Във връзка с нашумелия в медиите случай на учителката, която влезе в час употребила алкохол и по-късно опита да сложи край на живота си, в „Часът на Милен Цветков“ коментираме какво се случва в България с хората, които имат проблем с алкохола и адекватно ли реагира системата на социалните грижи в такива ситуации.
На 29.11. по покана на издателството на списанията „Инфо гайд за родители“, списание „Майчинство“ и „Първите 365 дни“ бях поканена да проведа семинар на тема „Семейството и как да оцелеем в него“. Срещата се състоя в CCS Сити Център София и с присъстващите 50-тина майки и няколко татковци говорихме за това как избираме половинката си, защо мъжете и жените са различни и през какви етапи преминава брака и всяка една друга връзка. Още: как да се справим, когато в семейството има неразбирателства и как повлияват те върху психиката на децата; засегнахме и взаимоотношенията с голямото семейство, включващо прародителите и близките. Обърнахме внимание на всички родители, които отглеждат сами децата си и трудностите, които срещат те като родители в непълно семейство.
Тук помествам презентацията на семинара, която представя засегнатите теми само в план, като се надявам в най-скоро време да публикувам и статия с цялото съдържание на лекцията.
Семейството и как да оцелеем в него – семинар
Аз благодаря на всички присъстващи за вниманието и зададените въпроси, като се надявам да съм била максимално полезна с поднесената информация. Тъй като времето не беше достатъчно да отговоря на всички въпроси, оставам на разположение по имейл за всички, които не успяха да получат отговори на срещата и се надявам съвместно с издателството отново да осъществим други срещи по провокативни и предизвикващи интерес теми за родителството и партньорството!
Отдавна сме свикнали да причисляваме егоизма към пороците на човека или по-скоро към неправилния начин на поведение. Дали обаче това разбиране не е погрешно, предвид факта, че всички сме егоисти?
В речниците понятието егоизъм е определено така – поставяне на личните интереси над тези на другите; себичност. Противоположното на алтруизъм. Ето и понятието алтруизъм или от латински „друг-изъм“ – готовност да се действа в полза на другите, пренебрегвайки собствените интереси.
Наскоро учени доказаха, че егоизмът означава щастие… или поне докато успешно преодоляваме чувството за вина. Въпреки че хората възпитават децата си в доброта и алтруизъм, изглежда човек е по-щастлив, когато просто преследва собствените си интереси. Учените от университета в Пенсилвания обаче забелязали, че хората, които избират подобен път, обикновено трябва да се борят с непрекъснато чувство за вина. Виж видео
Безкрайната тема за изневярата в центъра на разговора в „Споделено с Вихра“ с гост психологът Лена Лалчева. Кой изневерява по-често – мъжете или жените и как да се справим с изневярата?
Историята на едно поколение….
Кратък размисъл за съвременното възпитание и култура
За да можеш да помогнеш на един човек трябва да знаеш историята му, да го познаваш, да попиташ за детството му и за семейната среда…. Има въпроси, които е задължително да зададеш и чийто отговори трябва да ти дадат указания и посока в процеса на работа. А понякога отговорът, който уж трябва да те улесни и да ти съдейства, така те изненадва и започва дори да пречи, че ти се иска да не си задавал въпроса си.
Напоследък все по-често ми се случва да чувам в кабинета си много интересен отговор на един доста типичен въпрос. Кой беше авторитета в семейството за теб? На такива въпроси голяма част от хората отговарят “бащата”, еднакво често чувам и “майката”. Нo доста актуален отговор в последните години е “никой” или “какво имаш предвид?”. Добре де, кой те възпитаваше, чие мнение беше по-важното за теб, ако имаш нужда от съвет, към кого се обръщаше? Към майка ти или към баща ти? От кого се срамуваше повече, когато направеше гаф? Нито един от тях. – е обичайният отговор – повечето неща съм ги научавал в движение, от приятели, от живота, на улицата…. Или…. Майка ми беше при пациентите си през повечето време, баща ми го нямаше и аз се отглеждах в движение…. Още по-лошия сценарии: не си спомням майка ми, понеже тя ме е изоставила, когато съм бил на четири, а баща ми пътуваше постоянно…. отгледа ме леля ми, но през повечето време стоях вкъщи сам….
