Category: SELF HELP

1. Всяко притеснение е излишно. Не си го причинявай.

Често в живота ни се случват неща, които ни карат да се тревожим. Да се притесняваме, че закъсняваме за работа, дали ще получим покана за втора среща или за температурата на детето си е сред най-често срещаните притеснения. Ежедневни. Но каква работа ни върши това, освен да съсипва нервните ни клетки? Да, кара ни да дишаме плитко и повърхностно, да не можем да се насладим на кафето или обедната почивка, да усещаме пробождания в гърдите и да сме на нокти през цялото време. Все негативи. Променя ли се факта, че сме в задръстване или че детето ни е с вирус? Не. Ако силно се притесняваме и постоянно мислим за един мъж, това увеличава ли шансовете ни за втора среща? Не. Той или ще ни покани, или няма. И при това вече е взел решението си, просто ние още не го знаем. Тогава струва ли си да се притесняваш за това? Не, просто не го прави. След една година вече нищо от днешните ти тревоги няма да има значение. Така че, не си го причинявай.

 

2. Не отлагай. Никой няма да го свърши вместо теб.

Има неща, с които понякога ни е трудно да се справим. Защото ни изглеждат трудни, непосилни или невъзможни. Или защото никога досега не сме ги правили. Да отидеш в банката и да проучиш вариантите за кредит. Да потърсиш нова работа в обявите. Да поискаш повишение от шефа си. Само при мисълта за това ти се свива сърцето и си казваш – ще го направя утре, в понеделник, следващия месец. Не го отлагай. През отложеното време то ще продължава да те притеснява, и след месец все пак ще трябва да го свършиш. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направи го сега. Никой няма да дойде и да ти даде кредит, нова работа или повишение, без да си го поискаш. Нито пък някой друг ще го поиска вместо теб. Това си е твоята работа, твоите пари и твоят живот и ти носиш отговорност за него.

 

3. Не чакай шанса/мъжа/работата да те намерят. Потърси ги ти.

Не чакай принца на белия кон. Повечето от нас са научени да търсят и да чакат да се появи специалният мъж, мечтаната работа или големият шанс. В романтичните комедии и романи, героинята след много трудности, перипетии и несправедливост точно когато най-малко очаква среща голямата си любов, която решава всички проблеми в нейния малък свят. Твоят живот не е филм, не чакай принца. Научи се да подреждаш живота си сама, защото ако чакаш някой друг да го направи вместо теб, може да чакаш цял живот. Когато бях на 18, имаше много неща, които исках да направя, но чаках. Не смеех да ги направя сама, защото с подкрепата на някой друг до мен ми изглеждаше по-безопасно. И защото бях чела прекалено много розови романи. Един ден ми омръзна да чакам и взех решение да потърся нещата, които искам да получа от живота и то сама. Сега, почти 20 години по-късно съм доволна от това решение. Удовлетворението е много по-голямо, когато случваш желаните неща сам, без да чакаш някой друг да го направи вместо теб.

 

4. Не се опитвай да променяш другите. Промени себе си.

Другите хора не се променят, ако не го поискат сами. Излишно е да прекараш години или месеци в това да се опитваш да промениш някого. Не можеш да промениш родителите си, партньора си или приятел. Можеш да се сърдиш, да ги обвиняваш, да се оплакваш, да се надяваш, че той/тя все някога ще прозре грешките си и ще се промени, но всичко това не ти върши работа. Ако се надяваш, че все някога родителите ти ще започнат да те хвалят и това ще те накара да се чувстваш оценен; че партньора ти ще спре да пие и ще заживеете нормално; че приятел/ка ще започне да гледа на теб с уважение и любов, само трябва мъъъничко да помогнеш да се променят всички тези хора… каузата ти е безнадеждна. Промени начина, по който ти самият/мата гледаш на себе си или на тези хора и това ще те накара да се почувстваш по-добре. Да променяш другите е невъзможно, ако те самите не го поискат. В живота има по-важни неща за вършене от опита да промениш някой друг.

