Здраве и красота | Лена Лалчева - психологично консултиране и терапия

Помощ – родители на хоризонта! За млади семейства, чийто основен враг са родителите

SELF HELP, Здраве и красота, Зона за родители

Как родителите могат неволно да съсипят връзката на едно младо семейство и да се стигне до развод или раздяла още преди съвместния живот да е започнал?

В кабинета ми наскоро бяха млади мъж и жена, станали родители на малко момиченце преди няколко месеца. Преди раждането техните родители били в чудесно и хармонични отношения – ходели на почивка заедно, събирали се на Коледа и други празници, срещали се дори и без „младите“ да знаят. Всички били много въодушевени как родителите на двойката са в такива чудесни отношения и много се радвали. Веднага след появата на малката наследничка обаче започнали проблемите. Двете баби имали свои виждания как точно се гледа бебе и давали както помощ, така и всестранни и обикновено противоположни съвети. Постепенно се превърнали в два враждуващи лагера, които имали различно мнение за това дали детето да се носи на ръце или не; дали да спи в стаята на родителите или не; дали да се кърми или не. Младият татко обикновено се придържал към съветите на собствената си майка и обратно – младата майка зачитала повече съветите на нейната майка. Междувременно различията между двете баби се превърнала в различия между родителите на бебето и те започнали своя война именно заради начина, по който се отглежда детето. Стига се до открити конфликти и размяна на обиди. На по-късен етап дошли намесата на родителите при всеки конфликт между младото семейство и само няколко месеца след появата на бебето майката вече няколко пъти събира багажа си и се мести при своите родители. Как едни млади хора, обичащи се и грижещи се един за друг стигат до раздяла и евентуален развод само за няколко месеца след появата на детето си и намесата на бабите и дядовците?

Анти правило N 1: Следвай съветите на майка си, все пак тя две деца е отгледала…

Когато бабите се намесват в отглеждането на детето със съвети, решения и готови рецепти вземете от тях само онова, което ви е нужно, върши работа и и двамата с половинката ви сте съгласни с него. Бабите са отгледали две деца, но са ги гледали преди близо 30 години. Разбира се, има универсални съвети, които винаги вършат работа, но не позволявайте на бабите да взимат решения вместо вас. Ролята на бабите е да помагат в отглеждането на внуците, не да взимат решения вместо родителите. Грешка е да позволявате на собствените си майки да се намесват в решения, които трябва да вземете вие с половинката си.

Правило N2: Не допускайте да се превърнете в два враждуващи лагера – аз и майка ми / ти и твоята майка:

Майка ви е член на вашето родно семейство. Когато създавате собствено семейство, вече трябва да гледате на половинката си и детето си като ваше семейство и родителите ви да останат като членове на родното ви семейство. Това ще рече, че от тук насетне вие трябва да поставяте на първо място интересите на вашето собствено семейство и едва тогава на родното си. Много млади хора допускат грешката да включват родител в семейството с партньора си. Взимат си вкъщи да живеят баби, които са самотни и/или трябва да помагат за отглеждането на децата. Когато обаче си имате баба вкъщи, тя неминуемо влиза в екип с родното си дете и партньора отива в графа „чужди“. По този начин малко по малко се наслояват различията между съпрузите, единият от тях винаги е между чука и наковалнята /на кого да угоди/ и винаги има обидени. Не забравяйте, че вашата майка има нейно семейство, а вие вече имате ваше такова. Разделете двете семейства и се научете да мислите първо за своето собствено такова.

Правило 3: Не допускайте родителите си до вашите семейни проблеми.

Нормално е да искаш да споделиш с някой близък какви проблеми срещаш в отношенията с партньора си. Нека това да бъде някой приятел, а не майка ти. Намесата на родителите в споровете с половинката от една страна наранява вашите родители, от друга – те са пристрастна страна, винаги биха заели вашата позиция и дори ако им позволите, могат да се замесят в спора ви. По този начин ставате трима срещу един – вашите родители заемат вашата страна и вие, вече подкрепени от тях заемате позиция срещу половинката си. След време нешата между вас с партньора ви ще се оправят, но родителите ви още дълго няма да му простят. Те ще затаят едно негативно усещане към него, което ще остане да виси във въздуха дълго след като вие сте забравили различията си.

Правило 4: Постарайте се да сте финансово и физически независими от родителите си.

Имам познати, които бяха много доволни от факта, че дядото се отбиваше всеки ден у тях и донасяше хранителни продукти, плодове, плащаше сметките на младото семейство и глезеше внука си с най-различни играчки и вкусотии. Същият този дядо обаче очакваше младото семейство да съобразява всичките си планове с неговия съботен обяд – без оглед на пътувания с приятели, рождени дни, лични желания. Всяка събота младото семейство трябваше да е с внука у тях за обяд. Танту за кукуригу. В замяна на финансовата помощ, която той предлагаше искаше да има контрол върху живота и плановете на семейството. Не позволявайте това! По-добре да сте финансово независими, и да разполагате сами с плановете и времето си.

Правило 5: Поговорете с родителите си.

Ако сте стигнали до открити конфликти, опитайте да поговорите със собствените си родители. Обяснете им, че този човек е вашият избор и искате да ви оставят да ръководите живота си сами. Тяхната намеса е нежелателна и води до ескалиране на конфликтите. Да, вие винаги ще ги уважавате и обичате, но това не означава, че трябва да ги включвате в живота на собственото си семейство и да ги оставите да взимат решения или да се намесват в отношенията с половинката ви. Вече не сте в шести клас и можете да взимате собствени решения и да отговаряте за тях. Бихте искали да разчитате на родителите си за подкрепа, когато имате нужда от тях, но не и от нежелана намеса.

