „ Каквото и да си говорим, работата ти куца и не е свършена докрай!”
Придържайки се към този начин на мислене, който използваме когато се отказваме от идеалната за нас дреха, ние се отказваме от много други неща, които биха били достъпни до нас, ако мисленето ни беше малко по-различно. Фактът, че мечтаното пътешествие до Африка струва цяло състояние не е причина да си кажете „Да, искам да отида там, но е прекалено скъпо за мен и никога няма да мога да си го позволя” , защото това е начин на мислене, който обезкуражава и носи негативни емоции. Сега погледнете на скъпата екскурзия по друг начин: „Да, сега не мога да си го позволя, но ще работя повече и един ден, съвсем наскоро, ще мога!” Казано по този начин, това би могло да ви мотивира в работата, в спестяването на повече пари и да направи процеса на очакване на преживяването приятен и ползотворен.
Кога използваме този начин на мислене в неговата вредна форма? Обикновено го правим, когато искаме да се оправдаем за нещо или някого. Когато не смеем да поканим красивото момиче от 4-тия етаж на среща, тъй като сме сигурни, че тя няма как да се заинтригува от нас; когато си отказваме да отидем на интервюто и да рискуваме да получим по-добра работа, защото там ще има още 20 съвършени кандидати и няма как да изберат точно нас. Или когато приятел ни моли за шести път този месец да отидем да нахраним котката му, апартамента му е на другия край на града, а ние не смеем да му откажем и започваме да си търсим оправдания, които да ни извинят. И в трите случая мисленето в стил „Да, но…” е неправилно. То ни лишава от възможността да излезем с момичето, което ни харесва, помага ни да се откажем от евентуално професионално развитие и накрая ни пречи да откажем твърдо на проявяващия наглост приятел и ни кара да шикалкавим.
Как да направим така, че да се застраховаме от вредната употреба на „Да, но…”?
Най-лесният начин е в ежедневния си речник да заменим „Да, но…” с „Да, и…” Защото именно цената на мечтана екскурзия може да ни накара да изкарваме повече пари и да си кажем: „Да, това пътуване е скъпо, и аз ще се мотивирам да печеля повече пари, за да си го позволя!” Или „Сигурно за тази позиция наистина има много кандидати, и затова е предизвикателство да кандидатствам там!” Друг сигурен начин да се предпазим от мисленето в стил „Да, но…” е да мислим в обратен ред. Така сафарито в Африка би изглеждало по следния начин: „Да, наистина е страшно скъпа тази екскурзия, и аз на този етап не бих могъл да си я позволя. Но аз мога да започна да спестявам повече пари и да ги пазя за това. Мога дори да сменя работата си, за да имам по-голямо възнаграждение и в крайна сметка след една година да успея да осъществя мечтата си. Стилът на „Да, но…” води мислите ни през лабиринт от негативи и не ни позволява да видим положителните страни или качества на въпросната ситуация. Променяйки нещо в стила на мислене, желанията стават по-близки и достижими и ни позволяват да набележим пътищата за постигането им.

Подчинени ли сме на критиката?

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

10 МИСЛОВНИ ГРЕШКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА ДОПУСКАМЕ

Подчинени ли сме на критиката?

Мисловната грешка, която ще разгледаме тук, е заложена във всеки от нас още от най-ранните ни години. Ние самите критикуваме почти толкова често, колкото и нас ни критикуват. Независимо от нещата, които правим и от нашите качества, винаги ще има някой, според когото работата ни не е достатъчно добра, както и винаги ще има неща, които самите ние да подложим на критика. Кога това поведение се превръща в погрешно ще разберем от настоящата статия.

Тук няма да разглеждаме случаите, в които ние критикуваме останалите, тъй като в по-голямата си част това не ни влияе негативно. Да, понякога може да го правим погрешно, но да критикуваш или обвиняваш някого в повечето случаи е лесно. Твърде често обаче в живота ни се налага да търпим критиката на останалите. Някои от нас реагират здравословно на нея и тя им действа градивно. Коригират поведението или работата си съобразно желания краен резултат и нещата се получават по-добре. За други критиката е като огромен буреносен облак, който скрива цялото небе и те не виждат дори и малките сини късчета, които се подават между облаците. Именно за тях е типична тази мисловна грешка.

Всъщност, от къде сме се научили да критикуваме и да понасяме критика? Още в най-ранните детски години ние сме подложени на критиката и забележките на най-близките си. „Не пипай това, остави чинията на масата, ще изцапаш покривката…” все изрази, които са имали за цел да ни въведат в правия път, и всъщност до голяма степен са били полезни, и за нас, и за спокойствието на родителите ни.

Ако обаче в някой момент от юношеството ни, майка ни усилено е твърдяла, че продължавайки да излизаме всеки ден с приятелките си, няма никакъв шанс да си вземем матурата или приемния изпит, ние започваме да вярваме в това. И въпреки, че взимаме и матурата, и всички останали изпити с отличие, докато станем на 30, продължаваме да вярваме в думите на майка си. В повечето случаи тези думи остават като ехо в ушите ни и всеки път, когато някой ни подхвърли, че тази лъжица не е за нашата уста или че няма да успеем да се справим с проекта през следващия месец, ние самите започваме да се съмняваме в способностите си. Още по-лошо – страхуваме се да рискуваме и да се захванем с нещо ново и предизвикателно и това ни обрича да прекараме живота си в търсене на сигурност, която е синоним на застой. В такива случаи е много вероятно да стигнем до там, че всяка забележка да се приема от мозъка ни като застрашаваща сигурността ни критика. Едно обикновено косъмче по ризата, забелязано от някой колега се превръща в критика, насочена към личността ни и не рядко се тълкува като „Ето, дори и дрехите не мога да си приготвя както трябва!”. Или небрежно отправеното съобщение, че всички в офиса носят отговорност за изключване на електроуредите след приключване на работния ден се приема като насочено лично към нас и от този ден нататък ние не си тръгваме от работното място без да проверим климатика, компютрите и всички периферни устройства, свързани с някакво захранване.

