за записване на час 0889 07 39 36; 0877 07 39 36
Психологично консултиране на двойки:
Предназначено за партньорите в една двойка, срещащи трудности от различно естество:
– консултиране при кризисни взаимоотношения в двойката;
– консултиране при вземане на решение;
– неудовлетвореност от връзката, развод, раздяла;
– проблеми в междуличностните отношения с партньора;
– емоционална автономност, зависимост от партньора;
– родителство и трудности с деца и подрастващи;
Психологична консултация за двойки – 60,00 лв с продължителност 80 минути
Да простиш e рецепта за щастие. Да избереш да не простиш е рецепта за страдание. Защо най-важната прошка трябва да е за нас самите и защо е градивно да си я даваме не само на този ден, а винаги? Защо прошката е за теб самия, а не за другия?
Вижте във видеото от участието ми в предаването „Фамилно“: видео
Всички сме виждали хора, които от далеч ни изглеждат привлекателни, силни и харизматични. И обратното – познаваме някой свит и неуверен, колебаещ се и пасивен човек.Има и такива, които ако са в присъстието на повече от един-двама човека, стават притеснени, изчервяват се, а при ръкостискане, обикновено дланите им са потни и горещи. Каква роля играе самочувствието в живота ни, как се формира то и как да се справим с ниското самочувствие и липсата на увереност?
Самочувствието се формира още в детските години и то под въздействието на родителите и на хората, които се грижат за нас. Ако сме имали родител, който постоянно ни е сравнявал с другите деца и това не е било в наша полза или родител, който винаги е намирал недостатъци на рисунките, игрите и представянето ни в училище, то е почти сигурно, че имаме проблем със самочувствието и с увереността си.
По време на първите няколко години от живота ни под въздействието на критиката ние неусетно формираме дълбоко вкоренени негативни убеждения за себе си. Сравнението с другите деца формира убеждението „Другите са по-добри от мен“; критиката формира „Нищо не правя както трябва“; отхвърлянето формира „Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат“. Всички тези убеждения ние пренасяме в живота си като възрастни. Те влияят върху нашата самоувереност и върху самооценката ни. Обратното, искрените и премерени похвали и поощрения ни мотивират да ставаме още по-добри и формират самоувереност и вяра в собствените ни сили и възможности.
Поведението на родителите ни спрямо другите хора или спрямо братята/сестрите ни също оказва влияние върху нашето самочувствие и самоувереност. В кабинета си често срещам родители, които отговарят вместо децата си или са формирали поведение, което не оставя детето да се изрази – да изрази мнение, решение или възглед. Това задушаващо родителско поведение също пречи на детето да формира реалистична самооценка и самочувствие.
Проблемите със самочувствието се отразяват върху целия ни живот като ни правят пасивни, неуверени, пълни с чувство на вина или гняв. Хората с ниско самочувствие обикновено прекалено често се извиняват, не изразяват мнението си свободно или обратното – прикриват ниската си самооценка с различни други прийоми. Често това са високия глас, непрекъснатото себеизтъкване и дори самохвалство. Напоследък често се срещат хора, които градят самочувствието си на материални постижения или статус. Това върши работа само докато имаме съответните материални блага. Ако изведнъж ги загубим, се връщаме обратно в изходна позиция и отново се чувстваме „никой“. Просто защото илюзорното усещане за самочувствие е било изградено на придобивки и статус в обществото, не на устойчиви когнитивни убеждения за Аза.
Много хора допускат грешката да свързват високото самочувствие с привлекателния външен вид. И ако такъв им липсва, смятат че завинаги са обречени да имат ниско самочувствие. Това не е задължително вярно. По-скоро високото самочувствие кара другите да ни възприемат като по-атрактивни и привлекателни. Виждала съм много хора с приятен външен вид, които обаче нямат самочувствие или се намират за непривлекателни.
Демонстрацията на увереност в себе си е нещото, което кара другите да ни намират за по-привлекателни и харизматични, а не външният вид.
Най-лесният и бърз начин да повдигнем самочувствието си е да направим една реалистична ревизия на себе-оценката си. Да проверим и припомним всичките си силни страни и положителни качества, да ги запомним и да ги извикваме в съзнанието си винаги, когато усещаме че сме разколебани.