 

5. Бъди егоист. В това няма нищо лошо.

Още от деца са ни учили да поделяме играчките и сладкишите си с другите деца – братята и сестрите ни, децата в градинката пред блока или на площадката. В представите ни да се грижиш за себе си и за собствените си нужди е нещо лошо и егоистично. Подобно твърдение е невярно и нечестно спрямо нас самите. Ако винаги се грижа за всички останали, кой очаквам да се погрижи за мен самата? Кой по-добре от мен знае дали предпочитам торта с шоколад или с баварски крем, каква литература харесвам или от какво имам нужда? Никой. Дори и най-добрият ти приятел не може да знае по-добре от теб твоите предпочитания. Така че, започни да поставяш себе си на първо място. Твоите нужди, твоите предпочитания, твоите приоритети, твоите мечти. Това са важните неща. Единственият човек, който можеш да поставиш преди себе си са децата ти, и то докато не са навършили пълнолетие. Ако са вече големи, те са зрели хора и могат да се справят сами. Т.е. имаш пълното право да бъдеш егоист, когато става въпрос за твоите нужди и желания. Възползвай се от това право.

Звучи налудничаво… да говориш със себе си?!? Но всеки от нас го прави. Ежедневно – в мислите си; понякога на глас, ако сме сами; а аз доста често и на улицата, когато се уловя, че съм забравила правилната пряка или важна покупка в магазина. Какво значи да говорим на себе си и как това повлиява самочувствието ни?

Когато сме били деца, разговорът с родителите ни е играл ролята на този така важен диалог със себе си. След слаба оценка по математика таткото заключава, че на момичетата никога не им върви математиката и в твоята глава остава значението „слаба съм по математика“. Години по-късно ти се отказваш от счетоводна специалност в университета, защото си убедена, че няма да успееш с математиката.

Когато си на пет, падаш от катерушка или дървото в градината и след думите на майка ти, че момичетата не могат да се катерят, повече никога не опитваш, защото катеренето е само за момчета.

Преди години някой ми каза, че жълтото не е моят цвят и до преди две години аз избягвах да купувам каквито и да е дрехи в слънчевия цвят. Сега имам жълт панталон, риза и рокля. Открих този цвят отново, просто трябваше да се престраша да опитам. Защото някой някога ми беше казал, че жълто не ми отива.

Всички тези чужди гласове в главата ни играят ролята на спирачки, ако сме повярвали в тях.

Без съмнение и ти самата си казваш понякога в разговорите със себе си: „Как можах да кажа нещо толкова глупаво?!?“ „Ама че се изложих!“ „Аз не съм добра в комуникацията с хора и тази работа не е  за мен.“ Или „Краката ми не са достатъчно хубави, за да нося поли и рокли“. Всичко това всъщност е разговорът, който водиш със себе си постоянно и който ти пречи или те спира от нещата, които наистина желаеш. Обърни внимание как би постъпила, ако казваш на себе си горните изрази – не би приела позицията с комуникация с клиенти, би носила панталони и би замълчала следващия път, когато искаш да кажеш нещо в компания. Това те лишава от женствеността на стайлинга в пола, от издигане в кариерата или от повече нови запознанства.

Сега помисли как би постъпила ако вместо горните изрази разговаряш със себе си по следния начин: „Е, казах нещо уникално – беше забавно за всички!“; „Срещам трудности понякога, докато разговарям, но тази позиция е идеалният момент да усъвършенствам това“; или „Избирам да се чувствам женствена – не съм единствената жена, която няма идеални крака“. Всичко това не променя формата на краката ти или комуникативните ти умения, но променя начина, по който възприемаш себе си и по който моделираш самочувствието си. Ако всеки ден вместо десет самокритики отправяш към себе си десет комплимента, това ще повиши самочувствието ти само за около месец.