Ако продължим в същия дух, може да стигнем до отключване на тревожни и обсесивни разстройства от сериозен характер. Как обаче да се справим с критиката градивно и да се научим да я приемаме, когато е основателна и да не й се доверяваме, когато е излишна и неоправдана?

КОЛКО КОМПЕТЕНТЕН Е КРИТИКЪТ НИ?

Ако критиката ни влияе зле, на първо място трябва да приемем, че самооценката ни има нужда от промяна. Хората с висока самооценка не се притесняват от това, че някой не одобрява нещо, свързано с личността им – било то работата им, начина на обличане или политическите им възгледи. За останалите – полезно е преди да приемем, че критикът ни притежава неоспорима правота – да се запитаме доколко човекът, който ни критикува може да бъде считан за авторитет в областта. Ако колежката ни е казала, че кройката на блузата ни е остаряла и демоде, то можем да си зададем въпроса: „А колежката ми коя е в модните среди”? Тя ли диктува кое е модерно и кое не, и кое може да се носи и кое е остаряло? Що за специалист ни дава мнението си, когато ни критикува и трябва ли да му се доверим? Ако става въпрос за шефът ни, който критикува начина ни на работа – ок, той е преценил, че трябва да се върши по неговият начин, но има ли той необходимите умения и знания, с които разполагате вие? Можете да промените начина си на работа, за да са доволни от вас, но това означава ли, че вашите знания и умения са погрешни?

Вие преценявате дали може да оставите критиците около вас винаги да са прави и да ви карат да се чувствате некомпетентен или да знаете, че имате определени качества и че дори и онези, които ви критикуват, не винаги са наясно с онова, което казват.

Дори и тогава, когато критиката срещу нас е оправдана можем да реагираме по начин, който не ни кара да се чувстваме зле. Ако критикуват новия цвят на косата ни, можем да приемем, че сме направили лош избор и следващият път трябва да се доверим на друг фризьор, но това означава ли, че всички наши избори и решения за погрешни? Отговорът на този въпрос може да ни спести много неприятни емоции и да не позволява на всеки критик около нас да разваля денят и самочувствието ни. Здравословното поведение е да приемем критиката като насочена към някаква точна характеристика и да не позволяваме тя да се превръща в критика на цялото ни Аз.

НАДЦЕНЯВАНЕТО НА СПОСОБНОСТИТЕ НИ

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

10 МИСЛОВНИ ГРЕШКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА ДОПУСКАМЕ

НАДЦЕНЯВАНЕТО НА СПОСОБНОСТИТЕ НИ

Грешката, която ще разгледаме тук се допуска по-рядко в сравнение с всички останали, затова е и последна в нашия списък. Това е така, тъй като голяма част от хората са склонни да подценяват възможностите и способностите си, а тази грешка е свързана с надценяване на онова, което може да се случи, което може да направим или просто онова, което сме. Но в никакъв случай не бива да я омаловажаваме и така както допускаме всички останали мисловни грешки, всеки от нас може да се улови, че допуска и тази.

Надценяването, за което ще говорим тук, често става поради една единствена причина и тя е, че някой или ние самите сме изиграли ролята на собствения си PR или рекламен агент. Доста често в детските ни години майките ни повтарят, че сме най-добрите деца – най-умните, най-добрите ученици, най-талантливите и най-красивите. Разбира се, те са били прави – за всяка майка нейното дете е най-доброто, което разбира се прави нея самата най-добрата майка на света. В един момент и ние започваме да вярваме, че сме най-…. И ако в средното училище наистина сме били отличника на класа, отиваме в университета с идеята, че там, разбира се, отново ще бъдем на пиедестала на най-добрите студенти. Доста често обаче в университета попадаме в курс с още толкова като нас най-добри бивши ученици, и техните познания и ресурси бързо свалят на земята всичките ни мечти и капризи да бъдем коронката със знания на целия курс. Ако това не стане в университета, обикновено завършвайки го, очакваме да получим най-добрата работа в сферата ни на дейност. Та ние сме се справили прекрасно в училище и като студенти – кой не би искал да има подобен специалист в екипа си?! И когато се окаже, че в продължение на 3 месеца никой не иска подобен специалист в екипа си, започваме да се чудим къде е отишла щастливата ни звезда. Доверяването на рекламния ни агент, който понякога са родителите, а понякога сме самите ние, може да ни изиграе лоша шега, тогава когато не правим нищо повече, освен да вярваме, че нещата ще се получат просто защото винаги до сега са се получавали.
Типичен пример за тази грешка имаме през 80-те години на миналият век, когато известният строител на жилища Албер Кампо, постигнал огромни успехи, уважение и значително богатство в бизнеса с недвижими имоти, решава да опита на пазара на бързооборотни стоки, и се проваля с гръм и трясък, което се отразява и на стария му бизнес. Типичен пример на човек, който повярвал, че щом е пожънал успехи на един фронт, това му гарантира успехи при всички останали битки.
Родителите, приятелите и най-близките ни хора обикновено играят ролята на нашият рекламен агент. Понякога обаче това са чужди хора, които просто биха имали изгода от това да ни повтарят колко сме добри. Продавачката в магазина, която работи на процент от продажбите е способна да ни убеди, че изглеждаме страхотно в този костюм, дори и когато това не е нашият цвят и размерът е прекалено малък за фигурата ни. Всъщност тя не се интересува дали и доколко добре изглеждаме в която и да е дреха – интересува я единствено да продаде повече неща, за да получи по-голямо заплащане. И съм сигурна, че на всеки се е случвало да купи поне веднъж в живота си дреха, която е обличал само веднъж – в пробната на магазина. Тогава под въздействието на възхищенията на продавача, дрехата е стояла чудесно. После, когато сме видели реално как стои…. сме решили, че не е за нас и въпросната дреха си стои в гардероба неизползваема вече години наред.
Други подобни непознати рекламни агенти са застрахователните или търговските агенти, които в стремежа си да ни продадат някой от продуктите си, са готови да сипят суперлативи по наш адрес, дори и без изобщо да ни познават. Според тях, ние сме човекът, който инвестира най-разумно парите си, офисът ни е най-добрия, който са виждали и екипа ни е страхотен, нищо, че са влезли тук едва преди 15 минути. На всички нас ни харесва да слушаме копмлименти за себе си и след час вече сме сключили договор за застраховка, която се оказва, че не можем да си позволим като разход или че изобщо не ни е необходима.
До тук говорихме за външните ни рекламни агенти – слушайки ги, понякога стигаме до там, че ние самите започваме да вярваме в онова, което другите казват за нас. Какво се случва по този начин? Възможно е на последното си работно място да сме получавали много добро възнаграждение като мениджър на екип – позицията ни е била престижна, с отлично заплащане, в международна компания. Поради различни стечения на обстоятелствата обаче оставаме без работа. Разбира се, ще търсим нещо точно като предишната ни длъжност или по-добро. След няколко месеца търсене, нещата не се получават точно както сме ги предвиждали,. Имаме чудесни предложения, но в по-малки компании и за по-малко пари. Ние обаче, и как иначе!!!, отхвърляме тези предложения, защото…. „Преди една година получавах толкова пари само за седмица!” или „Аз съм човекът, ръководел работата на 50 служители, как така сега ще стана просто подчинен на някого?!” или каквото и да е друго оправдание, просто защото отказваме да се примирим с реалността и почиваме на старите си лаври. По този начин сме обречени да стоим без работа и без заплащане доста дълго време.
Как точно да противодействаме на всички рекламни агенти, които ни заобикалят и на този, вътре в нас? Като проверяваме реалността, такава каквато е, без да вярваме на всичко, което чуваме за себе си и за способностите си. Една телевизионна водеща може да е чудесна на екрана, но като журналист в списание или в ежедневник да не се представя никак добре. Това, че сме се представяли успешно до сега, не ни гарантира успехи в бъдеще и не означава, че на новата ни позиция не трябва да се доказваме отново. Както и фактът, че имаме две магистратури не значи, че знаем всичко в областта си и няма нужда да се запознаем с новите проучвания.
Когато рекламният агент е външен човек, можем просто да се запитаме: „Кой ни казва това? И колко знае той? Специалист ли е областта си, за да можем да му повярваме? И има ли какво да спечели той, за да ни говори по този начин?” Отговорът на тези няколко въпроса ще ни даде реалната представа за ситуацията, но най-важното е ние самите да разсъждаваме практично. Позицията, която ще ни бъде от полза, когато сме заобиколени от рекламни агенти е просто да бъдем уверени реалисти, готови да рискуват и разбира се, да понесат отговорността за постъпките си, независимо от резултата им.

