Лена Лалчева - психологично консултиране и терапия

за записване на час 0889 07 39 36; 0877 07 39 36

10 неща, които ми се иска да бях научила по-рано

  1. Всяко притеснение е излишно. Не си го причинявай.

time for change

Често в живота ни се случват неща, които ни карат да се тревожим. Да се притесняваме, че закъсняваме за работа, дали ще получим покана за втора среща или за температурата на детето си е сред най-често срещаните притеснения. Ежедневни. Но каква работа ни върши това, освен да съсипва нервните ни клетки? Да, кара ни да дишаме плитко и повърхностно, да не можем да се насладим на кафето или обедната почивка, да усещаме пробождания в гърдите и да сме на нокти през цялото време. Все негативи. Променя ли се факта, че сме в задръстване или че детето ни е с вирус? Не. Ако силно се притесняваме и постоянно мислим за един мъж, това увеличава ли шансовете ни за втора среща? Не. Той или ще ни покани, или няма. И при това вече е взел решението си, просто ние още не го знаем. Тогава струва ли си да се притесняваш за това? Не, просто не го прави. След една година вече нищо от днешните ти тревоги няма да има значение. Така че, не си го причинявай.

 

  1. Не отлагай. Никой няма да го свърши вместо теб.

Има неща, с които понякога ни е трудно да се справим. Защото ни изглеждат трудни, непосилни или невъзможни. Или защото никога досега не сме ги правили. Да отидеш в банката и да проучиш вариантите за кредит. Да потърсиш нова работа в обявите. Да поискаш повишение от шефа си. Само при мисълта за това ти се свива сърцето и си казваш – ще го направя утре, в понеделник, следващия месец. Не го отлагай. През отложеното време то ще продължава да те притеснява, и след месец все пак ще трябва да го свършиш. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направи го сега. Никой няма да дойде и да ти даде кредит, нова работа или повишение, без да си го поискаш. Нито пък някой друг ще го поиска вместо теб. Това си е твоята работа, твоите пари и твоят живот и ти носиш отговорност за него.

 

cognitive detoxe

  1. Не чакай шанса/мъжа/работата да те намерят. Потърси ги ти.

Не чакай принца на белия кон. Повечето от нас са научени да търсят и да чакат да се появи специалният мъж, мечтаната работа или големият шанс. В романтичните комедии и романи, героинята след много трудности, перипетии и несправедливост точно когато най-малко очаква среща голямата си любов, която решава всички проблеми в нейния малък свят. Твоят живот не е филм, не чакай принца. Научи се да подреждаш живота си сама, защото ако чакаш някой друг да го направи вместо теб, може да чакаш цял живот. Когато бях на 18, имаше много неща, които исках да направя, но чаках. Не смеех да ги направя сама, защото с подкрепата на някой друг до мен ми изглеждаше по-безопасно. И защото бях чела прекалено много розови романи. Един ден ми омръзна да чакам и взех решение да потърся нещата, които искам да получа от живота и то сама. Сега, почти 20 години по-късно съм доволна от това решение. Удовлетворението е много по-голямо, когато случваш желаните неща сам, без да чакаш някой друг да го направи вместо теб.

 

  1. Не се опитвай да променяш другите. Промени себе си.

Другите хора не се променят, ако не го поискат сами. Излишно е да прекараш години или месеци в това да се опитваш да промениш някого. Не можеш да промениш родителите си, партньора си или приятел. Можеш да се сърдиш, да ги обвиняваш, да се оплакваш, да се надяваш, че той/тя все някога ще прозре грешките си и ще се промени, но всичко това не ти върши работа. Ако се надяваш, че все някога родителите ти ще започнат да те хвалят и това ще те накара да се чувстваш оценен; че партньора ти ще спре да пие и ще заживеете нормално; че приятел/ка ще започне да гледа на теб с уважение и любов, само трябва мъъъничко да помогнеш да се променят всички тези хора… каузата ти е безнадеждна. Промени начина, по който ти самият/мата гледаш на себе си или на тези хора и това ще те накара да се почувстваш по-добре. Да променяш другите е невъзможно, ако те самите не го поискат. В живота има по-важни неща за вършене от опита да промениш някой друг.

 

  1. Бъди егоист. В това няма нищо лошо.

Още от деца са ни учили да поделяме играчките и сладкишите си с другите деца – братята и сестрите ни, децата в градинката пред блока или на площадката. В представите ни да се грижиш за себе си и за собствените си нужди е нещо лошо и егоистично. Подобно твърдение е невярно и нечестно спрямо нас самите. Ако винаги се грижа за всички останали, кой очаквам да се погрижи за мен самата? Кой по-добре от мен знае дали предпочитам торта с шоколад или с баварски крем, каква литература харесвам или от какво имам нужда? Никой. Дори и най-добрият ти приятел не може да знае по-добре от теб твоите предпочитания. Така че, започни да поставяш себе си на първо място. Твоите нужди, твоите предпочитания, твоите приоритети, твоите мечти. Това са важните неща. Единственият човек, който можеш да поставиш преди себе си са децата ти, и то докато не са навършили пълнолетие. Ако са вече големи, те са зрели хора и могат да се справят сами. Т.е. имаш пълното право да бъдеш егоист, когато става въпрос за твоите нужди и желания. Възползвай се от това право.