Друга техника, която също може да ни помогне е визуализацията, при която всеки ден визуализираме как ставаме все по-уверени и свободни в поведението си и преживяваме конкретни стъпки по пътя на себеувереността. Категорично да прекратим мислите от рода на: „Какво си мислят другите за мен? Дали не ме намират за глупак? Как ще се представя пред тях?“ и подобни. Сравнението с другите или съмненията какво си мислят те за нас са доказано нездравословни модели на мислене, които трябва да изхвърлим от главата си като ненужен багаж.
Нещо важно, върху което повечето хора не се замислят, е че всеки един от нас е уникално човешко същество. Всеки един от нас има уникални черти и качества, които са характерни само за него и го правят именно човекът, който е сега. Това само по себе си е достатъчно, за да ни накара да гледаме на себе си като на важен и ценен индивид, какъвто всъщност сме.
Ако имате затруднения или направо конфликти в отношенията с партньора ви, но сте още далеч от идеята за развод или раздяла, ето няколко лесни стъпки, които може да направите един за друг, за да върнете хармонията във връзката си.
За да имат ефект тези стъпки, е нужно и двамата с партньорът ви да сте запознати с тях, да сте съгласни с изпълнението им и да сключите своеобразен договор, че и двете страни ще се придържат към договореното в рамките на минимум четиринадесет дни.
След като се договорите с половинката си, нека всеки от вас да вземе лист хартия и след внимателно обмисляне, да направи списък с минимум десет неща – изисквания и очаквания – които има към партньора си. Направете този списък внимателно и ако е нужно си дайте време за попълването му. Помислете за всичко онова, за което вечно мърморите или сте недоволни. Обърнете внимание на това, което ви липсва във вашите отношения и което бихте искали да получавате от половинката си. Обикновено жените са по-придирчиви и винаги имат в главата си готов списък с подобни изисквания. Нека приятелят/съпругът/патньорът ви също да има време за размисъл. Ако на него му е трудно, можете да му помогнете, като му дадете идеи – спомнете си негова критика или оплакване към вас от миналото и му го напомнете, за да знае какво да включи в своя списък. Игнорирайте факта, че това може да е във ваш ущърб. Все пак този експеримент цели всички да са доволни, а не само едната страна.
Включете в списъка си конкретни изисквания и се стремете те да са в положителна форма. Мъжете често имат нужда от ясни и достъпни указания, тъй като техния начин на мислене е доста различен от женския. Те ще изпълнят с готовност изискване като „Да ми прави комплимент поне веднъж на ден“, защото така ще имат ясна цел. Обратното „Да бъде мил с мен“ за мъжа не е конкретно и може да го обърка. „Как да бъда мил, та аз съм мил през цялото време?“ мисли мъжът. „Да ми благодари за грижите, които полагам за дома“ е ясно и конкретно. За разлика от „Да показва, че оценява всичките ми усилия вкъщи“.
Списъкът ви трябва да е в положителна форма, защото никое човешко същество не се мотивира от отрицателното. Вие ще се почувствате ли мотивирани, ако чуете „Искам да спреш да ме критикуваш“ или „Да спреш да се цупиш, когато си сърдита“. Поднесено по различен начин: „Искам да ме хвалиш, тогава когато се справям с нещо добре“ или „Искам да разговаряме, когато имаме нерешен проблем“ звучи съвсем различно и мотивира другия да се старае да изпълнява очакванията ви.
След като сте готови със списъка си, всеки от вас трябва да го даде на другия и двамата заедно да поемете ангажимент без да оспорвате нито една точка от прочетеното, през следващите седмици да се стремите да изпълнявате неговите изисквания и очаквания спрямо вас. Ако това ви се струва твърде много, не забравяйте, че и вие през това време ще получавате същото от партньора си. Той също е поел ангажимента да изпълнява през този срок вашите изисквания и очаквания спрямо него.
За да помогнете на процеса, в края на всеки ден в подходяща таблица /в бележките на телефона също ще свърши работа, но е по-ангажиращо и съответно с по-добри резултати, ако е на специално за целта място/ трябва да оцените колко удовлетворени от партньора сте за днешния ден. Обикновено ние, психолозите, използваме скала от 0 до 10, за да оценяваме различни характеристики, свързани с работата ни. Можете да използвате тази скала, като 1 е минимална степен на удовлетвореност, 5 е средна степен, а 8, 9 или 10 съответно са високи степени на удовлетвореност. Използвайте което и да е число от 0 до 10 и в края на всеки ден записвайте във вашата таблица.