И се получава така, че има цяло едно поколение, което е възпитано от улицата, отгледано е от нея и тя е била авторитет, опора и възпитател? Цяла една епоха от родители, които не са имали време и желание да отгледат децата си? И то в период от поне 30 години назад, в който жената все още не се радваше на кой знае какво професионално поприще или заетост и възпитанието и отглеждането на децата бяха типично женски характеристики и женски приоритет. Цитираните по-горе отговори са на момчета, които са получили първите уроци на живота в движение и не е имало кой да ги прегърне след това. Нито да ги потупа по рамото… Имало е охлузени колена, улични боеве и цигари с марихуана, за които никой родител не е заподозрял. После са дошли първите кражби, няколко нощувки в районното и липса на диплома и никой възрастен не е бил там, за да им каже, че това е нередно или неправилно. Никой не им е казал коя постъпка е стойностна и морална или престъпна и грозна. Това са реални примери от живота на млади мъже, чиито отговор за авторитета в семейството е … „липсва такъв”. Млади мъже, които създават собствени семейства и най-вероятно повтарят примера на собствените си родители. Може би нямат време за децата си, оставят възпитанието на някоя баба или бавачка и няма как да обяснят на детето си какво означава думата „стойност” или „морал”. Мъже, които не са получили модела на мъжко поведение в лицето на бащата и няма как да предадат каквото и да е на своите синове. Мъже, за които е нормално майката да е вечно заета с кариера или със собствени интереси и да няма време за децата си…; нормално е да търсят заместители в лицето на поредната нова електронна играчка, но не знаят как да изразят чувствата си…; нормално е да оценяват себе си според материалните си придобивки, но не знаят как да повлияят собствената си самооценка….
И ако това са момчета и млади мъже, отглеждани преди 20 или 30 години, то какво да мислим за съвременните подрастващи и деца, чийто родители са толкова заети с кариерите си и със собствените си интереси, че почти нямат време за възпитание? Какво да очакваме от новите поколения, чиито модел за поведение идва от екрана на айфона или киното, а понятието ценностна система просто не съществува? И не мога да не се запитам, що за отговор ще получавам след няколко години в кабинета си, задавайки обичайния и на пръв поглед безобиден въпрос: Кой беше авторитета за теб в семейството ти, когато беше дете?
Ние ли правим сами своите избори или най-близките ни хора управляват решенията ни?
Случвало ли ви се е да правите някакъв избор, който всъщност усещате не като свой, но по незнайни причини сте убедени, че така трябва да постъпите? Когато пред нас стои каквато и да е дилема, в повечето случаи мислим, че решението зависи само от самите нас. Доста често обаче се оказва, че взетото решение не е онова, което всъщност сме искали и се чудим какво не е наред.
Ако решението ви не е онова, което първоначално е изникнало пред ума ви, ако сте го взели след обсъждане с половинката или с важен за вас човек или ако нещо в този избор не усещате точно като свое, има вероятност в живота ви да има умел манипулатор, който да контролира действията ви и да взема решенията вместо вас.
Най- често това са партньорите или родителите ни, по-рядко децата. Като най-близките ни хора те не винаги са на нашето мнение и понякога техните желания и виждания се различават от нашите. Ако са по-силни и убедителни в спора и ако са достатъчно самоуверени, всеки един от тях би могъл да ни накара да променим решението си в полза на неговото, или да ни натрапи своето собствено виждане на нещата.
По този начин не само променяме решението си и приемаме чуждото желание като свое, а оказваме влияние върху целия си начин на вземане на решения и след години може да осъзнаем, че сме станали зависими от решенията на другия и собственото ни мнение вече не само няма значение, но и никой не го чува, нито го иска.