Правило 6: Застанете на позицията си и подкрепяйте партньора си.

Вашата роля в новото ви семейство е да подкрепяте партньора си. Не позволявайте на други хора да го обиждат във ваше присъствие и да оспорват мнението му. Да, той може да не е прав, но това ще го обсъдите насаме с него. Пред другите хора, включително вашите родители вие трябва да го подкрепите. Ако само веднъж допуснете да вземете отсрещната страна и застанете срещу партньора си, това за другите ще бъде знак, че те могат да ви разделят в решенията ви и те гарантирано ще се възползват от това.

В разговорите с родителите си използвайте думи и фрази като „ние решихме“, „ние мислим“, „ние планираме“, „ние искаме“. Всичко това ще им покаже, че вие двамата с половинката си сте един екип и взимате решения заедно. Това ще ви сплоти и ще възпре останалите да се намесват с готови техни решения или рецепти.

Самочувствие и самоувереност – как да?

SELF HELP, Виж повече за, Здраве и красота

Всички сме виждали хора, които от далеч ни изглеждат привлекателни, силни и харизматични. И обратното – познаваме някой свит и неуверен, колебаещ се и пасивен човек.Има и такива, които ако са в присъстието на повече от един-двама човека, стават притеснени, изчервяват се, а при ръкостискане, обикновено дланите им са потни и горещи. Каква роля играе самочувствието в живота ни, как се формира то и как да се справим с ниското самочувствие и липсата на увереност?

Самочувствието се формира още в детските години и то под въздействието на родителите и на хората, които се грижат за нас. Ако сме имали родител, който постоянно ни е сравнявал с другите деца и това не е било в наша полза или родител, който винаги е намирал недостатъци на рисунките, игрите и представянето ни в училище, то е почти сигурно, че имаме проблем със самочувствието и с увереността си.

По време на първите няколко години от живота ни под въздействието на критиката ние неусетно формираме дълбоко вкоренени негативни убеждения за себе си. Сравнението с другите деца формира убеждението „Другите са по-добри от мен“; критиката формира „Нищо не правя както трябва“; отхвърлянето формира „Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат“. Всички тези убеждения ние пренасяме в живота си като възрастни. Те влияят върху нашата самоувереност и върху самооценката ни. Обратното, искрените и премерени похвали и поощрения ни мотивират да ставаме още по-добри и формират самоувереност и вяра в собствените ни сили и възможности.

Поведението на родителите ни спрямо другите хора или спрямо братята/сестрите ни също оказва влияние върху нашето самочувствие и самоувереност. В кабинета си често срещам родители, които отговарят вместо децата си или са формирали поведение, което не оставя детето да се изрази – да изрази мнение, решение или възглед. Това задушаващо родителско поведение също пречи на детето да формира реалистична самооценка и самочувствие.

Проблемите със самочувствието се отразяват върху целия ни живот като ни правят пасивни, неуверени, пълни с чувство на вина или гняв. Хората с ниско самочувствие обикновено прекалено често се извиняват, не изразяват мнението си свободно или обратното – прикриват ниската си самооценка с различни други прийоми. Често това са високия глас, непрекъснатото себеизтъкване и дори самохвалство. Напоследък често се срещат хора, които градят самочувствието си на материални постижения или статус. Това върши работа само докато имаме съответните материални блага. Ако изведнъж ги загубим, се връщаме обратно в изходна позиция и отново се чувстваме „никой“. Просто защото илюзорното усещане за самочувствие е било изградено на придобивки и статус в обществото, не на устойчиви когнитивни убеждения за Аза.

Много хора допускат грешката да свързват високото самочувствие с привлекателния външен вид. И ако такъв им липсва, смятат че завинаги са обречени да имат ниско самочувствие. Това не е задължително вярно. По-скоро високото самочувствие кара другите да ни възприемат като по-атрактивни и привлекателни. Виждала съм много хора с приятен външен вид, които обаче нямат самочувствие или се намират за непривлекателни.

Демонстрацията на увереност в себе си е нещото, което кара другите да ни намират за по-привлекателни и харизматични, а не външният вид.

Най-лесният и бърз начин да повдигнем самочувствието си е да направим една реалистична ревизия на себе-оценката си. Да проверим и припомним всичките си силни страни и положителни качества, да ги запомним и да ги извикваме в съзнанието си винаги, когато усещаме че сме разколебани.

Друга техника, която също може да ни помогне е визуализацията, при която всеки ден визуализираме как ставаме все по-уверени и свободни в поведението си и преживяваме конкретни стъпки по пътя на себеувереността. Категорично да прекратим мислите от рода на: „Какво си мислят другите за мен? Дали не ме намират за глупак? Как ще се представя пред тях?“ и подобни. Сравнението с другите или съмненията какво си мислят те за нас са доказано нездравословни модели на мислене, които трябва да изхвърлим от главата си като ненужен багаж.

Нещо важно, върху което повечето хора не се замислят, е че всеки един от нас е уникално човешко същество. Всеки един от нас има уникални черти и качества, които са характерни само за него и го правят именно човекът, който е сега. Това само по себе си е достатъчно, за да ни накара да гледаме на себе си като на важен и ценен индивид, какъвто всъщност сме.

Пътят към успеха

SELF HELP, Виж повече за, Здраве и красота

Изследванията показват, че хората, които вземат решения по-бързо и по-често обикновено са по-успешни от хората, които трудно и бавно вземат решение. Наред с това, хората вземащи трудно решения често променят взетото решение и се колебаят. Хората, които са по-решителни, обикновено имат ясно изразена позиция и не се отказват, а се придържат към нея твърдо.

