Негативното пророкуване – 10 грешки на ума, които да спрем да допускаме
Мисленето в стил „Ами ако…“ или как се отказваме от щастието?
Колко често ви се е случвало бързайки за особено важна среща, да се запитате „Ами ако не успея да хвана подходящия транспорт и закъснея?” Или ако срещата е с важен за вас човек, „Ами ако той не ме хареса?”. Или на интервюто за работа: „Ами ако вече имат по-подходящ от мен кандидат?” Истината е, че в такива моменти ние не допускаме да ни хрумне нещо положително, като „Ако наистина изберат мен?” или „Ако пристигна навреме и се получи чудесна среща?” а позволяваме през съзнанието ни да преминават само негативни и тревожни мисли. Нормално е да се страхуваме от плашещите ни факти и ситуации, а не от онези, които се развиват добре за нас. Какво се случва обаче, когато прекалим с черните „Ами ако…?” Тази мисловна грешка се нарича „негативно пророкуване“ и много на брой хора я допускат, лишавайки себе си от много предизвикателства и промени, само защото са лоши пророци.
Да предположим, че сте излезли на среща с важен за вас човек, всичко е минало чудесно и вие вече сте на прага на една нова емоционална връзка. Идва обаче момент, в който трябва да вземете решение да живеете заедно. Човекът, който се притеснявахте дали ще ви хареса, вече иска да живее с вас в общо жилище. На прага обаче заедно с неговото желание се появява и въпросът: Ами ако и той като последния ми приятел се окаже не толкова добър? Ами ако всичко се провали и аз влагам напразно енергия и емоции? Ами ако след няколко месеца ме изостави?… Ами ако отново остана сама и всичко това е било напразно? Ами ако след още няколко неуспешни връзки остана завинаги сама? По този начин въображението ви рисува черни и негативни картини, вие решавате, че няма никакъв смисъл да започвате съвместен живот с някого, когото обичате, тъй като така или иначе след известно време отново ще бъдете сама. Отказвате си правото да имате хубава и пълноценна връзка с любим човек, тъй като тя някога може да бъде прекратена и вие отново да бъдете наранена.
Ето друг вариант на горните събития: Докато сте на работното си място ви се обажда представител на фирма, конкурентна на тази, за която работите в момента и ви прави твърде добро предложение за нова работа. Хората там са ви забелязали, смятат, че сте чудесен специалист и искат да ви имат в екипа си. Правят чудеса, за да ви привлекат като техен служител, предлагат ви невероятни бонуси, заплащане, привилегии, известни са като перспективна и развиваща се фирма, обаче вие сте разколебани.
Ами ако те са се заблудили относно мен? Ами ако не отговоря на очакванията им и ги разочаровам? Ами ако сегашният ми шеф разбере за този разговор и ме уволни? Ами ако остана без работа и всички фирми в бранша разберат за случилото се? Ами ако повече никой не ме иска на работа? Ами ако цялата ми кариера се сгромоляса?...
И парализирани от тези мисли, минаващи през ума ви за няколко секунди, вие затваряте телефона, без дори да се сбогувате с човека отсреща или без да ви мине през ума, че можете да го помолите да ви се обади по-късно, когато ще сте сами и ще можете да проведете разговора спокойно. Не само, че сте отказали страхотно предложение за работа, но и се показвате като невъзпитан и арогантен човек, който си позволява да затваря телефона по груб и лишен от обноски начин. Току-що отказахте на себе си едно ново и изпълнено с предизвикателства и привилегии развитие, което можеше да промени живота ви в по-добра посока.
Как да противодействаме на този погрешен начин на мислене, който поставя бариери пред развитието ни? Нека да си зададем няколко въпроса.
Можете ли да прогнозирате всичко, което би могло да се случи в бъдещето? Можете ли да прочетете плановете на партньора си или да гадаете мислите му? Можете ли да сте сигурни, че утре вашата фирма няма да потърси по-добър специалист от вас? Едва ли. Обаче негативното пророкуване в стил „Ами ако…” ви спира да предприемете каквото и да е.
Не само че ви спира – направо ви парализира и слага край на всички възможности, които бихте имали пред себе си, ако не мислехте по този начин и ако страхът от онова, което може да стане не се появяваше всеки път, когато навлизате в нова и непозната територия. Същото е като да искате да отидете на така мечтаната почивка на далечен и романтичен остров, но се отказвате завинаги от тази мечта, тъй като пътуването със самолет ви плаши. „Страхувам се да летя!” ще кажете вие. Съгласна съм, но това значи ли че трябва да се откажете от желанията си, само защото може да се случи нещо ужасно по време на един полет?
Мисленето „Ами ако…” падне самолета, приятелят ми ме изостави, загубя работата си…. и др. не ни помага, когато прекаляваме с него. Да, хубаво е, че го има, защото понякога действа като инстинкт за самосъхранение и по този начин предпазва индивида от евентуални опасности. Ако изобщо не мислехме по този начин, това би означавало понякога да рискуваме дори живота си. Представете си, че изкачвате отвесна скала, прихванати сте здраво с едно въже, но отказвате второто, тъй като вече имате едно. Но обезопасителните въжета обикновено са повече от едно, за да сте сигурни, спокойни и да се наслаждавате на самият процес на катерене, а не да мислите за онова, което може да се случи. Именно това е ситуация, в която мисленето „Ами ако…” ни е полезно. Ако не мислехме по този начин, може би щяхме да тръгнем да катерим скали дори без въже и да рискуваме живота си с подобна безразсъдна постъпка. „Ами ако…” ни е полезно, когато сме на плажа, започва страхотна буря със светкавици, привлечени от водата и пясъка, а ние продължаваме да стоим на мокрия пясък и привличаме върху себе си цялата електрическа енергия на светкавиците. Или ако преди 5 минути сме усетили силен трус, и сега за да излезем от блока, решаваме да ползваме асансьор, пренебрегвайки всички предпазни мерки, известни при земетресения. Ето това са именно случаите, в които този начин на мислене ни предпазва и ни е полезен.
За да прекъснем процеса на негативното и плашещо ни мислене е много уместно да си зададем въпроса: Възможно ли е това да се случи? Възможно ли е да бъда изоставен, да ме уволнят или да претърпя катастрофа? Да, възможно е. Малко са нещата, които е категорично невъзможно да се случат. Но колко е вероятно това да се случи? Колко е вероятно човекът, който ме обича, просто да си тръгне? Или фирмата, която ме цени и е доволна от моята работа да реши да ме смени с друг специалист? Или да се случи нещо ужасно по време на пътуването? Е, в повечето случаи е малко вероятно. Именно когато превръщаме малко вероятното в абсолютно възможно, ние грешим и даваме на мислите си възможността да ни навредят. По този начин се лишаваме от шансове, които биха могли да ни донесат допълнителни ползи, удоволствия или постижения. Нека да мислим реалистично и да дадем на живота си необходимия простор за развитие и щастие, без да позволяваме на няколко негативни мисли да ни ограничават.