Обикновено хората, склонни да се подадат на подобен род манипулация са онези от нас, които винаги се съобразяват с другия. Онези, които са по-толерантни, по-търпими, по-зависими от това другия да се чувства добре. Обратно – манипулаторите в живота ни са по-властни и контролиращи, по-изискващи и независими от мнението или желанията на половинката си. Ако имате подобен човек в близкото си обкръжение, може би ви се е случвало до се извинявате твърде често, дори и когато не сте виновни /или поне не сте смятали така до преди той да ви натрапи усещане за вина/; може да се случва да променяте веднъж взето решение, след като видите, че то не съвпада с желанието на половинката и е възможно доста често да се чувствате некомпетентен или грешащ.
За манипулаторите не съществува разделение по пол или възраст – те могат да бъдат както тийнейджърът, облечен в защитна маска на трудната възраст; също болните ни родители, криещи се зад старостта си; а често и партньорът, който – учудващо! – винаги смята, че неговото предложение е най-правилно или удобно и за двама ви. А вие в желанието си да направите най-доброто за другия, обикновено се съгласявате с неговите желания и оставяте вашите собствени на заден план.
Ако споделяте живота си с манипулатор, най-вероятно той взима повечето решения вкъщи, а вие в повечето случаи се съгласявате с него, защото решението му е правилно. Обичайно неговият отпуск е определящ за това кога ще отидете на годишната си почивка или ще направите планирания ремонт; излизането с приятели зависи от деня на любимото му предаване и дори и вас да ви попитат дали сте свободни в четвъртък вечер, ще съобразите отговора си с неговите планове и желания. Доста често това става неволно и жертвата на манипулатора дори не усеща, че се е превърнала в „ти” и нейното „аз” е останало някъде по пътя на съвместния им живот.
И ако до известна степен подобен процес е обичаен в отношенията на повечето двойки, то манипулацията може да се превърне в натрапчива крайност, когато става въпрос за важни решения, отнасящи се до сериозни проблеми или променящи целия ни живот. В такава ситуация може да изпадне влюбената жена, която дотолкова обича партньора си, че е готова да подложи на риск здравето си и да прибегне до аборт в 4 месец от бременността заради нежеланието на половинката да стане баща. Умелият манипулатор изкусно убеждава, че виждаш ли, нейното неистово желание да стане майка всъщност няма да й донесе необходимото удовлетворение, а цялото раждане би било една грешка, която ще провали живота на всички около тях. Една жена, която винаги е подвластна на желанията на човека до себе си, би приела неговите думи за истина. Независимо, че тя самата най-добре знае кое и как би й донесло удовлетворение и че желанието й да роди дете е комбинирано с бащинство от любимия мъж и с възраст, пределно крайна за забременяване. Под влиянието на силни емоции и манипулативен партньор една такава жена е заплашена от крайно, рисковано и почти опасно решение.
В друг подобен случай ревнуващ тийнейджър се скрива зад проблема „депресия” и иска майка си само за себе си, обвинявайки всеки неин партньор във всевъзможни пороци, с крайната цел да го отдалечи от майката, чието внимание би искал да е концентрирано само в себе си. Като всяка майка, търсейки най-доброто за детето си, тя постепенно би повярвала, че манипулативните думи на сина й може би са верни…..? Може би тя самата, имайки нужда от близост и партньор не успява до край на вникне в истинските качества и мотиви на мъжете до себе си, но детето й има по-прозорливо виждане отстрани и неговата единствена цел е да я защити от некачествени връзки и използващи я мъже….? Една още по-страшна ситуация от предишната, тъй като ако влюбената жена все пак може да постави себе си пред партньора, то всяка майка поставя детето си дори и пред себе си.
Примерите, които можем да дадем са твърде много, за да описваме всяка отделна ситуация. По-важното е всеки да прецени за себе си той от кой тип хора е и – по-важното – от кой тип са най-близките му? Имате ли в компанията си манипулатори, които изкусно дърпат конците на вашия живот или взимате решенията си уверено и сами? И обратното – вие самият дали понякога не постъпвате като манипулатор и не поставяте ли себе си и собственото си мнение на първо място, пренебрегвайки мнението, желанията и живота на хората, които ви обичат?
„24 часа“ попита психологът Лена Лалчева как да разпознаем лъжеца зад екрана и за какво най-често лъжат хората в социалните мрежи и сайтовете за запознанства. Вижте отговорът:тук