Подчинени ли сме на критиката?
10 МИСЛОВНИ ГРЕШКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА ДОПУСКАМЕ
Подчинени ли сме на критиката?
Мисловната грешка, която ще разгледаме тук, е заложена във всеки от нас още от най-ранните ни години. Ние самите критикуваме почти толкова често, колкото и нас ни критикуват. Независимо от нещата, които правим и от нашите качества, винаги ще има някой, според когото работата ни не е достатъчно добра, както и винаги ще има неща, които самите ние да подложим на критика. Кога това поведение се превръща в погрешно ще разберем от настоящата статия.
Тук няма да разглеждаме случаите, в които ние критикуваме останалите, тъй като в по-голямата си част това не ни влияе негативно. Да, понякога може да го правим погрешно, но да критикуваш или обвиняваш някого в повечето случаи е лесно. Твърде често обаче в живота ни се налага да търпим критиката на останалите. Някои от нас реагират здравословно на нея и тя им действа градивно. Коригират поведението или работата си съобразно желания краен резултат и нещата се получават по-добре. За други критиката е като огромен буреносен облак, който скрива цялото небе и те не виждат дори и малките сини късчета, които се подават между облаците. Именно за тях е типична тази мисловна грешка.
Всъщност, от къде сме се научили да критикуваме и да понасяме критика? Още в най-ранните детски години ние сме подложени на критиката и забележките на най-близките си. „Не пипай това, остави чинията на масата, ще изцапаш покривката…” все изрази, които са имали за цел да ни въведат в правия път, и всъщност до голяма степен са били полезни, и за нас, и за спокойствието на родителите ни.
Ако обаче в някой момент от юношеството ни, майка ни усилено е твърдяла, че продължавайки да излизаме всеки ден с приятелките си, няма никакъв шанс да си вземем матурата или приемния изпит, ние започваме да вярваме в това. И въпреки, че взимаме и матурата, и всички останали изпити с отличие, докато станем на 30, продължаваме да вярваме в думите на майка си. В повечето случаи тези думи остават като ехо в ушите ни и всеки път, когато някой ни подхвърли, че тази лъжица не е за нашата уста или че няма да успеем да се справим с проекта през следващия месец, ние самите започваме да се съмняваме в способностите си. Още по-лошо – страхуваме се да рискуваме и да се захванем с нещо ново и предизвикателно и това ни обрича да прекараме живота си в търсене на сигурност, която е синоним на застой. В такива случаи е много вероятно да стигнем до там, че всяка забележка да се приема от мозъка ни като застрашаваща сигурността ни критика. Едно обикновено косъмче по ризата, забелязано от някой колега се превръща в критика, насочена към личността ни и не рядко се тълкува като „Ето, дори и дрехите не мога да си приготвя както трябва!”. Или небрежно отправеното съобщение, че всички в офиса носят отговорност за изключване на електроуредите след приключване на работния ден се приема като насочено лично към нас и от този ден нататък ние не си тръгваме от работното място без да проверим климатика, компютрите и всички периферни устройства, свързани с някакво захранване.
Ако продължим в същия дух, може да стигнем до отключване на тревожни и обсесивни разстройства от сериозен характер. Как обаче да се справим с критиката градивно и да се научим да я приемаме, когато е основателна и да не й се доверяваме, когато е излишна и неоправдана?
КОЛКО КОМПЕТЕНТЕН Е КРИТИКЪТ НИ?
Ако критиката ни влияе зле, на първо място трябва да приемем, че самооценката ни има нужда от промяна. Хората с висока самооценка не се притесняват от това, че някой не одобрява нещо, свързано с личността им – било то работата им, начина на обличане или политическите им възгледи. За останалите – полезно е преди да приемем, че критикът ни притежава неоспорима правота – да се запитаме доколко човекът, който ни критикува може да бъде считан за авторитет в областта. Ако колежката ни е казала, че кройката на блузата ни е остаряла и демоде, то можем да си зададем въпроса: „А колежката ми коя е в модните среди”? Тя ли диктува кое е модерно и кое не, и кое може да се носи и кое е остаряло? Що за специалист ни дава мнението си, когато ни критикува и трябва ли да му се доверим? Ако става въпрос за шефът ни, който критикува начина ни на работа – ок, той е преценил, че трябва да се върши по неговият начин, но има ли той необходимите умения и знания, с които разполагате вие? Можете да промените начина си на работа, за да са доволни от вас, но това означава ли, че вашите знания и умения са погрешни?
Вие преценявате дали може да оставите критиците около вас винаги да са прави и да ви карат да се чувствате некомпетентен или да знаете, че имате определени качества и че дори и онези, които ви критикуват, не винаги са наясно с онова, което казват.
Дори и тогава, когато критиката срещу нас е оправдана можем да реагираме по начин, който не ни кара да се чувстваме зле. Ако критикуват новия цвят на косата ни, можем да приемем, че сме направили лош избор и следващият път трябва да се доверим на друг фризьор, но това означава ли, че всички наши избори и решения за погрешни? Отговорът на този въпрос може да ни спести много неприятни емоции и да не позволява на всеки критик около нас да разваля денят и самочувствието ни. Здравословното поведение е да приемем критиката като насочена към някаква точна характеристика и да не позволяваме тя да се превръща в критика на цялото ни Аз.