Независимо дали числото, което сте дали за задоволството си от отношението за деня е високо или ниско, благодарете на партньора за усилията му и съответно той на вас. Изразяването на благодарност е особено важна част от предварителния план, тъй като тя показва, че усилията ви са били забелязани и съответно мотивира другия да положите същите или повече усилия на следващия ден.
Нека това продължи предварително фиксирани дни – не по-малко от седмица или дори две. Ще забележите, че с всеки изминал ден вашата удовлетвореност от партньора се увеличава и числото, което му давате е по-високо. Това от своя страна ви кара да се чувствате по-добре в негово присъствие и вие с удоволствие правите различни действия, които знаете, че ще го зарадват. Вие от ваша страна получавате същото, така че всеки печели. След известно време ще видите, че нямате нужда от специален списък с изисквания, за да зарадвате половинката си. И двамата започвате да сте по-внимателни един към други и всеки от вас се наслаждава на това. Тази техника има за цел да ви върне в дните от началото на връзката ви, преди рутинните битови нужди и задължения да изместят хармонията и приятните емоции.
За да има ефект и смисъл от започнатото, имайте предвид, че и двамата трябва да споделяте ентусиазма и да сте изцяло отдадени на този двуседмичен опит. Дори и партньорът ви да не успее да постигне с действията си високо ниво на удовлетвореност от ваша страна в първите дни, не прибягвайте до сарказъм в благодарността си в края на деня. Избягвайте критиката или сравнението – какво направих аз днес спрямо това, което направи ти. Това са подводни камъни, които биха могли да саботират целия експеримент и да откажат единия партньор още в началото. Ако спазвате стриктно обявените правила и все още в отношенията ви има емоции и плам, само след няколко седмици вие ще се наслаждавате на хармонични и приятни часове заедно.
Изследванията показват, че хората, които вземат решения по-бързо и по-често обикновено са по-успешни от хората, които трудно и бавно вземат решение. Наред с това, хората вземащи трудно решения често променят взетото решение и се колебаят. Хората, които са по-решителни, обикновено имат ясно изразена позиция и не се отказват, а се придържат към нея твърдо.
Характерно е, че повечето решителни хора са и по-успешни и обратното – онези от нас, които вземат решения трудно, по-често се провалят.
Ако искате да бъдете по-решителен, но поради неувереност в способностите ви, вземането на решения не е вашата силна черта, трябва да знаете, че това е поведенческа и волева особеност, която подлежи на промяна и научаване. Поставете си за цел всеки ден да взимате по едно голямо решение и две по-малки. Нека голямото решение да касае нещо сериозно и дългосрочно, а двете малки да бъдат за каквато и да е дребна подробност от всекидневието. Обикновено възприемането на нов навик се случва за минимум 21 дни. За да се научите да вземате решения лесно и бързо, а съответно и да станете по-успешен човек, си дайте поне месец или два. Ако усетите, че 30 дни не са достатъчно и все още имате колебания при вземането на решения, продължете с експеримента още известно време.
Психологът Лена Лалчева за „Фамилно“ по телевизия Bulgaria ON AIR, в събота, 18/11/2017:
Има ли смисъл да се опитваме да променим модела им да правят всичко на инат?
Грешките в комуникацията са сред най-често срещаните спънки, които водят до сериозни недоразумения в контактите ни с околните. Няма значение дали говорим с клиент, с партньора си или с приятел, всеки от нас допуска грешки, които често довеждат до вълна от негативни емоции в отношенията ни. И тук не говоря за правоговор, а за начина, по който обикновено се изразяваме в ежедневието си.
На всеки от нас се е случвало да каже нещо прибързано, когато е ядосан и после да съжалява за казаното. Дали защото другият не го е разбрал правилно, дали защото казаното е обидило някого и е ескалирало в скандал. Да видим кои са тези грешки и как да ги предотвратим?