В кабинета си винаги измервам самочувствието от 0 до 10. Дай една реална оценка сега на твоето самочувствие от 0 до 10. Запиши я накъде.

Опитай за около месец да прилагаш прочетените правила – никакви самокритики и повече комплименти в разговора със себе си. Измери отново самочувствието си след тридесет дни. Сподели резултата с нас J

Всеки от нас все някога е срещал жена или мъж, от чието чието лице струи блясък, независимо от възрастта и бръчките, в очите му се чете ентусиазъм към всичко заобикалящо, а тялото му изглежда пълно с енергия, сякаш всеки момент ще затанцува, дори и без музика.

Такива хора те карат да се усмихваш дълго, след като сте се разделили, повдигат настроението ти и и с тях е винаги лесно и приятно да се общува. Каква е тайната им?

Тези хора по природа са винаги позитивни и спокойни. Те не се страхуват от житейските предизвикателства, не стоят в застой, винаги имат интересни идеи, които да реализират и обикновено са заобиколени от хора, които искат да се радват на присъствието им. Естествено е такива личности да привличат околните като с магнит. Всъщност чарът им е в това, че са позитивни. Те не мрънкат, не се оплакват, и независимо от проблемите, винаги намират нещо положително около себе си. Ползите от това поведение в краткосрочен план са, че животът им е по-щастлив, те са по-желана компания и изпитват повече положителни емоции, а в дългосрочен – обикновено живеят по-дълго и по-малко боледуват. Наричам това „красив живот“.Как да станеш позитивен човек и да се научиш да живееш красиво?

Научи се да забелязваш. Колко хубави неща ти се случиха днес? Ако още няма обяд – колко такива се случиха тази сутрин? Нито едно? А усмивката на портиера на влизане в офиса? Да, това се брои. Защото никой не е длъжен да се усмихва, а факта, че някой го е направил за теб е нещо красиво. Забелязвай и се заобикаляй с красиви неща – предмети, хора, развлечения, забавления. Когато се чувстваш добре, ти се държиш по-добре с останалите хора, по-продуктивен си на работа и си по-приятен за околните. Това от своя страна кара другите да се държат по-мило с теб, да търсят компанията ти по-често и те прави предпочитан гост за всякакви мероприятия.

Заобиколи се с красиви предмети. Не, не е нужно всеки предмет в дома ти да бъде скъп, за да е красив. Отсядала съм в малък семеен хотел, чийто спални бяха направени от дървени палета. Изключително оригинално и едновременно с това красиво и уютно. Някои от най-красивите ми летни бижута са изработени от приятелка и струват левчета. Ако направиш ежедневието си красиво, ще се чувстваш уютно и приятно сред вещите си. Красив кейс за телефона, хубава ваза или картина вкъщи или просто висяща дрънкулка в антрето ти ще те карат да се усмихваш всеки път, когато погледът ти срещне  някоя любима вещ. А усмивката от своя страна кара мозъкът да отделя ендорфини, които са естествено болкоуспокояващо и са свързани с положителните емоции.

Изхвърли негативните емоции от гардероба си. Чувства като гняв, вина, завист, разочарование и страх нямат място в душата ти. Кара ли те една емоция да се чувстваш добре – наслади й се. Кара ли те да се чувстваш зле – изхвърли я. Нашите емоции не са факти – те са само чувства. Т.е. нещо временно, което всъщност не се дължи на случило се събитие, а на нашата интерпретация на събитието. Ако си изпуснал полета за мечтаната ваканция, ти ще бъдеш много разочарован и съкрушен. Ако обаче разбереш, че самолетът е катастрофирал и ти си късметлията, останал на земята, определено ще се чувстваш благословен. Т.е. не самото изпускане на полета те фрустрира, а смисълът, който ти му придаваш. Всяка една емоция има трайност и след определено време тя изчезва и на нейно място идва друга. Какъв смисъл има да се гневиш на нещо, което след малко няма да има значение или ще е забравено. Единствената последица от него е, че докато си се чувствал зле, мозъкът е дал команди на тялото  ти да секретира поредица от хормони и вещества, сред които адреналин и кортизол, които в дългосрочен план те карат да си стресиран, а когато това се случва прекалено дълго и прекалено често, се разболяваш. Така че – усещаш ли негативна емоция, задай си въпроса – какво значение ще има това след една, три или пет години? Отговорът ще ти помогне да се успокоиш.