Щастлив, по-щастлив, най-щастлив – грешката да сравняваме себе си с другите постоянно

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Колко често ви се случва да чувате от колеги и приятели или пък самите вие да казвате думи като „Днес е доста по-горещо от вчера” или „Аз печеля по-малко пари от колегите ми“? С други думи – да сравнявате. Използването на сравнения е една типична характеристика на начина, по който хората разговарят или коментират фактите и детайлите на каквато и да е тема. Как едно сравнение може да бъде неправилно и да ни въздейства по негативен начин и как да се научим да правим разликата между „добрите” и „лошите” сравнения ще разберем тук.

Като социално същество човекът не може да живее в изолация, встрани от другите, а има нужда да бъде в общество с равни и себеподобни. Себеподобни, от които да може да получава информация, да обменя опит, да вижда постижения, които да му служат като стимул сам да се развива и да се съревновава с тях. Ето защо за всеки човек е нещо като жизнена необходимост да сравнява. Сравняваме летния сезон и горещината с тези от миналата година; сравняваме качеството на звука на новата уредба с качеството на старата; сравняваме сметката за електроенергия между нас и съседите… и какви ли още не сравнения, които правим непрекъснато. Съзнанието ни има нужда от тези сравнения, които му помагат да внесе някакъв ред и предвидимост в живота и в бъдещето ни. Вие сте се научили да сравнявате още в ранните си години, когато майка ви непрекъснато сравняваше стаята на по-голямата ви сестра, която винаги беше подредена, за разлика от вашата. Или в училище, когато учителката задължително ви даваше за пример и сравнение оценките на отличниците, сред които вие не бяхте. Всеки от нас се научава да прави сравнения заедно с това да говори и да се определя като човешко същество.

Кога сравненията могат да станат „лоши”и да ни вредят? Когато сравняваме себе си с някой друг, който намираме за по-умен, по-способен, по-красив или превъзхождащ ни по някакъв начин. Обикновено отношенията ни с хората, с които се сравняваме са на съревнователен принцип – сигурно всеки от нас в някой момент от живота си е позволил да се сравни с жена с по-хубава фигура, с по-активния в продажбите колега или с шофьора с по-лъскава кола до нас на светофара. Ако става въпрос за филмова звезда, прочут писател или друга личност, която за нас е идеал и на която се възхищаваме, елементът на сравнение не би се появил, или поне не в негативната си форма. В този случай ние просто ще гледаме филма или ще се радваме на новият бестселър на фаворита ни, без да сравняваме неговите успехи с нашите и да се чувстваме зле от това. Стане ли въпрос обаче за жив, действащ човек до нас, който по някакъв признак ние смятаме, че ни превъзхожда, негативната форма на сравнението е добре дошла. Колежката в офиса, интересната жена на съседната маса, излезлият точно преди нас от интервюто за работа, съседът на етажа, който е сложил по-хубава врата от тази на нашия апартамент… Сравнението с някого, когото смятаме за по-добър от нас в дадена област е градивно и желателно само ако може да ни послужи за стимул да преодолеем собствените си бариери и да постигнем мечтаното, което сме видели в съперника си. Ако може да извлечем необходимите ползи и да работим в тази насока, няма нищо лошо да се сравняваме. Ако обаче успехите на останалите само ни показват колко далеч от тях сме ние и ни карат да се чувстваме зле, има ли полза от това сравнение? Не само, че няма, но дори още по-лошо – какъв е смисъла виждайки съседа, който живее в чужбина и сега се е върнал за лятната почивка у нас, да прекараме няколко месеца от живота си в съжаление за факта, че не сме емигрирали навремето. Много важно и с унищожителен ефект е сравняването с човек, от чийто живот виждаме само един малък елемент. Вземаме именно видяното през този месец, останалото го фантазираме, украсяваме, въобразяваме в мислите си и накрая виждаме колко назад и далеч от всички наши мечти и желани постижения сме ние.

