Катастрофизиране – 10 мисловни грешки

Факт е, че колкото и да сме разумни, здравомислещи и технологично развити има ситуации, в които всеки от нас допуска едни и същи мисловни грешки, чиято роля е да ни демотивират, ядосат и терзаят. В повечето случаи, както с всяка мисъл, това става несъзнателно и мисълта с появата си, вече е приета от съзнанието ни за неоспорим факт. Именно в този момент нашата роля на високоинтелигентни същества е да си спомним за когнитивните грешки, които допускаме и преди да си позволим да им повярваме, да се опитаме да ги оспорим и да проверим тяхната истинност или актуалност.

Що е то катастрофално мислене?

От самото име личи, че става въпрос за катастрофа. Дъщеря ви просто е пропуснала с 20 минути определения вечерен час, а вие вече си представяте всички ужасни неща, които биха могли или вече са й се случили в тъмното навън. Изброявате в ума си всички подлези, безистени и изоставени сгради, където бихте могли и трябва да я потърсите и сте сигурни, че тя е в опасност. Сърцето ви се свива, гълтате шепа успокоителни и след секунди сте на път да се обадите на полицията и да обявите детето си за отвлечено. И ето я, мисловна грешка „катастрофизиране“ е вече факт!!!

Или: след дълго търсене на работа, вече сте преминали успешно интервю и сте започнали тридневно обучение за работното място. Още през първия обучителен ден, вие блокирали от нова информация усещате че не успявате да запомните всичко и една гореща вълна от пристъп на паника довява мисли като: Не мога да запомня всичко, не мога да се справя! След около 30 секунди в главата ви вече се въртят поредица от мисли: всички ще видят, че не отговарям на очакванията им! Ще разберат, че не съм за тази работа! Ще ме уволнят и пак ще остана без работа! Вие все още сте в офиса на компанията и денят ви на обучение не е свършил, но във вашите представи вече сте без работа и отново на начален старт – без работа и без пари. Визуализирате катастрофа в главата си, без на практика нищо около вас да се е променило.

Как да постъпим, за да избегнем катастрофалното мислене?

Отделете време, за да помислите за всички некатастрофални и разумни неща, които биха могли да накарат 15-годишна тийнейджърка да закъснее с 20 минути, преди да си позволите да изпаднете в ненужна паника и ужас. Оспорете всички отрицателни и страшни неща, които помислихте току-що и си дайте реална преценка на ситуацията. Звъннете по мобилния телефон на детето си, преди да решите да се обадите в полицията и ако не вдига, си спомнете за всички интересни и приятни неща, които и вие правихте, когато бяхте на 15, и защо закъснявахте тогава. Когато след 10 минути детето ви се прибере вкъщи, а вие вече сте спокойни, ще можете да поговорите трезво и да се договорите следващият път, когато закъснява, просто да ви се обади, за да не стигате до нервна криза.

Обичайно човешкото съзнание е настроено така, че първо възникват отрицателните и песимистичните мисли и предположения, и едва когато всички вероятности за негативен инцидент са отхвърлени, тогава си позволяваме да помислим нещо положително.

Ако отворите пощенската си кутия и видите писмо от данъчната служба, колко от вас ще си помислят, че ви пишат от НАП, защото имат да ви връщат надвнесена сума? Николко. Обичайно щом видим писмо от държавна институция, всички мислим, че ето- пак дължим някаква глоба, данък или лихва и бързаме да видим за каква сума става въпрос, но още преди да сме отворили плика, ние вече мислено се вайкаме и се ядосваме на поредната такса, която дължим. Още дори не сме сигурни, че става въпрос за даване на пари, но съзнанието ни бърза да рисува неприятни и плашещи сценарии!!!

Завършваща ученичка, която удря колата на родителите си, когато за първи път са й разрешили да шофира сама, е способна по-скоро да избяга от вкъщи след катастрофата, отколкото да се прибере у дома и да разкаже за случилото се. В мига, в който осъзнава инцидента, мислите й започват да препускат и вече си представя лицата на разочарованите родители; за секунди съзнанието развива въображаем сценарий на скандали, викове и заплахи; вижда отнетата си шофьорска книжка, прибрана от майка й; вече е убедена, че никога няма да й купят кола и да й разрешат отново да шофира и т.н. до всевъзможни негативни бъдещи катастрофи, които е малко вероятно да се случат. В момента, в който ние мислим и прогнозираме, обзети от страх, именно силните емоции не позволяват на съзнанието ни да разсъди и прецени трезво случилото се и последствията от него. Ето защо под въздействието на страхът и на произволното прогнозиране е възможно да се вземат много погрешни решения, които обаче в него момент изглеждат най-добрите.

Приемането на случващото се, сякаш задължително е негативно, страшно и ще доведе само и единствено до катастрофа, е излишна, погрешна и нездравословна нагласа и това личи от дадените по- горе примери. Нека да си спомним за това следващият път, когато решим че светкавиците на хоризонта ще донесат най-голямата буря от 20 години насам; че партньорът ни се среща с друг човек, след като вече втора вечер закъснява или че ще бъдем отхвърлени от интервюто за нова работа, само защото сме взели погрешен завой и може да закъснеем за срещата с работодателя. Именно в мига, в който подобна негативна мисъл се появи, трябва да съумеем с помощта на здравия разум да преценим доколко тя е възможна и реална. Ако е такава, да я приемем и да променим евентуално, ако не е- просто да я игнорираме. Следващият път, когато се уловите, че мислите катастрофално, си напомнете, че не сте ученичка на 18 години; дръпнете един ластик, който да перне през ръката или подложете тялото си под студена струя вода. Всичко това са заземяващи техники, които под въздействието на студ или болка ни карат да започнем да мислим по-трезво. Именно когато успеем да се заземим, ние успяваме и да мислим по-реалистично и да спрем негативния сценарий, който развиваме в главата си.