 

Прекрати очакванията си от другите. Ако си пълнолетен и вече имаш право да гласуваш, значи нито едно човешко същество на планетата не е длъжно да прави нищо за теб. Единствените хора, които са ти длъжни, това са родителите ти и то докато станеш на 18. Длъжни да те хранят, обличат и да се грижат за теб. След тази възраст ти вече си възрастен, зрял индивид и да имаш очаквания, че някой нещо ти дължи – отношение, емоции, връзка, любов или помощ е погрешно и заблуждаващо. Т.е. портиера не е длъжен да ти се усмихва, ако не поиска сам; партньорът не е длъжен да те вземе от работа или приятелката ти да намери време за теб. Ако те го правят, значи трябва да се радваш, че си заобиколен от добри и приятни хора. Ако не го правят обаче – не ги обвинявай, те не са длъжни да правят нищо за теб, нито ти за тях. Очакването, че някой ти дължи нещо доста често разочарова и ни води до обвиненията, че другите не се държат с нас така, както ние се държим с тях. Повечето конфликти между хората всъщност се пораждат от незадоволените очаквания на някого. Ако нямаш очаквания, другите няма да те разочароват, а напротив, ще те изненадват приятно, когато направят нещо за теб и ще те карат да се чувстваш добре.

Създавай си предизвикателства и се учи. Казват, че човек остарява тогава, когато спре да се учи и да се развива. Виждала съм много жени, които рязко променят външния си вид след като спрат да ходят на работа. Оставането вкъщи често е свързано с липса на или с малко социални ангажименти, със застой в емоционален и социален контекст. Затова е нужно да създаваме сами развитието си – да се учим, да си поставяме цели и да се стремим към предизвикателства, които да държат тялото и ума ни в готовност и в развитие. Застоят обикновено е свързан с намален тонус, с липса на енергия или с депресивни усещания. За да изнегнем това, трябва сами да се погрижим и да създаваме постоянно усещане за очакване на нещо в живота си – това може да бъде нов курс, екскурзия, пътуване, уикенд, прическа или нова книга на пазара.

Усмихвай се и бъди позитивен. Усмивката освен, че действа благоприятно на мозъка и тялото, кара другите да ни виждат в по-благоприятна светлина. Усмихнатият човек е по-приятна компания, по-рядко се оплаква от ежедневието и е по-доволен от живота си. Когато си усмихнат и позитивен, ти си склонен да забелязваш повече хубавите неща около себе си, отколкото лошите и в дългосрочен план това те прави по-щастлив и удовлетворен от живота. Замисли се за познат, който избягваш заради намръщеното му лице и вечните му оплаквания. Сега се замисли за приятел, чиято компания обожаваш заради шегите и позитивизма му. А сега реши ти от кой тип хора искаш да бъдеш? И се усмихвай!

Колко добре познаваме чувствата си…

В кабинета си често питам клиентите: Как те кара да се чувстваш това? Отговорите обикновено са два: добре или зле, понякога: „ами, тъпо, как да се чувствам?!?“ В ежедневието си ние почти не използваме думи, които да описват как се чувстваме. В приятелска среда подрастващите познават само „яко ми е“ или „скофтих се“, после като възрастни започваме да използваме „добре“ или „зле“; някои от нас „порастват“ дотолкова, че описват емоциите си с „депресиран съм“ или „тъжно ми е“. Колко обаче ни казват тези думи – достатъчни ли са, за да разберем как наистина се чувстваме?

