За улицата и възпитанието…
Историята на едно поколение….
Кратък размисъл за съвременното възпитание и култура
За да можеш да помогнеш на един човек трябва да знаеш историята му, да го познаваш, да попиташ за детството му и за семейната среда…. Има въпроси, които е задължително да зададеш и чийто отговори трябва да ти дадат указания и посока в процеса на работа. А понякога отговорът, който уж трябва да те улесни и да ти съдейства, така те изненадва и започва дори да пречи, че ти се иска да не си задавал въпроса си.
Напоследък все по-често ми се случва да чувам в кабинета си много интересен отговор на един доста типичен въпрос. Кой беше авторитета в семейството за теб? На такива въпроси голяма част от хората отговарят “бащата”, еднакво често чувам и “майката”. Нo доста актуален отговор в последните години е “никой” или “какво имаш предвид?”. Добре де, кой те възпитаваше, чие мнение беше по-важното за теб, ако имаш нужда от съвет, към кого се обръщаше? Към майка ти или към баща ти? От кого се срамуваше повече, когато направеше гаф? Нито един от тях. – е обичайният отговор – повечето неща съм ги научавал в движение, от приятели, от живота, на улицата…. Или…. Майка ми беше при пациентите си през повечето време, баща ми го нямаше и аз се отглеждах в движение…. Още по-лошия сценарии: не си спомням майка ми, понеже тя ме е изоставила, когато съм бил на четири, а баща ми пътуваше постоянно…. отгледа ме леля ми, но през повечето време стоях вкъщи сам….
И се получава така, че има цяло едно поколение, което е възпитано от улицата, отгледано е от нея и тя е била авторитет, опора и възпитател? Цяла една епоха от родители, които не са имали време и желание да отгледат децата си? И то в период от поне 30 години назад, в който жената все още не се радваше на кой знае какво професионално поприще или заетост и възпитанието и отглеждането на децата бяха типично женски характеристики и женски приоритет. Цитираните по-горе отговори са на момчета, които са получили първите уроци на живота в движение и не е имало кой да ги прегърне след това. Нито да ги потупа по рамото… Имало е охлузени колена, улични боеве и цигари с марихуана, за които никой родител не е заподозрял. После са дошли първите кражби, няколко нощувки в районното и липса на диплома и никой възрастен не е бил там, за да им каже, че това е нередно или неправилно. Никой не им е казал коя постъпка е стойностна и морална или престъпна и грозна. Това са реални примери от живота на млади мъже, чиито отговор за авторитета в семейството е … „липсва такъв”. Млади мъже, които създават собствени семейства и най-вероятно повтарят примера на собствените си родители. Може би нямат време за децата си, оставят възпитанието на някоя баба или бавачка и няма как да обяснят на детето си какво означава думата „стойност” или „морал”. Мъже, които не са получили модела на мъжко поведение в лицето на бащата и няма как да предадат каквото и да е на своите синове. Мъже, за които е нормално майката да е вечно заета с кариера или със собствени интереси и да няма време за децата си…; нормално е да търсят заместители в лицето на поредната нова електронна играчка, но не знаят как да изразят чувствата си…; нормално е да оценяват себе си според материалните си придобивки, но не знаят как да повлияят собствената си самооценка….
И ако това са момчета и млади мъже, отглеждани преди 20 или 30 години, то какво да мислим за съвременните подрастващи и деца, чийто родители са толкова заети с кариерите си и със собствените си интереси, че почти нямат време за възпитание? Какво да очакваме от новите поколения, чиито модел за поведение идва от екрана на айфона или киното, а понятието ценностна система просто не съществува? И не мога да не се запитам, що за отговор ще получавам след няколко години в кабинета си, задавайки обичайния и на пръв поглед безобиден въпрос: Кой беше авторитета за теб в семейството ти, когато беше дете?