Характерно е, че повечето решителни хора са и по-успешни и обратното – онези от нас, които вземат решения трудно, по-често се провалят.

Ако искате да бъдете по-решителен, но поради неувереност в способностите ви, вземането на решения не е вашата силна черта, трябва да знаете, че това е поведенческа и волева особеност, която подлежи на промяна и научаване. Поставете си за цел всеки ден да взимате по едно голямо решение и две по-малки. Нека голямото решение да касае нещо сериозно и дългосрочно, а двете малки да бъдат за каквато и да е дребна подробност от всекидневието. Обикновено възприемането на нов навик се случва за минимум 21 дни. За да се научите да вземате решения лесно и бързо, а съответно и да станете по-успешен човек, си дайте поне месец или два. Ако усетите, че 30 дни не са достатъчно и все още имате колебания при вземането на решения, продължете с експеримента още известно време.

Кратък път към щастието

SELF HELP, Здраве и красота

Всички искаме да бъдем щастливи. На празници толкова често си пожелаваме щастие, че вече сякаш сме загубили смисъла на тази дума. Аз винаги пожелавам на празнуващия да бъде щастлив. Какво всъщност е щастието и как да го постигнем най-бързо, лесно и без усилия? Ето 5 стъпки към щастието, които да направите още сега:

Мислете за настоящето и живейте в него.

Не утре, не вчера, а именно днес. Вчера вече е минало и за каквото и да съжаляваш, не можеш да се върнеш назад и да промениш действията си. Утре все още не е дошло, т.е. нямаш контрол и върху него. Каквито и притеснения да имаш за утре, остави ги за тогава. Ако се притесняваш как ще шофираш в снега, нищо не можеш да направиш. Когато дойде утре и се качиш в колата, тогава го мисли. Защо да го правиш още от сега? Единственото, с което разполагаш в момента, е днес. Точно сега. Независимо дали пиеш чай с приятел или хубава книга, в задръстване си и слушаш любимата си песен по радиото или готвиш вечеря. Остави вчера и утре и се наслаждавай точно на това, което правиш в момента.

Премахнете тревогите от живота си.

Да се тревожиш по принцип е непродуктивно. Ако имаш проблем, вземи решение как да се справиш с него. Ако нямаш решение, тревоженето не премахва проблема. Тревоженето те стресира, напряга, довежда до физически симптоми като главоболие, повишаване на пулса и затруднено дишане, но не решава проблемите ти. Или намери решение, или остави проблема за бъдещ момент, когато ще имаш решение.

Изразявайте емоциите си.

Ние често потискаме различни емоции заради социалните изисквания или за да не нараним някого. Негативните чувства, които нагнетяваме в себе си обаче ни действат саморазрушително. По-добре да кажем да приятел или половинката си какво точно не ни харесва или ни наранява, отколкото да таим в себе си сдържан гняв. Гневът и стресът са едни от най-силните провокатори към сърдечно съдови заболявания. За всички е по-здравословно да кажем онова, което ни разгневява и да разчитаме, че човека отсреща ще го вземе под внимание при отношенията си с нас, отколкото всеки следващ път да се случва същото. Приятелят ни не подозира, че с поведението си ни наранява, а ние се чувстваме зле. Никой не печели.

Смейте се!

Хората, които са позитивни, забавни и често се смеят обикновено са по-желани от околните за компания. Това води до повече приятели, по-богат социален живот и по-удовлетворителни взаимоотношения. Отделно от това, смехът има и други ползи. Освен, че ние се забавляваме, в мозъка ни се отделят вещества, които ни карат да се чувстваме по-щастливи. Колкото повече се смеем, толкова по-щастливи сме. Колко е просто!

Целувки и прегръдки!

Физическите докосвания с любим човек също водят до отделянето на вещества, които ни правят по-щастливи. Невроикономистът Пол Зак препоръчва средно около осем прегръдки на ден за по-щастлива и хармонична връзка. Прегръдката стимулира хипофизната жлеза да синтезира окситоцин, който е известен като хормона на любовта. Това от своя страна стимулира производството на серотонин, допамин и ендорфин – всеизвестните хормони на щастието и удоволствието.

Как да избегнем конфликтите с другите, като комуникираме правилно?

SELF HELP, Виж повече за, Здраве и красота

Грешките в комуникацията са сред най-често срещаните спънки, които водят до сериозни недоразумения в контактите ни с околните. Няма значение дали говорим с клиент, с партньора си или с приятел, всеки от нас допуска грешки, които често довеждат до вълна от негативни емоции в отношенията ни. И тук не говоря за правоговор, а за начина, по който обикновено се изразяваме в ежедневието си.

На всеки от нас се е случвало да каже нещо прибързано, когато е ядосан и после да съжалява за казаното. Дали защото другият не го е разбрал правилно, дали защото казаното е обидило някого и е ескалирало в скандал. Да видим кои са тези грешки и как да ги предотвратим?

В спор за вечното миене на чиниите например бихте могли да обвините партньора си, че той ВИНАГИ гледа телевизия след вечеря и оставя ЦЯЛАТА домакинска работа на вас. Това не би могло да е вярно през 100 % от времето, но дори и да е така, няма как да очаквате промяна, защото репликата ви звучи като нападение. Вашият партньор наистина се чувства нападнат и именно заради това е по-вероятно да ви отговори с реплика от рода на: „Аз пък винаги карам колата на сервиз, докато ти никога не се занимаваш с това!“. Почти нулева е вероятността той да стане и да ви помогне с чиниите, докато се чувства нападнат. За да избегнем подобни конфликти, един от най-лесните начини е да използваме в комуникацията си Аз-посланието.

