Каква грешка допускаме, когато си мислим, че знаем за какво си мисли другия точно в този момент? Как да избегнем „четенето на мисли“ и да се научим да казваме онова, което мислим точно и ясно, както и да чуваме именно това, което другият ни казва, а не онова, което ние си мислим.