Другата форма на негативното сравнение е когато сравняваме настоящото си Аз, с онова, за което мечтаехме като деца или в началото на жизнения си път. Да, може би някои от нас са искали да станат пилоти, но заради проблеми със зрението в момента работят като инженери. Сигурно височината не е достигнала на някого, за да бъде приет в баскетболния отбор на младежите и сега всеки път когато гледате баскетболен мач сърцето ви се свива от спомена за мечтите, които имахте тогава. Какво ви носи този спомен – приятни и здрави емоции или тъга, обвинение и усещане за загуба?

Нека сами да помислим как ни въздейства сравнението – когато сравним себе си с конкретен човек, с миналото си, с мечтите си, усещаме ли се изпълнени с по-голям стимул и мотивация за успех или не? Като че ли е обратното – сякаш попадаме в капана на съжалението, обвинението и чувството за провал, от който се излиза трудно. Сякаш току-що сме видели, че има част от живота ни, от която не сме доволни, която сме си представяли по друг начин и която ни кара да се чувстваме неуспели.

Как да се измъкнем от сравнението, което ни носи отрицателни емоции? Тук е моментът да се съсредоточим върху всички добри сфери на сегашната си професия и положителната страна на това как да станем по-добри в нея. Не можем да върнем времето назад и да си пожелаем няколко сантиметра повече, за да станем успели спортисти; но можем да изживеем настоящия си живот по най-добрия и оптимален начин. Не, това не е заравяне на главата в пясъка, това е реално разсъждение, което почива на факти. Факт е, че не сме успели да станем великия спортист, за който мечтаехме преди години. Но това означава ли, че в настоящия ни живот, професия, интереси няма нищо хубаво и нищо, което да ни радва? Има и друга гледна точка- ако живеехте живота на преуспелия бизнесмен от съседния вход на кооперацията, щяхте ли да имате времето, което сега отделяте на децата си и това ви прави успешен родител? За хората, които страдат от болезнената склонност да сравняват себе си с останалите това сравнение не носи нищо положително – по-скоро има обратния ефект. То може да ви откаже да постигнете каквато и да е цел, защото действа обезкуражаващо и подтискащо; кара ни да страдаме от малоценност, която често води до опит да навредим на този, с когото се сравняваме и в крайна сметка ни носи неприятни и излишни негативни емоции.

И за да се убедим сами в това, можем да определим един ден от седмицата, например днес, в който да решим, че няма да си позволяваме да правим никакви сравнения. През целия ден, за каквото и да става въпрос. Ще се чувстваме по-добре, по-продуктивни, по-доволни, по-пълноценни и в крайна сметка по-щастливи, ако пропуснем негативните сравнения поне веднъж седмично. Тук не става въпрос завинаги да се отказваме да сравняваме, защото не бива да забравяме положителната и стимулираща роля на някои сравнения. Но ако се откажем от отрицателните и тези, които ни носят дискомфорт, ежедневието ни ще е с една точка по-добро.

Друг често срещан негативен ефект от сравнението е когато позволяваме на някой друг да ни сравнява. Това може да дойде от половинката ви, която ви сравнява с предишния си партньор; от родител, който ви сравнява с брат/сестра, от приятел или шеф. Това е форма на манипулация, която някои хора владеят до съвършенство. Не допускайте вие да сте тяхната жертва. Ако позволите негативното сравнение да окаже ефект върху вас дори веднъж, манипулатора срещу ви ще се възползва от това винаги, когато има възможност. Ето защо – заподозрете ли и най-малката форма на сравнение от страна на хората около вас, подминете с вдигане на рамене. Така емоционалния изнудвач ще разбере, че сравнението с негативен заряд няма влияние върху вас и няма да има смисъл да го използва.

Четене на мисли – 10 мисловни грешки

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Четенето на мисли е една от най-често срещаните мисловни грешки, която предизвиква неприятни и мъчителни разсъждения и изводи у нас и която всички допускаме почти ежедневно. Четенето на мисли е когнитивна грешка, която не само че предизвиква негативни емоции, но и често води до недоразумения между хората, било то на работното място, на улицата и най-вече в партньорските ни взаимоотношения.

ЗНАМ КАКВО СИ МИСЛИШ!!!

(още…)

Съвършенство – на всяка цена ли? – 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Често обичаме да казваме, спрели поглед върху някой известен експонат в галерията или музея, че това е символ на съвършенството. Или стоейки възхитени пред танцуващите фонтани в Дубай или пред устоялите на хилядолетия пирамиди в Египет да направим аналогия с нещо величествено, неповторимо и перфектно. От позицията на годините, историята или всеобщото одобрение винаги може да оправдаем идеалността и перфектността на нещо или някого. Може би именно това ни дава мотивацията, необходима ни за да изчакваме със завидно търпение именно онзи деликатен момент от залеза, който ще ни позволи да направим съвършената снимка, запечатала всички нюанси на оранжевото, червеното и златното. С каква цел правим всичко това, след като залезът утре отново ще се повтори, и може би ще бъде още по-красив от днешния? И така или иначе една снимка няма как да предаде цялата величественост на живата природа и на реалната гледка. Отговорът е в нашият стремеж към съвършенство и перфекционизъм.

Съвършенството, което виждаме в музея, в класическия роман, във величествените постройки, останали от миналото, във великолепните произведения на изкуството, културата и техниката често ни служат като пример за подражание и идеал в ежедневния ни ритъм. Наред с това в училище винаги са ни давали за пример съвършеното съчинение на отличните ученици, закачено на видно място на таблото; като възрастни избираме в магазина перфектния за нашата кожа или коса цвят и нюанс; като служители и професионалисти искаме да предложим съвършения проект на клиента или друга перфектно свършена работа . Стремежът да правим всичко по най-добрия начин ни е наложен от обществото, историята и извечното съревнование между индивидите. В далечни исторически времена само семейството на най-бързия, смелия и силен ловец е било подсигурено с питателна вечеря; погледнато в съвременен план ако си най-амбициозен, с най-добро образование и най-предприемчив можеш да постигнеш най-доброто за теб и да го предложиш на любимите си хора. Именно това е стимулът, който ни кара да се опитваме да се доближим до съвършенството на максимално близка степен. Дали това е в рамките на възможностите на обикновения човек или ни служи просто за идеал, който да ни води напред и който колкото и положителна роля оказва върху нас, толкова и отрицателна?