Аз-посланието е начин на изразяване, често използван в кабинета на психолозите. Това е начин на говорене, при който не говорим за поведението на другия и не го осъждаме, а говорим за себе си и за начина, по който се чувстваме следствие поведението му.

Вместо „Ти винаги след вечеря си гледаш телевизия, и оставяш на мен цялата домакинска работа! Не ми остава време за почивка, писна ми вече!“ можете да опитате с „Аз се чувствам използвана/неоценена/като Пепеляшка/претоварена, когато след вечеря се налага да се занимавам с домакинството много време и не ми остава време за почивка.“ Можете да добавите също и „Затова може ли да ми помогнеш или би ли ми помогнал, за да остане време за телевизия и почивка и за мен?“

Ако подходите по този начин, вашият партньор няма да се почувства нападнат и е доста по-вероятно да ви помогне с мръсните съдове.

Същото би могло да се използва и в комуникацията на работното ви място. Например когато колегата ви непрекъснато говори твърде високо по телефона и това ви пречи да се фокусирате върху работата си или вечно закъснява с доклади, които възпрепятстват вашата работа и отговорности. Нападението с „Хайде малко по-тихо, не си сам в стаята!“ би могло да доведе до напрежение между вас, дистанциране в отношенията ви и охлаждане на работната атмосфера. Същото ще се получи, ако обвините директно колегата си в бездействие или мотаене на работното място. Ако вместо това използвате Аз-посланието „Аз се чувствам твърде напрегната/стресирана/притисната от времето, когато ти говориш доста високо по телефона/подаваш ми отчетите в последния момент, и в това състояние не мога да върша работата си адекватно, затова може ли….. и т.н. продължете с вашата молба, резултатите ще бъдат по-различни. Почти никой не би отказал на една молба, изказана с внимание и желание за помощ, докато почти всеки би се засегнал и би отговорил грубо, ако се почувства нападнат.

Можете да използвате Аз-посланието в разговорите с приятели, роднини, децата си и съпрузите си. Можете дори да научите и тях да го използват в отношенията си с другите. Опитайте и споделете резултатите си!

От колко лично време се нуждае връзката ни? Как да не се вкопчваме и да не задушаваме половинката си от любов?

SELF HELP, Взаимоотношения в двойката, Виж повече за, Здраве и красота

Свещи, камина, гушкане на дивана с половинката е идиличната представа на всички нас за чудесно прекаран уикенд или зимна вечер с партньора. Това са идеалните момента за връзката и романтиката, които ни заливат от екрана с романтичните филми, розовите романи и списанията. Колко време обаче може да прекараме по този начин и дали това е задължителния уикенд, желан и от двамата партньори?

Всички си спомняме за „Сексът и градът“ и за уикенда на Миранда и Стив, в отдалечена хижа в планината – без телевизия, интернет и без мобилни телефони. Помним как на втория ден тя се криеше в банята в отчаян опит да намери мобилна връзка и искаше по най-бързия начин да се махне от там и да се върне на работа и в града. Нерядко двамата партньори имат различни нужди, различна представа за приятно прекарано време и често това води до конфликти в отношенията. Как да постъпим, ако нашият партньор иска да прекарва цялото си време с нас или напротив, на нас самите ни е недостатъчно времето с партньора?

Ако отскоро сте заедно, е нормално да забравите всичко останало и целият ви свят в свободно време да се състои от половинката ви. В такива моменти забравяме всички хобита, срещите с приятели, обикалянето на магазините или каквото и да е друго, което преди сме намирали за неустоимо. Този период продължава сравнително кратко време и след няколко месеца ние вече искаме да върнем живота си в релси и да стартираме отново своите любими занимания. Ако партньора обаче още не е готов за това, може да изтълкува нашето поведение като загуба на интерес към него. „Вече не ме ли обичаш?, Защо трябва да излизаш с приятелите си? Тази мъжка/женска вечер цял живот ли ще я правите? Не предпочиташ ли да останеш с мен – ще гледаме филм и ще ядем пуканки в леглото?“ Това са само част от упреците, които ще отнесе партньора, ако реши да се върне към вечерите с приятели, занемарени в началото на връзката. Ако това се случи и с нас, значи половинката ни все още не е стигнала до този етап в отношенията, в който връзката е достатъчно здрава, за да й се наслаждавате, но едновременно с това да имате и свой собствен личен живот.

Много често двойките спират да се виждат със свои лични приятели и започват да излизат и да контактуват само с други двойки. Нерядко забравяме за дългогодишни приятели и не се обаждаме с месеци или изобщо прекъсваме връзката си с тях. Всичко това е излишно и не води до задълбочаване на отношенията ни с партньора, а единствено до социално изолиране и загуба на личен живот. В една връзка и двамата партньори имат нужда от известна лична свобода и ако ние сме половинката, която се вкопчва в другия, в главата ни трябва да светне една предупредителна червена лампичка.

Ограничавайки другия и лишавайки го от личен живот, ние всъщност не заздравяваме отношенията си с него, а напротив – действаме му като нещо, което го задушава. Фактът, че партньора ни има нужда от приятелски връзки с други хора не означава, че сме по-малко обичани и привлекателни за него. Означава, че е отделен човек със свободна воля и избор и е нормално да има нужди, които не включват нас. Ако си позволите да експериментирате веднъж и допуснете партньорът ви да се забавлява с приятели на кино, карайки ски или просто да изпие по една бира в кварталното заведение, ще видите, че след прибирането му вкъщи връзката между вас ще бъде далеч по-качествена от всяка друга вечер, която прекарвате изцяло заедно.

