ЗАВИСИМОСТ ОТ АЛКОХОЛА – ОБРАТИМА ЛИ Е?

В България, както и в по-голямата част от източна Европа е немислимо каквото и да е тържество или специален повод без разливането на алкохол. За съжаление тази традиция при някои хора се превръща в ежедневен навик, а други стигат до тежки злоупотреби. Наред с негативните здравословни и социални последици от злоупотребата с алкохол върху  употребяващия, едни от най-тежките последици носят близките му – семейството, съпруга или съпругата и децата. Как да разпознаем системната злоупотреба с алкохол у наш близък и кои са нещата, които зависят от нас като подкрепящи фигури по пътя на справянето със зависимостта?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Когато говорим за злоупотреба с алкохол, повечето хора автоматично си представят като мъжка фигурата на злоупотребяващия. За съжаление напоследък все по-често се срещат и зависими от алкохола жени. Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност за него. За да определим един човек като зависим от алкохола, трябва да са налице няколко предпоставки, сред които психическа зависимост от алкохола, повишен толеранс в поносимостта на организма към алкохол, абстинентен синдром при липса на употреба, телесни увреждания като следствие на употребата и нарушения в социалното функциониране на идивида. При повечето зависими от алкохола лица се наблюдава силно желание да се приема алкохол и нарушена способност за контрол върху приема. Всичко това са елементи, които най-близкото обкръжение на зависимото лице забелязва от самото начало. Като следствие от злоупотребата на по-късен етап се появява постепенно отпадане на алтернативни форми на поведение и удоволствие или липса на други интереси при развилият алкохолна зависимост.

Тъй като напоследък доста често се наблюдава зависимост от алкохола и при жените е важно да знаем, че докато при мъжете до абстинентен синдром се стига 8 до 10 години след началото на злоупотребата, а при жените този процес отнема много по-кратко време, около 4 до 5 години.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ?

Според редица изследвания е доказано, че до голяма степен синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат 4 пъти по-често у лица, при които родителите са имали проблем с алкохола. Наред с това, от значение са и чисто психологически качества на личността, каквито могат да бъдат чувството за малоценност, повишена самовзискателност и критичност, тревожност и емоционална неустойчивост на психиката. При жените поради по-слабата физика и характеристиките на женския организъм алкохолната зависимост води до по-тежки случаи на отравяне и по-сериозни здравословни последици. Средностатистическата възраст, при която мъжкия пол развива зависимост е 23 години, докато при жените тази възраст е 26 години. Лошата новина е, че от всички употребяващи алкохол лица, около 5 % развиват алкохолна зависимост. Дори и при прекратяване приема на алкохол след период на въздържание от около 8-10 години, бившият зависим отново загубва контрол и се връща към синдрома на зависимост.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЗАВИСИМОСТТА?

Наред със споменатите по-горе характеристики на алкохолно зависимият човек, можем да разпознаем злоупотребата по чисто физически симптоми. Най-бързо се появява тремора на ръцете, подпухването на лицето, торбичките под очите и занемаряването на външния вид. Обособена от социалните условия характеристика на алкохолизма е, че мъжете употребяват алкохол явно и в компания, докато при жените употребата е тайна. При жената най-често злоупотребата води до изпитване на срам и неудобство от близките, съпруга и децата. Сред основните симптоми са потиснатото настроение, нервността, безсънието и злополуките следствие на употребата.

КАК ДА ПОСТЪПИМ?

Близките на алкохолно зависим човек понасят огромно напрежение и стрес ежедневно. Доста често употребата на алкохол води до случаи на домашно насилие и различни злополуки. Наред със здравословните проблеми се появяват и социални такива, като загуба на работното място, неспособност за поддържане на социални контакти извън семейството, невъзможност за изпълнение на социалните роли в обществото.

Най-доброто, което може да направи близкият на зависим от алкохола е да разговаря с него. В разговора обаче е нужно да се избягват укорите и обвинението, а да се наблегне на чувствата, които тази зависимост предизвиква у околните. Срамът, неудобството от близките и съседите, здравословните и социалните последици от алкохолизма трябва да бъдат представени пред зависимото лице без спестяване на негативните им страни.

Като алтернативи за лечение могат да се предложат различни медикаментозни и оперативни интервенции, психотерапия, както и групова помощ от сбирки на алкохолно зависими лица. Трябва да знаем, че за всички зависими е много трудно да признаят злоупотребата си и да потърсят лечение и това е особено характерно за жените. В по-големите градове в България вече има редовни сбирки на групи за самопомощ и те предлагат една добра алтернатива за поддържане на лечението. В съчетание с психотерапевтична или лекарска помощ зависимото поведение може да бъде коригирано. Най-важното обаче остава желанието за промяна у зависимото лице и мотивацията му за работа върху този проблем. Ролята на близките е да подкрепят желанието за справяне и да повишават мотивацията чрез награждаване на желаното поведение и представяне на положителните страни на не-зависимия живот.