В кабинетът ми най-често влизат хора с проблеми във свръхизискванията, които поставят пред себе си. Някой от тях дори не подозират, че това е така. Те просто са научени да изискват нещата от себе си по перфектния начин, без да разбират, че това им носи много затруднения и неприятности. Може би на всеки от нас му се е случвало да иска от себе си повече и повече. И това „повече” никога не се оказва достатъчно.

Някои от нас искат да са съвършени професионалисти, други да бъдат перфектните парньори, трети пък да са идеалните приятели или просто да се харесат на всички. Постижимо ли е това?

Нерядко съвършенството е просто въпрос на улучване на момента. Да, можем да дадем всичко от себе си, да прекараме часове в една и съща поза, за да уловим идеалния момент за снимката и въпреки всичко тя да не се получи идеална. Друг път просто с едно натискане на фотоапарата, дори без да искаме, да се получи съвършената снимка. Ако улучим момента, нещата се получават; ако не успеем…. Трябва ли да прекараме целият си живот в чакане на перфектната ситуация и уникалния момент?

Сега да предположим, че сме успели да хванем идеалният момент и снимката се е получила съвършена. Съвършена според кого? Да, според вас със сигурност; може би и според близките ви хора и според шефа ви. Така ли мислят обаче всички хора от офиса, от вашият град, от България? Съвършенството често е субективно- ако покажете две еднакви снимки на залеза на група от хора, техният избор за съвършена снимка ще се раздели между двете фотографии. Няма абсолютно съвършенство, което да обедини всички мнения и единодушно да обере овациите. Пример за това са всички класации, които се провеждат ежегодно навсякъде по света: класация за новите седем чудеса, за най-добър политик на годината, за най-добра бизнес дама, за най-красива жена и т.н. и т.н. Понякога вашият фаворит печели, понякога не. Но винаги вие сте убедени, че вашият избор е бил съвършеният и че именно той е трябвало да застане на челното място.

Съвършенството е въпрос на индивидуален начин на мислене- то е такова за вас, за близките ви, за някои други хора, но не за всички и не по всяко време. Какъв е смисълът да губим години от живота си в опит да го достигнем, след като то ще бъде такова само за една малка част от хората около нас?

Сега е моментът някой от вас да попита: „Какво означава това, да се откажем от всички изисквания ли? Да спрем да се опитваме, защото така или иначе няма да успеем?” В никакъв случай! Стремежът към съвършенство е вреден за нас и за нашите мисли тогава, когато се превърне в ежедневие и ни кара да отказваме всичко друго, различно от перфектното. Когато в продължение на години отлагаме така мечтаното пътешествие, защото очакваме идеалният момент за него- идеалният сезон, идеалното предложение от туристическата агенция, идеалните условия. Когато прогонваме поредният мъж или жена от себе си, тъй като те са много близо до идеалният партньор за нас, но нещо винаги липсва и ги прави несъвършени. Когато изискваме от детето си само отлични оценки, и забравяме, че една по-ниска оценка няма да го направи по-малко умно или по-малко добро. Ако се стремим към съвършенство в горните три случая, ще трябва да се приготвим да живеем без развлечения до края на живота си, да останем сами и без партньор, понеже съвършеният такъв така и не се появява, а ако имаме деца, да направим от тях перфекционисти със силна зависимост от одобрението на другите, които цял живот ще са в преследване на идеализма.

Да си съвършен просто не е необходимо – ако с този си стремеж търсим одобрението на някой друг, може никога да не го достигнем. Можем да дадем най-доброто, на което сме способни и това да бъде достатъчно!

текст: Лена Лалчева

Трябва да! Кога е здравословно и кога излишно?

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Ако съпоставим живота си с правилата за движение по пътищата, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед, ще видим, че двете имат много общо. Когато шофираме и видим пред нас светофар, който свети червено, ние знаем, че трябва да спрем и да изчакаме разрешителен сигнал, преди да преминем. Ако видим в огледалото за обратно виждане приближаваща кола на спешна помощ с включени светлинни и звукови сигнали, знаем, че трябва да освободим платното и да направим път. Колкото и примери да дадем, всичките ще имат един общ принцип – думата „трябва”. По същия начин, по който сме създали правила и „трябва” в правилата за движение по пътищата, така и в живота всеки един от нас се ръководи от различни „трябва”. Кога нашите „трябва” ни помагат и кога ни вредят, ще разгледаме тук.

(още…)

Отъждествяването – 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Изкривяването на комуникацията е причина за немалко недоразумения и проблеми, които при ясно и директно изразяване не биха се породили. Като един от основните източници на информация и връзка с останалия свят, разговорът и използването на езика е особено важна и градивна част от живота ни. Колкото и правилно да се изразяваме обаче, винаги има момент, в който слушателят ви не ви разбира правилно, или обратно- вие сте в позицията на онзи, който не е разбрал посланието по някаква причина. Най-често мотивите да разбираме чутото и случващото се по погрешен начин трябва да се търсят в собственото ни мислене и нагласа. Ето как:

ТИ ИМАШ ПРЕДВИД МЕН, НАЛИ?

Приемането на нещата лично е мисловна грешка, която е характерна както за жените, така и за мъжете и я наричаме отъждествяване. Отъждествяване правим, когато приемаме действие, което другият казва или прави за касаещо лично нас. За нещо, което засяга личното ни достойнство, външния ни вид, способностите ни, професията или хобито.