Да те наранява желанието за личен живот на половинката ти, говори за твоята собствена несигурност във връзката и за зависимост от партньора и емоционалните ви отношения. Порови в идеите си и намери с какво и как да прекараш приятно няколко часа насаме или с приятели, докато половинката ти се забавлява с неговата компания. Не забравяй, че той не е спрял да те обича, не е охладнял, не планира да се раздели с теб, а е просто човек.

Всеки от нас е преди всичко личност, и едва тогава партньор. Ти като половинка задоволяваш неговите нужди от връзка, любов, сигурност в емоционален план. Но неговите приятели/приятелки задоволяват други негови нужди. Твоята половинка е била самостоятелен индивид преди да те срещне – не искай от нея да спре да бъде отделен човек само заради това, че вече сте двойка. Ако се страхуваш от раздяла, знай, че един човек би могъл да те напусне не защото излиза с приятелите си и те ще го „развалят“ или ще срещне някой друг, а по много други причини. Ограничавайки свободата и личното време на половинката си, ти всъщност поемаш най-прекия път към раздялата. Ако за теб твоите приятели са важни, но партньора ти не одобрява излизането с тях, как би се чувствал? Ако половинката ти иска да напуснеш работа, да спреш да ходиш на фитнес/в мола/на фризьор/за риба или да изтриеш контактите на всичките си бивши гаджета от фейсбук или телефона си, това би ли ти харесало? Ако се наложи да спреш да носиш любимите си високи обувки, защото с тях изглеждаш прекалено секси, това няма ли да означава ограничение на личната ти свобода и избор?

Всъщност ограничаването на половинката се среща еднакво често и при двата пола. Просто в различните връзки винаги има един партньор, който е по-зависим и уязвим от другия на тема личен живот извън връзката. Ако вие сте този партньор, потърсете причините за тази зависимост и несигурност в себе си. От какво се страхувате? Ревнувате ли заради това, че вашата половинка има нужда да прекарва време самостоятелно без вас? Какво му дават неговите приятели, с които той обича да прекарва времето си и дали това време по някакъв начин наистина застрашава вас и вашите отношения?

Отговаряйки си на всички тези въпроси, може би ще намериш онова, което в действителност те плаши или те кара да се чувстваш сам? Само човек, който умее да се наслаждава на собствената си компания и не се страхува от самотата, би могъл да изгради връзка с партньора, която да не е основана на зависимост и страх, а на истински емоции и здрави отношения. В крайна сметка този тип връзки са по-стабилни и дългосрочни и двамата партньори в тях са емоционално достатъчни и хармонични личности, които избират връзката като допълнение към тях самите, а не като необходимост.

Още пет неща, които ми се иска да бях научила по-рано

SELF HELP, Виж повече за, Здраве и красота

6. Не слушай съветите на другите. Слушай себе си.

Можеш да четеш книгите на успели хора и да се вслушваш в съветите, които те дават. Можеш да се допитваш до приятели, до специалисти в областта, която те интересува, да питаш и да търсиш съвети и дори те съветвам да го направиш. Ако един съвет ти върши работа, вземи го под внимание и го последвай. Ако обаче усещаш, че това не е твоето място или че този съвет не е твоят, спокойно го игнорирай. Ти си човекът, който най-добре знае какво иска, какво мисли, какво предпочита. Т.е. слушай себе си. Независимо колко голям авторитет в областта си е човекът, който ти дава съвет, ако чувстваш този съвет като нещо в разрез с твоите лични предпочитания, просто го игнорирай. Слушай себе си.

7. Не казвай „Да“ когато искаш да кажеш „Не“.

Няма да повярваш колко често казваш „Да“, когато всъщност искаш да кажеш „Не“. Ако започнеш да ги броиш, ще се учудиш колко често пренебрегваш собственото си Аз заради нечие друго. „Ще дойдеш ли с мен по магазините, за да си купя нова рокля?“ Отговаряш с „Да“, когато всъщност искаш да се сгушиш вкъщи на фотьойла с хубава книга. „Ще поемеш ли този нов проект?“ Казваш „Да“, когато всъщност си затрупан/а с толкова работа, че нямаш никакво лично време. „Ще дадеш ли на връзката ни още един шанс?“ Казваш „Да“, когато всъщност искаш да изкрещиш, че вече си дал/а достатъчно.

От изборите, които правим всеки един ден зависи какъв ще бъде животът ни след една-две-пет години. И ако си поставил/а някакви цели пред себе си, а непрекъснато правиш погрешни „Да“, когато всъщност искаш да кажеш „Не“, след известно време ще видиш колко много си се отдалечил/а от първоначално начертания път.

8. Не стой сред хора, които не харесваш. Подбирай компанията си.

Не прекарвай времето си хора, които не харесваш. Ако стоиш дълго в компания, която не одобряваш, след време ще придобиеш качества, които не харесваш или не би искал/а да имаш. Ако искаш да бъдеш врабче, се събирай с врабчетата. Ако искаш да бъдеш орел, търси компанията на орлите. Не можеш да бъдеш орел, ако прекарваш времето си заобиколен от врабчета. Когато дълго време си заобиколен от врабчета, в крайна сметка се превръщаш във врабче.

9. Не раздавай времето си. То е безвъзвратно.

Твоето време е най-ценното нещо, което имаш. Понякога ние го раздаваме без да се замисляме, че то всъщност не е ресурс, който се възстановява. Ако раздаваш времето си на хора, с които всъщност не ти е приятно, ти даваш нещо което никога няма да се върне. Един познат преди години ми каза, че информацията е най-скъпото нещо в бизнеса. Аз казвам, че твоето време е най-скъпото нещо в личен план. Ако прекарваш времето си с хора, с които не искаш да бъдеш, след пет или десет години ще осъзнаеш, че си загубил страшно много часове, месеци и години във връзки, компании и приятелства, които всъщност не харесваш. Помисли само за хилядите други неща, които би могъл да правиш, вместо да стоиш във връзки, които не харесваш, не те радват или не те правят щастлив. За десетките други хора, които би могъл да срещнеш докато си заключен в едни отношения, които не харесваш. Животът не чака, времето ти е ценно, не го раздавай на хора, които не те правят щастлив/а.