В спор за вечното миене на чиниите например бихте могли да обвините партньора си, че той ВИНАГИ гледа телевизия след вечеря и оставя ЦЯЛАТА домакинска работа на вас. Това не би могло да е вярно през 100 % от времето, но дори и да е така, няма как да очаквате промяна, защото репликата ви звучи като нападение. Вашият партньор наистина се чувства нападнат и именно заради това е по-вероятно да ви отговори с реплика от рода на: „Аз пък винаги карам колата на сервиз, докато ти никога не се занимаваш с това!“. Почти нулева е вероятността той да стане и да ви помогне с чиниите, докато се чувства нападнат. За да избегнем подобни конфликти, един от най-лесните начини е да използваме в комуникацията си Аз-посланието.
Аз-посланието е начин на изразяване, често използван в кабинета на психолозите. Това е начин на говорене, при който не говорим за поведението на другия и не го осъждаме, а говорим за себе си и за начина, по който се чувстваме следствие поведението му.
Вместо „Ти винаги след вечеря си гледаш телевизия, и оставяш на мен цялата домакинска работа! Не ми остава време за почивка, писна ми вече!“ можете да опитате с „Аз се чувствам използвана/неоценена/като Пепеляшка/претоварена, когато след вечеря се налага да се занимавам с домакинството много време и не ми остава време за почивка.“ Можете да добавите също и „Затова може ли да ми помогнеш или би ли ми помогнал, за да остане време за телевизия и почивка и за мен?“
Ако подходите по този начин, вашият партньор няма да се почувства нападнат и е доста по-вероятно да ви помогне с мръсните съдове.
Същото би могло да се използва и в комуникацията на работното ви място. Например когато колегата ви непрекъснато говори твърде високо по телефона и това ви пречи да се фокусирате върху работата си или вечно закъснява с доклади, които възпрепятстват вашата работа и отговорности. Нападението с „Хайде малко по-тихо, не си сам в стаята!“ би могло да доведе до напрежение между вас, дистанциране в отношенията ви и охлаждане на работната атмосфера. Същото ще се получи, ако обвините директно колегата си в бездействие или мотаене на работното място. Ако вместо това използвате Аз-посланието „Аз се чувствам твърде напрегната/стресирана/притисната от времето, когато ти говориш доста високо по телефона/подаваш ми отчетите в последния момент, и в това състояние не мога да върша работата си адекватно, затова може ли….. и т.н. продължете с вашата молба, резултатите ще бъдат по-различни. Почти никой не би отказал на една молба, изказана с внимание и желание за помощ, докато почти всеки би се засегнал и би отговорил грубо, ако се почувства нападнат.
Можете да използвате Аз-посланието в разговорите с приятели, роднини, децата си и съпрузите си. Можете дори да научите и тях да го използват в отношенията си с другите. Опитайте и споделете резултатите си!
Свещи, камина, гушкане на дивана с половинката е идиличната представа на всички нас за чудесно прекаран уикенд или зимна вечер с партньора. Това са идеалните момента за връзката и романтиката, които ни заливат от екрана с романтичните филми, розовите романи и списанията. Колко време обаче може да прекараме по този начин и дали това е задължителния уикенд, желан и от двамата партньори?
Всички си спомняме за „Сексът и градът“ и за уикенда на Миранда и Стив, в отдалечена хижа в планината – без телевизия, интернет и без мобилни телефони. Помним как на втория ден тя се криеше в банята в отчаян опит да намери мобилна връзка и искаше по най-бързия начин да се махне от там и да се върне на работа и в града. Нерядко двамата партньори имат различни нужди, различна представа за приятно прекарано време и често това води до конфликти в отношенията. Как да постъпим, ако нашият партньор иска да прекарва цялото си време с нас или напротив, на нас самите ни е недостатъчно времето с партньора?
Ако отскоро сте заедно, е нормално да забравите всичко останало и целият ви свят в свободно време да се състои от половинката ви. В такива моменти забравяме всички хобита, срещите с приятели, обикалянето на магазините или каквото и да е друго, което преди сме намирали за неустоимо. Този период продължава сравнително кратко време и след няколко месеца ние вече искаме да върнем живота си в релси и да стартираме отново своите любими занимания. Ако партньора обаче още не е готов за това, може да изтълкува нашето поведение като загуба на интерес към него. „Вече не ме ли обичаш?, Защо трябва да излизаш с приятелите си? Тази мъжка/женска вечер цял живот ли ще я правите? Не предпочиташ ли да останеш с мен – ще гледаме филм и ще ядем пуканки в леглото?“ Това са само част от упреците, които ще отнесе партньора, ако реши да се върне към вечерите с приятели, занемарени в началото на връзката. Ако това се случи и с нас, значи половинката ни все още не е стигнала до този етап в отношенията, в който връзката е достатъчно здрава, за да й се наслаждавате, но едновременно с това да имате и свой собствен личен живот.