В офиса колегите от съседните две бюра непрекъснато си разменят съобщения по скайпа и хихикат, докато ги четат. Вие разбира се, сте сигурен, че обсъждат вас- ако говореха за нещо друго, биха могли спокойно да си го кажат на глас, нали? Така или иначе сте само трима в стаята и няма какво да се крие. Така че те най-вероятно обсъждат дрехите ви /знаехте, че тази риза ви е тясна, не трябваше да я обличате/, поведението ви /може би походката ви е смешна/ или факта, че ще бъдете съкратен при предстоящото фирмено сливане- и всички са наясно, само вие още не знаете!!

До какво води отъждествяването? До прахосване на ползотворна енергия, до излишни обиди и до чувство за вина; до подхранване на допълнителен гняв и ограничаване на възможностите ни. Колегите от съседните бюра биха могли да говорят за какво ли не и притеснявайки се да не пречат на работата ви, предпочитат да пишат. Само че вие сте си въобразили, че понеже не харесвате ризата си, трябва всички останали да направят същото. Понеже се страхувате, че може да загубите работата си, задължително колегите трябва да обсъждат предстоящото ви уволнение. И че щом осанката ви не е идеално изправена, значи това се струва забавно на целия офис.

Приемането на нещата, сякаш задължително са насочени лично към нас, е излишна, погрешна и нездравословна мисъл. Сред ситуациите, в които най-често стигаме до подобни мисловни грешки е отношението ни с децата, партньора или дори ежедневното шофиране. Да речем, че сте на магистралата, карате с нормална за пътните условия скорост, спокойни сте, не бързате и слушате любимата си музика зад волана. След малко в огледалото за обратно виждане се появява лъскав автомобил с висока скорост, който ви дава знак с фаровете да му освободите пътя. Вие се премествате с нежелание в дясната лента и си казвате, за кой ли се мисли пък този? Той профучава покрай вас и изчезва напред, без дори да даде някакъв знак на благодарност за колегиалността, която сте проявили. До тук нищо особено, но след трийсетина километра същият автомобил отново се появява зад вас и отново дава знак да му направите място, и то бързо! Разпознавайки неблагодарния шофьор, вие вече се ядосвате и се чудите какво прави отново зад вас, нали ви изпревари преди малко?! Сигурно се заяжда и иска да се перчи с лъскавия си нов автомобил, докато вие вече втори месец закъснявате с вноската на лизинговата си кола. Номерът му няма да мине отново и вие също увеличавате скоростта си, саботирайки го, докато човекът зад вас ви дава знак след знак.

В някои от случаите, особено зад волана, тези и други подобни ситуации биха могли да завършат с нещо изключително неприятно. Повечето мъже приемат всяко поведение на пътя като насочено конкретно към тях и като лична обида към шофьорските им умения или автомобила им. На колко от вас ще им хрумне, че човекът наистина бърза и че е отново зад вас, защото е спирал да зареди на последната бензиностанция? Повечето хора ще приемат, че другият шофьор просто се заяжда с тях и че поведението му е фокусирано с цел да ни ядоса или подразни.

Отъждествяването е автоматична реакция на мозъка ни и начинът да я избегнем е като анализираме случващото се. Когато се случи нещо, подтекста на което е „Аз съм засегнат” трябва да спрем и да се запитаме: Какво мисля за случилото се? Този шофьор наистина ли се заяждаше с мен или просто бързаше? Защо да се заяжда, та той дори не ви познава! Или нарочно се перчеше с новият си автомобил пред мен… Какъв е смисълът да мислите, че някой ще иска да се доказва на непознат на пътя? Невнимателният шофьор е изпреварил още много други като вас и ще продължава да го прави, независимо дали вие сте на пътя или не. А това, че вие приемате нещата като насочени лично към вас само скапва настроението ви и ви кара да изпитвате напълно излишни неприятни емоции.

И ако на случката на пътя можем да махнем с лека ръка, защото до вечерта ще сме забравили за нея, то когато правим отъждествяване в семейството си, нещата са по-неприятни. Младо семейство с малко дете всяка вечер получава от свекървата готова сготвена храна, изпратена по някого. Младата майка обаче, която има конфликт със свекърва си, обикновено приема това като: тя изпраща храна, защото мисли, че не мога да готвя добре и синчето й ще остане гладно. Тя тълкува изпращането на храна не като опит за помощ на семейството, което и без това си има достатъчно задължения по бебето, а като нещо насочено лично към нея и нейните домакински умения. Когато една млада жена е убедена в злонамереността на свекърва си, вижда цялото й поведение и действия като негативни и имащи за цел да я унижат, злепоставят или ядосат. Ето типичен пример за отъждествяване. Как да избегнем това погрешно мислене?

Следващият път, когато сметнете, че обстоятелствата или поведението на другите са такива, защото имат за цел да ви ядосат, обидят или обезценят, се опитайте да анализирате случката и да разгледате нещата наистина трезво. Въпросите, които могат да ви помогнат да го направите са: По какво познавам, че това беше казано/направено заради мен? Има ли някакъв друг мотив, извън мен, който може да бъде причина за случилото се?

Когато спирате и премисляте внимателно обстоятелствата, които са ви ядосали, вие си давате време да решите дали и как да реагирате на това. И вместо да си внушавате веднага, че колегите ви злословят срещу вас и трябва да си търсите нова работа, може да се окаже че сте щастливец, защото имате в колектива си хора, които са съобразителни и не искат да пречат на останалите да работят. Или преди да обвините някой близък в злонамереност, защото ви мрази, помислете дали този човек е подчинил целия си живот на това да ви тормози или има някакъв друг мотив за поведението му?

Катастрофизиране – 10 мисловни грешки

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Факт е, че колкото и да сме разумни, здравомислещи и технологично развити има ситуации, в които всеки от нас допуска едни и същи мисловни грешки, чиято роля е да ни демотивират, ядосат и терзаят. В повечето случаи, както с всяка мисъл, това става несъзнателно и мисълта с появата си, вече е приета от съзнанието ни за неоспорим факт. Именно в този момент нашата роля на високоинтелигентни същества е да си спомним за когнитивните грешки, които допускаме и преди да си позволим да им повярваме, да се опитаме да ги оспорим и да проверим тяхната истинност или актуалност.

Що е то катастрофално мислене?