10. Научи се да вземаш решения. Отложеното решение не е решение.

Някои от нас израстват с личностни характеристики, които им позволяват да вземат решения бързо и лесно. На други решенията им отнемат много време, трудности, колебания и предпочитат някой друг да го прави вместо тях. Ако си от вторите, сигурно често се колебаеш, допитваш до роднини и приятели и прекарваш много време в мислене, докато накрая вземеш решение, предложено от някой друг. Ако си от тези хора, трябва да се научиш да вземаш решения. Решенията са лесно нещо – вземаш предвид всички „За“ и „Против“ на вариантите, които имаш пред себе си, преценяваш кой е по-изгодният за теб и вземаш решение. Задължително попитай интуицията си какво чувства по отношение на избора ти. Често ние подценяваме емоциите си по време на вземане на решение, а всъщност те са вътрешният глас, който трябва да има последната дума. Обикновено разума ни казва едно, но чувствата друго. Преди да вземеш решение, попитай чувствата си. И после го вземи. Защото отлагането на решението не е решение, а е просто оставяне на течението.

10 неща, които ми се иска да бях научила по-рано

SELF HELP, Здраве и красота

Всяко притеснение е излишно. Не си го причинявай.

Често в живота ни се случват неща, които ни карат да се тревожим. Да се притесняваме, че закъсняваме за работа, дали ще получим покана за втора среща или за температурата на детето си е сред най-често срещаните притеснения. Ежедневни. Но каква работа ни върши това, освен да съсипва нервните ни клетки? Да, кара ни да дишаме плитко и повърхностно, да не можем да се насладим на кафето или обедната почивка, да усещаме пробождания в гърдите и да сме на нокти през цялото време. Все негативи. Променя ли се факта, че сме в задръстване или че детето ни е с вирус? Не. Ако силно се притесняваме и постоянно мислим за един мъж, това увеличава ли шансовете ни за втора среща? Не. Той или ще ни покани, или няма. И при това вече е взел решението си, просто ние още не го знаем. Тогава струва ли си да се притесняваш за това? Не, просто не го прави. След една година вече нищо от днешните ти тревоги няма да има значение. Така че, не си го причинявай.

Не отлагай. Никой няма да го свърши вместо теб.

Има неща, с които понякога ни е трудно да се справим. Защото ни изглеждат трудни, непосилни или невъзможни. Или защото никога досега не сме ги правили. Да отидеш в банката и да проучиш вариантите за кредит. Да потърсиш нова работа в обявите. Да поискаш повишение от шефа си. Само при мисълта за това ти се свива сърцето и си казваш – ще го направя утре, в понеделник, следващия месец. Не го отлагай. През отложеното време то ще продължава да те притеснява, и след месец все пак ще трябва да го свършиш. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направи го сега. Никой няма да дойде и да ти даде кредит, нова работа или повишение, без да си го поискаш. Нито пък някой друг ще го поиска вместо теб. Това си е твоята работа, твоите пари и твоят живот и ти носиш отговорност за него.

Не чакай шанса/мъжа/работата да те намерят. Потърси ги ти.

Не чакай принца на белия кон. Повечето от нас са научени да търсят и да чакат да се появи специалният мъж, мечтаната работа или големият шанс. В романтичните комедии и романи, героинята след много трудности, перипетии и несправедливост точно когато най-малко очаква среща голямата си любов, която решава всички проблеми в нейния малък свят. Твоят живот не е филм, не чакай принца. Научи се да подреждаш живота си сама, защото ако чакаш някой друг да го направи вместо теб, може да чакаш цял живот. Когато бях на 18, имаше много неща, които исках да направя, но чаках. Не смеех да ги направя сама, защото с подкрепата на някой друг до мен ми изглеждаше по-безопасно. И защото бях чела прекалено много розови романи. Един ден ми омръзна да чакам и взех решение да потърся нещата, които искам да получа от живота и то сама. Сега, почти 20 години по-късно съм доволна от това решение. Удовлетворението е много по-голямо, когато случваш желаните неща сам, без да чакаш някой друг да го направи вместо теб.

Не се опитвай да променяш другите. Промени себе си.

Другите хора не се променят, ако не го поискат сами. Излишно е да прекараш години или месеци в това да се опитваш да промениш някого. Не можеш да промениш родителите си, партньора си или приятел. Можеш да се сърдиш, да ги обвиняваш, да се оплакваш, да се надяваш, че той/тя все някога ще прозре грешките си и ще се промени, но всичко това не ти върши работа. Ако се надяваш, че все някога родителите ти ще започнат да те хвалят и това ще те накара да се чувстваш оценен; че партньора ти ще спре да пие и ще заживеете нормално; че приятел/ка ще започне да гледа на теб с уважение и любов, само трябва мъъъничко да помогнеш да се променят всички тези хора… каузата ти е безнадеждна. Промени начина, по който ти самият/мата гледаш на себе си или на тези хора и това ще те накара да се почувстваш по-добре. Да променяш другите е невъзможно, ако те самите не го поискат. В живота има по-важни неща за вършене от опита да промениш някой друг.

Бъди егоист. В това няма нищо лошо.