Малко са възрастните, които дават точно описание на чувствата си, а те са пряк отговор на това, което се случва или което мислим. А това, което мислим зависи пряко от нашите правила и убеждения. Да си представим приятел, който пропуска да честити рождения ви ден. Повечето от нас ще кажат, че се чувстват зле от това. Но какво точно означава зле? Разочарован, наранен, пренебрегнат, самотен, забравен, раздразнен, необичан, отхвърлен? Всеки от нас може да се почувства по различен начин и това ще зависи от значението, което придаваме на постъпката на приятеля си. Ето няколко примера:

Разочарован – аз винаги съм правил толкова много за този приятел, редно е поне да не забравя рождения ми ден;

Наранен – боли, когато близък приятел забрави рождения ти ден;

Пренебрегнат – явно не съм толкова важен за него, щом забравя рождения ми ден;

Самотен – дори и на рождения ми ден няма никой до мен;

Забравен – колко незначителен съм, за да забравят дори рождения ми ден;

Раздразнен – как може да забрави точно рождения ми ден?

Необичан – щом забравя рождения ми ден, значи не ме обича;

Отхвърлен – моят празник не е важен за него, значи аз не съм важен за него;

Всички тези усещания ние сме свикнали да крием зад думичката „зле“. Колко послания обаче прикриваме зад това кратко „зле“? Доста често ние самите чрез неразпознаването и неназоваването на собствените си емоции не успяваме да разберем какво точно се крие зад тях. А ключът към емоционалната хармония и баланс е да разпознаваме емоциите си и да откриваме на какво се дължат.

Да дадеш точното име на усещането си не просто го определя, а може да ни помогне да видим защо именно се чувстваме така. И когато си отговорим, да проверим дали причината за чувствата ни е реална или е плод на нашите погрешни убеждения? Да видим:

Разочарован – аз винаги съм правил толкова много за този приятел, редно е поне да не забравя рождения ми ден – изразява очакването, че другите са длъжни да ви отвръщат със същото, което вие правите за тях. Това, че той е забравил рождения ви ден, значи ли, че не можете да разчитате на него за много други неща? Т.е. значи ли, че той наистина ви разочарова?

Наранен – боли, когато близък приятел забрави рождения ти ден – не е приятно приятел да забрави рождения ти ден, но възможно ли е този приятел да има проблем с помненето на дати и важни събития. Много хора не помнят дати.

Пренебрегнат – явно не съм толкова важен за него, щом забравя рождения ми ден – винаги ли този приятел те пренебрегва или точно днес е имал тежък ден и твоят рожден ден му е „излязъл“ от главата?

Самотен – дори и на рождения ми ден няма никой до мен – изразява мисленето на „жертва“ – мен винаги ме забравят, аз не мога да разчитам на никого, нямам си никого и т.н. Рожденият ден е най-специалния празник от всички други, това е именно „твоя“ ден от всички 365 дни в годината. Независимо от това колко приятели имаш /или нямаш/, това е точно твоят ден. Ти заслужаваш да празнуваш независимо колко хора ти честитят празника.

Забравен – колко незначителен съм, за да забравят дори рождения ми ден – това, че някой е забравил да честити празник, означава ли задължително, че аз съм незначителен? Погрешно е да тълкуваме едно конкретно поведение като насочено към личността ни, а не като това, което е – просто поведение на друг човек, върху което ние нямаме никакво влияние.

Раздразнен – как може да забрави точно рождения ми ден? – това е най-здравословната емоция от всички описани тук: нормално е да се подразниш на някого, който забрави твой празник, без това да рефлектира върху мнението ти за самия себе си.

Необичан – щом забравя рождения ми ден, значи не ме обича – имам приятелка, която не помни никакви дати. Това съвсем не означава, че не ме обича или че не съм важна за нея.