От самото име личи, че става въпрос за катастрофа. Дъщеря ви просто е пропуснала с 20 минути определения вечерен час, а вие вече си представяте всички ужасни неща, които биха могли или вече са й се случили в тъмното навън. Изброявате в ума си всички подлези, безистени и изоставени сгради, където бихте могли и трябва да я потърсите и сте сигурни, че тя е в опасност. Сърцето ви се свива, гълтате шепа успокоителни и след секунди сте на път да се обадите на полицията и да обявите детето си за отвлечено. И ето я, мисловна грешка „катастрофизиране“ е вече факт!!!

Или: след дълго търсене на работа, вече сте преминали успешно интервю и сте започнали тридневно обучение за работното място. Още през първия обучителен ден, вие блокирали от нова информация усещате че не успявате да запомните всичко и една гореща вълна от пристъп на паника довява мисли като: Не мога да запомня всичко, не мога да се справя! След около 30 секунди в главата ви вече се въртят поредица от мисли: всички ще видят, че не отговарям на очакванията им! Ще разберат, че не съм за тази работа! Ще ме уволнят и пак ще остана без работа! Вие все още сте в офиса на компанията и денят ви на обучение не е свършил, но във вашите представи вече сте без работа и отново на начален старт – без работа и без пари. Визуализирате катастрофа в главата си, без на практика нищо около вас да се е променило.

Как да постъпим, за да избегнем катастрофалното мислене?

Отделете време, за да помислите за всички некатастрофални и разумни неща, които биха могли да накарат 15-годишна тийнейджърка да закъснее с 20 минути, преди да си позволите да изпаднете в ненужна паника и ужас. Оспорете всички отрицателни и страшни неща, които помислихте току-що и си дайте реална преценка на ситуацията. Звъннете по мобилния телефон на детето си, преди да решите да се обадите в полицията и ако не вдига, си спомнете за всички интересни и приятни неща, които и вие правихте, когато бяхте на 15, и защо закъснявахте тогава. Когато след 10 минути детето ви се прибере вкъщи, а вие вече сте спокойни, ще можете да поговорите трезво и да се договорите следващият път, когато закъснява, просто да ви се обади, за да не стигате до нервна криза.

Обичайно човешкото съзнание е настроено така, че първо възникват отрицателните и песимистичните мисли и предположения, и едва когато всички вероятности за негативен инцидент са отхвърлени, тогава си позволяваме да помислим нещо положително.

Ако отворите пощенската си кутия и видите писмо от данъчната служба, колко от вас ще си помислят, че ви пишат от НАП, защото имат да ви връщат надвнесена сума? Николко. Обичайно щом видим писмо от държавна институция, всички мислим, че ето- пак дължим някаква глоба, данък или лихва и бързаме да видим за каква сума става въпрос, но още преди да сме отворили плика, ние вече мислено се вайкаме и се ядосваме на поредната такса, която дължим. Още дори не сме сигурни, че става въпрос за даване на пари, но съзнанието ни бърза да рисува неприятни и плашещи сценарии!!!

Завършваща ученичка, която удря колата на родителите си, когато за първи път са й разрешили да шофира сама, е способна по-скоро да избяга от вкъщи след катастрофата, отколкото да се прибере у дома и да разкаже за случилото се. В мига, в който осъзнава инцидента, мислите й започват да препускат и вече си представя лицата на разочарованите родители; за секунди съзнанието развива въображаем сценарий на скандали, викове и заплахи; вижда отнетата си шофьорска книжка, прибрана от майка й; вече е убедена, че никога няма да й купят кола и да й разрешат отново да шофира и т.н. до всевъзможни негативни бъдещи катастрофи, които е малко вероятно да се случат. В момента, в който ние мислим и прогнозираме, обзети от страх, именно силните емоции не позволяват на съзнанието ни да разсъди и прецени трезво случилото се и последствията от него. Ето защо под въздействието на страхът и на произволното прогнозиране е възможно да се вземат много погрешни решения, които обаче в него момент изглеждат най-добрите.

Приемането на случващото се, сякаш задължително е негативно, страшно и ще доведе само и единствено до катастрофа, е излишна, погрешна и нездравословна нагласа и това личи от дадените по- горе примери. Нека да си спомним за това следващият път, когато решим че светкавиците на хоризонта ще донесат най-голямата буря от 20 години насам; че партньорът ни се среща с друг човек, след като вече втора вечер закъснява или че ще бъдем отхвърлени от интервюто за нова работа, само защото сме взели погрешен завой и може да закъснеем за срещата с работодателя. Именно в мига, в който подобна негативна мисъл се появи, трябва да съумеем с помощта на здравия разум да преценим доколко тя е възможна и реална. Ако е такава, да я приемем и да променим евентуално, ако не е- просто да я игнорираме. Следващият път, когато се уловите, че мислите катастрофално, си напомнете, че не сте ученичка на 18 години; дръпнете един ластик, който да перне през ръката или подложете тялото си под студена струя вода. Всичко това са заземяващи техники, които под въздействието на студ или болка ни карат да започнем да мислим по-трезво. Именно когато успеем да се заземим, ние успяваме и да мислим по-реалистично и да спрем негативния сценарий, който развиваме в главата си.

Негативното пророкуване – 10 грешки на ума, които да спрем да допускаме

10 грешки на ума, които допускаме всеки ден

Мисленето в стил „Ами ако…“ или как се отказваме от щастието?

Колко често ви се е случвало бързайки за особено важна среща, да се запитате „Ами ако не успея да хвана подходящия транспорт и закъснея?” Или ако срещата е с важен за вас човек, „Ами ако той не ме хареса?”. Или на интервюто за работа: „Ами ако вече имат по-подходящ от мен кандидат?” Истината е, че в такива моменти ние не допускаме да ни хрумне нещо положително, като „Ако наистина изберат мен?” или „Ако пристигна навреме и се получи чудесна среща?” а позволяваме през съзнанието ни да преминават само негативни и тревожни мисли. Нормално е да се страхуваме от плашещите ни факти и ситуации, а не от онези, които се развиват добре за нас. Какво се случва обаче, когато прекалим с черните „Ами ако…?” Тази мисловна грешка се нарича „негативно пророкуване“ и много на брой хора я допускат, лишавайки себе си от много предизвикателства и промени, само защото са лоши пророци.