Още от деца са ни учили да поделяме играчките и сладкишите си с другите деца – братята и сестрите ни, децата в градинката пред блока или на площадката. В представите ни да се грижиш за себе си и за собствените си нужди е нещо лошо и егоистично. Подобно твърдение е невярно и нечестно спрямо нас самите. Ако винаги се грижа за всички останали, кой очаквам да се погрижи за мен самата? Кой по-добре от мен знае дали предпочитам торта с шоколад или с баварски крем, каква литература харесвам или от какво имам нужда? Никой. Дори и най-добрият ти приятел не може да знае по-добре от теб твоите предпочитания. Така че, започни да поставяш себе си на първо място. Твоите нужди, твоите предпочитания, твоите приоритети, твоите мечти. Това са важните неща. Единственият човек, който можеш да поставиш преди себе си са децата ти, и то докато не са навършили пълнолетие. Ако са вече големи, те са зрели хора и могат да се справят сами. Т.е. имаш пълното право да бъдеш егоист, когато става въпрос за твоите нужди и желания. Възползвай се от това право.

Повиши самочувствието си за 30 дни!

SELF HELP, Здраве и красота

Звучи налудничаво… да говориш със себе си?!? Но всеки от нас го прави. Ежедневно – в мислите си; понякога на глас, ако сме сами; а аз доста често и на улицата, когато се уловя, че съм забравила правилната пряка или важна покупка в магазина. Какво значи да говорим на себе си и как това повлиява самочувствието ни?

Когато сме били деца, разговорът с родителите ни е играл ролята на този така важен диалог със себе си. След слаба оценка по математика таткото заключава, че на момичетата никога не им върви математиката и в твоята глава остава значението „слаба съм по математика“. Години по-късно ти се отказваш от счетоводна специалност в университета, защото си убедена, че няма да успееш с математиката.

Когато си на пет, падаш от катерушка или дървото в градината и след думите на майка ти, че момичетата не могат да се катерят, повече никога не опитваш, защото катеренето е само за момчета.

Преди години някой ми каза, че жълтото не е моят цвят и до преди две години аз избягвах да купувам каквито и да е дрехи в слънчевия цвят. Сега имам жълт панталон, риза и рокля. Открих този цвят отново, просто трябваше да се престраша да опитам. Защото някой някога ми беше казал, че жълто не ми отива.

Всички тези чужди гласове в главата ни играят ролята на спирачки, ако сме повярвали в тях.

Без съмнение и ти самата си казваш понякога в разговорите със себе си: „Как можах да кажа нещо толкова глупаво?!?“ „Ама че се изложих!“ „Аз не съм добра в комуникацията с хора и тази работа не е за мен.“ Или „Краката ми не са достатъчно хубави, за да нося поли и рокли“. Всичко това всъщност е разговорът, който водиш със себе си постоянно и който ти пречи или те спира от нещата, които наистина желаеш. Обърни внимание как би постъпила, ако казваш на себе си горните изрази – не би приела позицията с комуникация с клиенти, би носила панталони и би замълчала следващия път, когато искаш да кажеш нещо в компания. Това те лишава от женствеността на стайлинга в пола, от издигане в кариерата или от повече нови запознанства.

Сега помисли как би постъпила ако вместо горните изрази разговаряш със себе си по следния начин: „Е, казах нещо уникално – беше забавно за всички!“; „Срещам трудности понякога, докато разговарям, но тази позиция е идеалният момент да усъвършенствам това“; или „Избирам да се чувствам женствена – не съм единствената жена, която няма идеални крака“. Всичко това не променя формата на краката ти или комуникативните ти умения, но променя начина, по който възприемаш себе си и по който моделираш самочувствието си. Ако всеки ден вместо десет самокритики отправяш към себе си десет комплимента, това ще повиши самочувствието ти само за около месец.

В кабинета си винаги измервам самочувствието от 0 до 10. Дай една реална оценка сега на твоето самочувствие от 0 до 10. Запиши я накъде.

Опитай за около месец да прилагаш прочетените правила – никакви самокритики и повече комплименти в разговора със себе си. Измери отново самочувствието си след тридесет дни. Сподели резултата с нас J

Живей красиво! Как?

SELF HELP, Здраве и красота

Всеки от нас все някога е срещал жена или мъж, от чието чието лице струи блясък, независимо от възрастта и бръчките, в очите му се чете ентусиазъм към всичко заобикалящо, а тялото му изглежда пълно с енергия, сякаш всеки момент ще затанцува, дори и без музика.

Такива хора те карат да се усмихваш дълго, след като сте се разделили, повдигат настроението ти и и с тях е винаги лесно и приятно да се общува. Каква е тайната им?

Тези хора по природа са винаги позитивни и спокойни. Те не се страхуват от житейските предизвикателства, не стоят в застой, винаги имат интересни идеи, които да реализират и обикновено са заобиколени от хора, които искат да се радват на присъствието им. Естествено е такива личности да привличат околните като с магнит. Всъщност чарът им е в това, че са позитивни. Те не мрънкат, не се оплакват, и независимо от проблемите, винаги намират нещо положително около себе си. Ползите от това поведение в краткосрочен план са, че животът им е по-щастлив, те са по-желана компания и изпитват повече положителни емоции, а в дългосрочен – обикновено живеят по-дълго и по-малко боледуват. Наричам това „красив живот“.Как да станеш позитивен човек и да се научиш да живееш красиво?

Научи се да забелязваш. Колко хубави неща ти се случиха днес? Ако още няма обяд – колко такива се случиха тази сутрин? Нито едно? А усмивката на портиера на влизане в офиса? Да, това се брои. Защото никой не е длъжен да се усмихва, а факта, че някой го е направил за теб е нещо красиво. Забелязвай и се заобикаляй с красиви неща – предмети, хора, развлечения, забавления. Когато се чувстваш добре, ти се държиш по-добре с останалите хора, по-продуктивен си на работа и си по-приятен за околните. Това от своя страна кара другите да се държат по-мило с теб, да търсят компанията ти по-често и те прави предпочитан гост за всякакви мероприятия.

