ПОМОЩ! ИМАМ ФОБИЯ!

ФОБИИТЕ

Как да се справим с тях?

Фобията представлява граничещ с патологията, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или обстоятелство. Този страх се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато се превърне в натрапливо състояние, стане значим източник на безпокойство и започне да оказва влияние върху социалното функциониране на индивида, се приема за психично нарушение.

Малкото момиче, което вярва, че в тъмната баня се крие баба Яга или нейният съвременен вариант Ам-Гъл например, на по-късен етап вече като възрастен човек може да продължава да проявява страх от тъмни помещения. Жена, преживяла паническа атака докато отива към кварталния магазин, може да развие фобия да излиза извън дома си без близък човек, който да я придружава всеки път. Тийнейджър, който заеква и е подложен на присмеха на съучениците си винаги, когато учителя го изпитва, е възможно да развие фобия от говоренето пред големи групи и аудитории.

Фобията спада към групата на тревожните разстройства, при които тревожността се провокира предимно от конкретни ситуации, обекти или дейности. Като резултат от това, тези ситуации или дейности се избягват или се понасят със страх от индивида. Големината на фобийната тревожност може да варира при различните хора като се започне от слабо неспокойство и се стигне до ужас. Физическите характеристики на тревожността обикновено са сърцебиене, треперене, усещане за недостиг на въздух. Доста често индивидът, изпитващ фобийна тревожност се фокусира върху соматичните проявления на страха и понякога се развива вторичен страх от умиране, задушаване или полудяване. Докато за останалите хора въпросния обект или ситуация не са застрашаващи, за лицето, страдащо от фобията този факт е без значение и не намалява личното му отношение към фобийния обект.

НЯКОИ МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ

Ако за широката аудитория като наименование са най-добре познати агорафобията и социалната фобия, интересно ще бъде да споменем, че всъщност отделните видове фобии могат да бъдат много и най-различни. Към този момент са най-широко разпространени страховете от летене със самолет, от тесни пространства, от височина и от определени животни. Повечето хора развиват фобии към насекоми като паяци и хлебарки, но има и личности, които например страдат от фобия към… котки. Тези гальовни и меки същества са предизвиквали неудържим страх у немалко известни исторически личности, сред които Александър Македонски, Гай Юлий Цезар, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Мусолини. Всъщност има десетки видове фобии, дори такива, за които е трудно да си представим. Сред тях са антофобия (страх от цветя), гамофобия (страх от встъпване в брак), дипсофобия (страх от питиета), ейзоптрофобия (страх от огледала), тредекафобия (страх от числото тринадесет) и пантофобия (страх от всичко на света).

КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Разбира се, нормално е да има наименование за всеки вид патологичен страх, който съществува. По-важното обаче е как да възвърнем нормалното си състояние и да спрем да се страхуваме от обекти или ситуации, които са приемливи за другите хора. За хората, страдащи от фобии е характерен неуспеха на самостоятелния опит за справяне. Специалистите, работещи с фобийни разстройства наблягат преди всичко на работа с погрешните убеждения на индивида, обучение в техники за справяне с паниката, предизвикана от фобийната ситуация и накрая с досег с фобийния обект.

Паралелно с това се работи върху умения за релаксация и спорт, промяна на вътрешния монолог, свързан с фобийния обект и себеуважение и себеутвърждаване на индивида. При фобийните разстройства сравнително рядко се прибягва до медикаменти, като ако се стигне до там, то медикаментите имат за цел да свалят нивото на излишната тревожност, особено когато се стигне до досег с фобийната ситуация. За човека, страдащ от фобия е по-важно да има подкрепяща фигура – съпруг или партньор, който да оказва помощ при досега с фобийния обект. Необходима е готовност за изтърпяване на известен дискомфорт, свързан с досега с фобийната ситуация, както и с първоначалните симптоми на паниката. Но в крайна сметка, този ирационален и безпредметен страх може да бъде преодолян, дори и при хора, които са живели в неуспешна борба с него дълго време. Най-важното в такива случаи е да се подготвим за един период на промяна, заредени с мотивация и да сме готови да се сблъскаме с известни неудобства в името на един по-пълноценен живот без излишни страхове.