Да предположим, че сте излезли на среща с важен за вас човек, всичко е минало чудесно и вие вече сте на прага на една нова емоционална връзка. Идва обаче момент, в който трябва да вземете решение да живеете заедно. Човекът, който се притеснявахте дали ще ви хареса, вече иска да живее с вас в общо жилище. На прага обаче заедно с неговото желание се появява и въпросът: Ами ако и той като последния ми приятел се окаже не толкова добър? Ами ако всичко се провали и аз влагам напразно енергия и емоции? Ами ако след няколко месеца ме изостави?… Ами ако отново остана сама и всичко това е било напразно? Ами ако след още няколко неуспешни връзки остана завинаги сама? По този начин въображението ви рисува черни и негативни картини, вие решавате, че няма никакъв смисъл да започвате съвместен живот с някого, когото обичате, тъй като така или иначе след известно време отново ще бъдете сама. Отказвате си правото да имате хубава и пълноценна връзка с любим човек, тъй като тя някога може да бъде прекратена и вие отново да бъдете наранена.
Ето друг вариант на горните събития: Докато сте на работното си място ви се обажда представител на фирма, конкурентна на тази, за която работите в момента и ви прави твърде добро предложение за нова работа. Хората там са ви забелязали, смятат, че сте чудесен специалист и искат да ви имат в екипа си. Правят чудеса, за да ви привлекат като техен служител, предлагат ви невероятни бонуси, заплащане, привилегии, известни са като перспективна и развиваща се фирма, обаче вие сте разколебани.

Ами ако те са се заблудили относно мен? Ами ако не отговоря на очакванията им и ги разочаровам? Ами ако сегашният ми шеф разбере за този разговор и ме уволни? Ами ако остана без работа и всички фирми в бранша разберат за случилото се? Ами ако повече никой не ме иска на работа? Ами ако цялата ми кариера се сгромоляса?...

И парализирани от тези мисли, минаващи през ума ви за няколко секунди, вие затваряте телефона, без дори да се сбогувате с човека отсреща или без да ви мине през ума, че можете да го помолите да ви се обади по-късно, когато ще сте сами и ще можете да проведете разговора спокойно. Не само, че сте отказали страхотно предложение за работа, но и се показвате като невъзпитан и арогантен човек, който си позволява да затваря телефона по груб и лишен от обноски начин. Току-що отказахте на себе си едно ново и изпълнено с предизвикателства и привилегии развитие, което можеше да промени живота ви в по-добра посока.

Как да противодействаме на този погрешен начин на мислене, който поставя бариери пред развитието ни? Нека да си зададем няколко въпроса.

Можете ли да прогнозирате всичко, което би могло да се случи в бъдещето? Можете ли да прочетете плановете на партньора си или да гадаете мислите му? Можете ли да сте сигурни, че утре вашата фирма няма да потърси по-добър специалист от вас? Едва ли. Обаче негативното пророкуване в стил „Ами ако…” ви спира да предприемете каквото и да е.

Не само че ви спира – направо ви парализира и слага край на всички възможности, които бихте имали пред себе си, ако не мислехте по този начин и ако страхът от онова, което може да стане не се появяваше всеки път, когато навлизате в нова и непозната територия. Същото е като да искате да отидете на така мечтаната почивка на далечен и романтичен остров, но се отказвате завинаги от тази мечта, тъй като пътуването със самолет ви плаши. „Страхувам се да летя!” ще кажете вие. Съгласна съм, но това значи ли че трябва да се откажете от желанията си, само защото може да се случи нещо ужасно по време на един полет?

Мисленето „Ами ако…” падне самолета, приятелят ми ме изостави, загубя работата си…. и др. не ни помага, когато прекаляваме с него. Да, хубаво е, че го има, защото понякога действа като инстинкт за самосъхранение и по този начин предпазва индивида от евентуални опасности. Ако изобщо не мислехме по този начин, това би означавало понякога да рискуваме дори живота си. Представете си, че изкачвате отвесна скала, прихванати сте здраво с едно въже, но отказвате второто, тъй като вече имате едно. Но обезопасителните въжета обикновено са повече от едно, за да сте сигурни, спокойни и да се наслаждавате на самият процес на катерене, а не да мислите за онова, което може да се случи. Именно това е ситуация, в която мисленето „Ами ако…” ни е полезно. Ако не мислехме по този начин, може би щяхме да тръгнем да катерим скали дори без въже и да рискуваме живота си с подобна безразсъдна постъпка. „Ами ако…” ни е полезно, когато сме на плажа, започва страхотна буря със светкавици, привлечени от водата и пясъка, а ние продължаваме да стоим на мокрия пясък и привличаме върху себе си цялата електрическа енергия на светкавиците. Или ако преди 5 минути сме усетили силен трус, и сега за да излезем от блока, решаваме да ползваме асансьор, пренебрегвайки всички предпазни мерки, известни при земетресения. Ето това са именно случаите, в които този начин на мислене ни предпазва и ни е полезен.

За да прекъснем процеса на негативното и плашещо ни мислене е много уместно да си зададем въпроса: Възможно ли е това да се случи? Възможно ли е да бъда изоставен, да ме уволнят или да претърпя катастрофа? Да, възможно е. Малко са нещата, които е категорично невъзможно да се случат. Но колко е вероятно това да се случи? Колко е вероятно човекът, който ме обича, просто да си тръгне? Или фирмата, която ме цени и е доволна от моята работа да реши да ме смени с друг специалист? Или да се случи нещо ужасно по време на пътуването? Е, в повечето случаи е малко вероятно. Именно когато превръщаме малко вероятното в абсолютно възможно, ние грешим и даваме на мислите си възможността да ни навредят. По този начин се лишаваме от шансове, които биха могли да ни донесат допълнителни ползи, удоволствия или постижения. Нека да мислим реалистично и да дадем на живота си необходимия простор за развитие и щастие, без да позволяваме на няколко негативни мисли да ни ограничават.

Category: 10 грешки на ума, които допускаме всеки ден