От колко лично време се нуждае връзката ни? Как да не се вкопчваме и да не задушаваме половинката си от любов?
Свещи, камина, гушкане на дивана с половинката е идиличната представа на всички нас за чудесно прекаран уикенд или зимна вечер с партньора. Това са идеалните момента за връзката и романтиката, които ни заливат от екрана с романтичните филми, розовите романи и списанията. Колко време обаче може да прекараме по този начин и дали това е задължителния уикенд, желан и от двамата партньори?
Всички си спомняме за „Сексът и градът“ и за уикенда на Миранда и Стив, в отдалечена хижа в планината – без телевизия, интернет и без мобилни телефони. Помним как на втория ден тя се криеше в банята в отчаян опит да намери мобилна връзка и искаше по най-бързия начин да се махне от там и да се върне на работа и в града. Нерядко двамата партньори имат различни нужди, различна представа за приятно прекарано време и често това води до конфликти в отношенията. Как да постъпим, ако нашият партньор иска да прекарва цялото си време с нас или напротив, на нас самите ни е недостатъчно времето с партньора?
Ако отскоро сте заедно, е нормално да забравите всичко останало и целият ви свят в свободно време да се състои от половинката ви. В такива моменти забравяме всички хобита, срещите с приятели, обикалянето на магазините или каквото и да е друго, което преди сме намирали за неустоимо. Този период продължава сравнително кратко време и след няколко месеца ние вече искаме да върнем живота си в релси и да стартираме отново своите любими занимания. Ако партньора обаче още не е готов за това, може да изтълкува нашето поведение като загуба на интерес към него. „Вече не ме ли обичаш?, Защо трябва да излизаш с приятелите си? Тази мъжка/женска вечер цял живот ли ще я правите? Не предпочиташ ли да останеш с мен – ще гледаме филм и ще ядем пуканки в леглото?“ Това са само част от упреците, които ще отнесе партньора, ако реши да се върне към вечерите с приятели, занемарени в началото на връзката. Ако това се случи и с нас, значи половинката ни все още не е стигнала до този етап в отношенията, в който връзката е достатъчно здрава, за да й се наслаждавате, но едновременно с това да имате и свой собствен личен живот.
Много често двойките спират да се виждат със свои лични приятели и започват да излизат и да контактуват само с други двойки. Нерядко забравяме за дългогодишни приятели и не се обаждаме с месеци или изобщо прекъсваме връзката си с тях. Всичко това е излишно и не води до задълбочаване на отношенията ни с партньора, а единствено до социално изолиране и загуба на личен живот. В една връзка и двамата партньори имат нужда от известна лична свобода и ако ние сме половинката, която се вкопчва в другия, в главата ни трябва да светне една предупредителна червена лампичка.
Ограничавайки другия и лишавайки го от личен живот, ние всъщност не заздравяваме отношенията си с него, а напротив – действаме му като нещо, което го задушава. Фактът, че партньора ни има нужда от приятелски връзки с други хора не означава, че сме по-малко обичани и привлекателни за него. Означава, че е отделен човек със свободна воля и избор и е нормално да има нужди, които не включват нас. Ако си позволите да експериментирате веднъж и допуснете партньорът ви да се забавлява с приятели на кино, карайки ски или просто да изпие по една бира в кварталното заведение, ще видите, че след прибирането му вкъщи връзката между вас ще бъде далеч по-качествена от всяка друга вечер, която прекарвате изцяло заедно.
Да те наранява желанието за личен живот на половинката ти, говори за твоята собствена несигурност във връзката и за зависимост от партньора и емоционалните ви отношения. Порови в идеите си и намери с какво и как да прекараш приятно няколко часа насаме или с приятели, докато половинката ти се забавлява с неговата компания. Не забравяй, че той не е спрял да те обича, не е охладнял, не планира да се раздели с теб, а е просто човек.
Всеки от нас е преди всичко личност, и едва тогава партньор. Ти като половинка задоволяваш неговите нужди от връзка, любов, сигурност в емоционален план. Но неговите приятели/приятелки задоволяват други негови нужди. Твоята половинка е била самостоятелен индивид преди да те срещне – не искай от нея да спре да бъде отделен човек само заради това, че вече сте двойка. Ако се страхуваш от раздяла, знай, че един човек би могъл да те напусне не защото излиза с приятелите си и те ще го „развалят“ или ще срещне някой друг, а по много други причини. Ограничавайки свободата и личното време на половинката си, ти всъщност поемаш най-прекия път към раздялата. Ако за теб твоите приятели са важни, но партньора ти не одобрява излизането с тях, как би се чувствал? Ако половинката ти иска да напуснеш работа, да спреш да ходиш на фитнес/в мола/на фризьор/за риба или да изтриеш контактите на всичките си бивши гаджета от фейсбук или телефона си, това би ли ти харесало? Ако се наложи да спреш да носиш любимите си високи обувки, защото с тях изглеждаш прекалено секси, това няма ли да означава ограничение на личната ти свобода и избор?
Всъщност ограничаването на половинката се среща еднакво често и при двата пола. Просто в различните връзки винаги има един партньор, който е по-зависим и уязвим от другия на тема личен живот извън връзката. Ако вие сте този партньор, потърсете причините за тази зависимост и несигурност в себе си. От какво се страхувате? Ревнувате ли заради това, че вашата половинка има нужда да прекарва време самостоятелно без вас? Какво му дават неговите приятели, с които той обича да прекарва времето си и дали това време по някакъв начин наистина застрашава вас и вашите отношения?
Отговаряйки си на всички тези въпроси, може би ще намериш онова, което в действителност те плаши или те кара да се чувстваш сам? Само човек, който умее да се наслаждава на собствената си компания и не се страхува от самотата, би могъл да изгради връзка с партньора, която да не е основана на зависимост и страх, а на истински емоции и здрави отношения. В крайна сметка този тип връзки са по-стабилни и дългосрочни и двамата партньори в тях са емоционално достатъчни и хармонични личности, които избират връзката като допълнение към тях самите, а не като необходимост.