Отхвърлен – моят празник не е важен за него, значи аз не съм важен за него – вашата личност няма нищо  общо с това дали някой ви е честитил рождения ден или не. Оставете постъпките на другите да говорят за тяхното поведение, без да позволявате това да се отразява на вашите усещания за вас самия.

Опростяването  на чувствата ни само до „добре“ или „зле“ всъщност ни кара да изпитваме позитивни или негативни емоции, без да ни помага да видим какво точно стои зад тях. Именно правилното им назоваване и разглеждането им в дълбочина ни помага да се справим с тях и в дългосрочен план да постигаме по-здрав емоционален и психически комфорт.

 

 

Ние сме специалисти в това да обичаме близките си – партньора, децата, родителите или най-добрата си приятелка. Обичаме ли обаче себе си? Винаги задавам този въпрос в кабинета си и получавам въпросителен отговор „мммм, мисля, че да…?“ или директно тръсване на глава и твърдо „не“.

Защо обичаме всички останали, но забравяме да обичаме най-важния човек в своя живот – себе си.

Причините за това могат да бъдат много и обикновено всички те датират от първите ни седем. Но така или иначе не разполагаме с машина на времето и не можем да се върнем и да променим нещата, случили се тогава. Можем да променим само настоящето. Можем да се научим да се обичаме. Какво означава това?

Означава да избереш да направиш онова, което на теб самия ти се иска. Означава да поставяш на първо място себе си и да спреш да се извиняваш. Означава да прекратиш компромисите – във връзката си, на работнното си място или с приятелите. Да дадеш посланието „аз уважавам себе си“. Защото това наистина е нужно. Какъв смисъл има да се отнасяш с приятеля си като със специална личност, а към себе си с пренебрежение. Ти по-малко стойностен ли си от него? Винаги ли трябва да се извиняваш? Да правиш компромиси? Да отстъпваш?

Започни с тялото си

Да, знам, че винаги имаш нужда от отслабване или от стягане, че краката ти не са съвършени и че се опитваш да прикриеш всичко това с дрехите си. Затова избираш само черно или индигово. Обаче зеленото ще те накара да се чувстваш добре, ако се осмелиш да го носиш. Нищо, че не скрива килограмите ти. Важното е, че обичаш зелено и ти действа тонизиращо. Прави деня ти свеж и енергичен. Но какво ще кажат другите? Другите нямат значение – те няма да си спомнят за твоят зелен пуловер след три години, нито дори след една. Научи се да харесваш всяка част от тялото си, защото то си е твое. Единственото ти. Ако го обичаш и се грижиш за него, то ще ти се отплати. Спри цигарите или вредните храни. Тичай. Подари си прекрасен аромат за тяло. Това е твоето тяло – научи се да го харесваш и да го глезиш.

Продължи с духа си

Ти имаш специални и уникални черти. Може да си добър приятел, успешен професионалист или чудесна домакиня. Но това си ти. Никой друг не е същия като теб. Запомни го и го използвай. Аз не мога да сглобявам детски играчки от шоколадови яйца, но това не ме прави по-малко стойностна от някой, който може. Просто нямам техническо мислене. Не мога и да рисувам. Но мога много други неща. Които някой друг не може. Именно това те прави уникален и значим. Ти просто си ти, просто СИ.

Благодари за всичко това

Да, имал си кофти родители или навремето са те скъсали на приемния и затова не си имал избор. Но сега имаш. Благодари за всичко, което имаш – тялото си, ума си, външния си вид, приятелите, здравето, възможността да избираш. И вместо да се свиваш в удобния пашкул на жертва, който си си избрал, причини си малко дискомфорт и се промени. Чети книги, поеми отговорност или потърси терапия. Изпробвай нови поведения, прави неща, които преди не си правил. Дръзни. Постави себе си на първо място и се заобичай.