ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО

Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го наричаме ОКР) до преди няколко години беше познато като натраплива невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. Новото му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо извън професионалните кръгове. Независимо от термините, които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които отнемат най-много време и енергия за възстановяване.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Сигурно сте срещали някой колега, който е значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя, срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал черна котка на улицата се връща и минава по най-близката друга пряка, за да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли, които изникват в главата им.

Натрапливите мисли са идеи, мисли, представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, той с действията си цели да се предпази от тях и от последствията им.

Тези мисли са мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за забравени включени електроуреди вкъщи, за колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в съзнанието му в продължение на дни, седмици и дори месеци.

В по-голямата част от случаите, за да се предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР измисля и повтаря определени действия.

Сериозността на ОКР идва от мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар. ритуали.

При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото, в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване, при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се прибрали и са здрави. Индивида осъзнава страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с конкретната направлива мисъл.  В крайна сметка се получава конфликт, свързан с желанието да се освободиш от натрапливия ритуал и неустоимото желание да го изпълниш. Този конфликт довежда индивида до допълнителна тревожност, срам от постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да се бори с натрапливостите.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?

Сред най-често срещаните натрапливи действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли, без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща  еднакво често при жените и при мъжете, но като че жените имат по-малка способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни, като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии, при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с възникването на ОКР в зряла възраст.

Справянето с ОКР е продължителен процес, често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства, но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна част от възстановяването. Наред с терапията е необходимо да се ограничи приема на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот, активен спорт и работа върху досега с тревожните мисли, без последващо изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процеса на лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в началото на поява на симптомите на ОКР индивида да се обърне към специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за справяне.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.