Заобиколи се с красиви предмети. Не, не е нужно всеки предмет в дома ти да бъде скъп, за да е красив. Отсядала съм в малък семеен хотел, чийто спални бяха направени от дървени палета. Изключително оригинално и едновременно с това красиво и уютно. Някои от най-красивите ми летни бижута са изработени от приятелка и струват левчета. Ако направиш ежедневието си красиво, ще се чувстваш уютно и приятно сред вещите си. Красив кейс за телефона, хубава ваза или картина вкъщи или просто висяща дрънкулка в антрето ти ще те карат да се усмихваш всеки път, когато погледът ти срещне някоя любима вещ. А усмивката от своя страна кара мозъкът да отделя ендорфини, които са естествено болкоуспокояващо и са свързани с положителните емоции.

Изхвърли негативните емоции от гардероба си. Чувства като гняв, вина, завист, разочарование и страх нямат място в душата ти. Кара ли те една емоция да се чувстваш добре – наслади й се. Кара ли те да се чувстваш зле – изхвърли я. Нашите емоции не са факти – те са само чувства. Т.е. нещо временно, което всъщност не се дължи на случило се събитие, а на нашата интерпретация на събитието. Ако си изпуснал полета за мечтаната ваканция, ти ще бъдеш много разочарован и съкрушен. Ако обаче разбереш, че самолетът е катастрофирал и ти си късметлията, останал на земята, определено ще се чувстваш благословен. Т.е. не самото изпускане на полета те фрустрира, а смисълът, който ти му придаваш. Всяка една емоция има трайност и след определено време тя изчезва и на нейно място идва друга. Какъв смисъл има да се гневиш на нещо, което след малко няма да има значение или ще е забравено. Единствената последица от него е, че докато си се чувствал зле, мозъкът е дал команди на тялото ти да секретира поредица от хормони и вещества, сред които адреналин и кортизол, които в дългосрочен план те карат да си стресиран, а когато това се случва прекалено дълго и прекалено често, се разболяваш. Така че – усещаш ли негативна емоция, задай си въпроса – какво значение ще има това след една, три или пет години? Отговорът ще ти помогне да се успокоиш.

Прекрати очакванията си от другите. Ако си пълнолетен и вече имаш право да гласуваш, значи нито едно човешко същество на планетата не е длъжно да прави нищо за теб. Единствените хора, които са ти длъжни, това са родителите ти и то докато станеш на 18. Длъжни да те хранят, обличат и да се грижат за теб. След тази възраст ти вече си възрастен, зрял индивид и да имаш очаквания, че някой нещо ти дължи – отношение, емоции, връзка, любов или помощ е погрешно и заблуждаващо. Т.е. портиера не е длъжен да ти се усмихва, ако не поиска сам; партньорът не е длъжен да те вземе от работа или приятелката ти да намери време за теб. Ако те го правят, значи трябва да се радваш, че си заобиколен от добри и приятни хора. Ако не го правят обаче – не ги обвинявай, те не са длъжни да правят нищо за теб, нито ти за тях. Очакването, че някой ти дължи нещо доста често разочарова и ни води до обвиненията, че другите не се държат с нас така, както ние се държим с тях. Повечето конфликти между хората всъщност се пораждат от незадоволените очаквания на някого. Ако нямаш очаквания, другите няма да те разочароват, а напротив, ще те изненадват приятно, когато направят нещо за теб и ще те карат да се чувстваш добре.

Създавай си предизвикателства и се учи. Казват, че човек остарява тогава, когато спре да се учи и да се развива. Виждала съм много жени, които рязко променят външния си вид след като спрат да ходят на работа. Оставането вкъщи често е свързано с липса на или с малко социални ангажименти, със застой в емоционален и социален контекст. Затова е нужно да създаваме сами развитието си – да се учим, да си поставяме цели и да се стремим към предизвикателства, които да държат тялото и ума ни в готовност и в развитие. Застоят обикновено е свързан с намален тонус, с липса на енергия или с депресивни усещания. За да изнегнем това, трябва сами да се погрижим и да създаваме постоянно усещане за очакване на нещо в живота си – това може да бъде нов курс, екскурзия, пътуване, уикенд, прическа или нова книга на пазара.

Усмихвай се и бъди позитивен. Усмивката освен, че действа благоприятно на мозъка и тялото, кара другите да ни виждат в по-благоприятна светлина. Усмихнатият човек е по-приятна компания, по-рядко се оплаква от ежедневието и е по-доволен от живота си. Когато си усмихнат и позитивен, ти си склонен да забелязваш повече хубавите неща около себе си, отколкото лошите и в дългосрочен план това те прави по-щастлив и удовлетворен от живота. Замисли се за познат, който избягваш заради намръщеното му лице и вечните му оплаквания. Сега се замисли за приятел, чиято компания обожаваш заради шегите и позитивизма му. А сега реши ти от кой тип хора искаш да бъдеш? И се усмихвай!

Category: Здраве и красота

Всички тези чужди гласове в главата ни играят ролята на спирачки, ако сме повярвали в тях.

В кабинета си винаги измервам самочувствието от 0 до 10. Дай една реална оценка сега на твоето самочувствие от 0 до 10. Запиши я накъде.

Такива хора те карат да се усмихваш дълго, след като сте се разделили, повдигат настроението ти и и с тях е винаги лесно и приятно да се общува. Каква е тайната им?