Да се погрижим за духа си, по пътя към щастието
Всяка втора средностатистическа жена у нас на възраст между 18 и 45 години поне веднъж седмично спира вниманието си върху статия, касаеща външния вид. Веднъж месечно прочита списание за козметика и красота. Напоследък все по-често се срещат и представители на мъжкия пол, които правят същото. Грижата за външния ни вид е естествената нужда, която ни кара да изгладим ризата си, преди да тръгнем за работа, да поддържаме маникюра си в изряден вид или да избираме дрехи, които прикриват недостатъците на тялото ни.
Като социални индивиди, ние особено много държим на външния си вид, което е нормално – как изглеждаме, харесвани ли сме, красиви ли сме, как ни възприемат другите. Като че ли в търсене на одобрението в чуждите погледи не ни остава време да се запитаме виждаме ли одобрение в собствените си очи? В преследване на миража да изглеждаме по-красиви, по-млади и по-желани в очите на хората, които ни заобикалят, забравяме, че първо трябва самите ние да се харесваме. Дали защото напоследък обществото и медиите упорито ни вменяват някакъв идеал за външен вид, или просто защото в историята на човешкия род винаги е била налице потребността от социално одобрение, желанието да си одобрен и приет от другите кара хората да променят или да крият личните си възгледи и мнение, да се държат по различен от обичайния си начин на поведение и да променят външния си вид според приетите от социалната среда норми.
Психолозите определят подобен тип поведение като конформизъм – нагласата на индивида към поддържане на постоянно съгласие със социалната група. За огромно мнозинство от хората конформизмът е необходимо условие за психично здраве. Отказът да приеме социалните норми изолира индивида от общността, по отношение на която той става повече или по-малко чужд. Почти винаги за нарушаването на социалните норми има наказание – относно външния ни вид обикновено това наказание е присмеха (например за неконформизма в обличането). Конформизмът често бива съпътстван от вярност към групата, която вярност може да доведе до това членовете на групата да действат срещу своите собствени индивидуални интереси.
Поради тази и някои други причини ние неуморно отделяме време и полагаме грижи за постигането на перфектната визия и перфектното поведение в обществото. Понякога обаче, точно когато решим, че вече сме постигнали идеалния външен вид, точните килограми и съвършения цвят на косата, осъзнаваме, че въпреки всички взети мерки, не излъчваме желаната визия. Няма ги ентусиазмът и блясъкът в погледа, уверената походка и самочувствието в стойката и фигурата ни. И у нас възниква естественият въпрос: Защо? Какво липсва? Именно тук трябва да се върнем и да започнем отначало.
Много хора пропускат една важна и съществена част от грижата за себе си, а именно грижата за духа. Грижата не за външната визия, а за онази вътрешна част от нас, която първо трябва да получи нашето собствено одобрение, преди да бъде изложена на вота на останалите. Харесваме ли се самите ние? Доволни ли сме от себе си? Удовлетворени ли сме? Щастливи ли сме? По- доволни ли ще бъдем, ако постигнем идеалната фигура, точният нюанс на косата или мечтаната длъжност в офиса?
Вътрешният мир на човека е много важен елемент от външния му вид. Ненапразно се говори, че когато човек е щастлив и се усмихва, излъчва притегателна сила към останалите и те го харесват. Обратно – никой не иска в компанията си тъжен и унил, депресиран или вечно недоволен тип, който търси на кого да излее част от душевния си товар и неудачи. След такива срещи обикновено и ние самите започваме да се чувстваме меланхолични, изцедени и с понижен тонус.
Не можем да отречем ролята на добрия външен вид на човека и не е нужно да го правим – аз самата като жена полагам достатъчно грижи за вида си. Но преди да започнем с всички козметични и скъпоструващи процедури, за да получим одобрението на другите, нека да отделим време да получим собственото си одобрение. Един масаж ще ни подейства в пъти по- добре, ако обичаме собственото си тяло, независимо от няколкото излишни килограма.
Как да постигнем това вътрешно одобрение и да се харесваме? Преди всичко нека да не се втренчваме в негативите и слабите си страни. Доста често забравяме постиженията си и положителните си черти и се спираме само върху минусите и слабостите си. Отделяме на успехите си само ден или два и след това идва следващият проблем в офиса или новата лятна колекция в магазина. Забравяме току-що постигнатото и се фокусираме върху онова, което все още нямаме и трябва да догоним. Сякаш непрекъснато се критикуваме за всичко, което правим или не правим, а забравяме да похвалим сами себе си за резултатите и победите си до момента. С часове се обвиняваме за онези няколко косъмчета над горната устна, които сме пропуснали, а не отделяме минута, за да се порадваме на добре направеният макиаж през последната вечер.
Ключът към идеалния външен вид не е в идеалната фигура, перфектния маникюр или най-новата модна линия. Те са съществени допълнения към идеала. Ако обръщаме внимание на вътрешния си мироглед, ако ценим тялото си, въпреки малките му недостатъци и се харесваме, независимо от факта, че ни се иска да сме с няколко сантиметра по-високи или с шест килограма по-леки, именно тези няколко сантиметра или килограма ще ни направят по-красиви в очите на околните. Хората търсят компанията на усмихнати, щастливи и уверени хора. Приемайки себе си, дори и с осъзнатите си недостатъци, ние излъчваме позитивност и увереност, а това се харесва навсякъде – в офиса, на улицата или в търговския център.
Ако успеете да направите така, че когато погледнете в огледалото да не виждате всяка бръчка, белегче или несъвършенство, и вместо това да срещнете погледа на един усмихнат и решителен мъж или на една красива и уверена жена, значи сте успели.
текст: Лена Лалчева