Много често двойките спират да се виждат със свои лични приятели и започват да излизат и да контактуват само с други двойки. Нерядко забравяме за дългогодишни приятели и не се обаждаме с месеци или изобщо прекъсваме връзката си с тях. Всичко това е излишно и не води до задълбочаване на отношенията ни с партньора, а единствено до социално изолиране и загуба на личен живот. В една връзка и двамата партньори имат нужда от известна лична свобода и ако ние сме половинката, която се вкопчва в другия, в главата ни трябва да светне една предупредителна червена лампичка.
Ограничавайки другия и лишавайки го от личен живот, ние всъщност не заздравяваме отношенията си с него, а напротив – действаме му като нещо, което го задушава. Фактът, че партньора ни има нужда от приятелски връзки с други хора не означава, че сме по-малко обичани и привлекателни за него. Означава, че е отделен човек със свободна воля и избор и е нормално да има нужди, които не включват нас. Ако си позволите да експериментирате веднъж и допуснете партньорът ви да се забавлява с приятели на кино, карайки ски или просто да изпие по една бира в кварталното заведение, ще видите, че след прибирането му вкъщи връзката между вас ще бъде далеч по-качествена от всяка друга вечер, която прекарвате изцяло заедно.
Да те наранява желанието за личен живот на половинката ти, говори за твоята собствена несигурност във връзката и за зависимост от партньора и емоционалните ви отношения. Порови в идеите си и намери с какво и как да прекараш приятно няколко часа насаме или с приятели, докато половинката ти се забавлява с неговата компания. Не забравяй, че той не е спрял да те обича, не е охладнял, не планира да се раздели с теб, а е просто човек.
Всеки от нас е преди всичко личност, и едва тогава партньор. Ти като половинка задоволяваш неговите нужди от връзка, любов, сигурност в емоционален план. Но неговите приятели/приятелки задоволяват други негови нужди. Твоята половинка е била самостоятелен индивид преди да те срещне – не искай от нея да спре да бъде отделен човек само заради това, че вече сте двойка. Ако се страхуваш от раздяла, знай, че един човек би могъл да те напусне не защото излиза с приятелите си и те ще го „развалят“ или ще срещне някой друг, а по много други причини. Ограничавайки свободата и личното време на половинката си, ти всъщност поемаш най-прекия път към раздялата. Ако за теб твоите приятели са важни, но партньора ти не одобрява излизането с тях, как би се чувствал? Ако половинката ти иска да напуснеш работа, да спреш да ходиш на фитнес/в мола/на фризьор/за риба или да изтриеш контактите на всичките си бивши гаджета от фейсбук или телефона си, това би ли ти харесало? Ако се наложи да спреш да носиш любимите си високи обувки, защото с тях изглеждаш прекалено секси, това няма ли да означава ограничение на личната ти свобода и избор?
Всъщност ограничаването на половинката се среща еднакво често и при двата пола. Просто в различните връзки винаги има един партньор, който е по-зависим и уязвим от другия на тема личен живот извън връзката. Ако вие сте този партньор, потърсете причините за тази зависимост и несигурност в себе си. От какво се страхувате? Ревнувате ли заради това, че вашата половинка има нужда да прекарва време самостоятелно без вас? Какво му дават неговите приятели, с които той обича да прекарва времето си и дали това време по някакъв начин наистина застрашава вас и вашите отношения?
Отговаряйки си на всички тези въпроси, може би ще намериш онова, което в действителност те плаши или те кара да се чувстваш сам? Само човек, който умее да се наслаждава на собствената си компания и не се страхува от самотата, би могъл да изгради връзка с партньора, която да не е основана на зависимост и страх, а на истински емоции и здрави отношения. В крайна сметка този тип връзки са по-стабилни и дългосрочни и двамата партньори в тях са емоционално достатъчни и хармонични личности, които избират връзката като допълнение към тях самите, а не като необходимост.
