Депресия

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ ОТНОВО?

Всяка жена има приятелка, която й се обажда по телефона и плаче на рамото й когато се е случило нещо неприятно. Нерядко всеки от нас може да сподели, че е в депресия. Изобщо, свикнали сме да използваме понятието „депресия” като синоним на подтиснато настроение и меланхолични мисли за онези моменти, в които наистина се чувстваме тъжни и разстроени. Истината е, че е нормално да се чувстваме зле, когато се е случило нещо лошо. Но моментната тъга или безсилие са доста различни и далеч от истинската депресия.

Носителят на „Пулицър” и на Новелова награда за литература Ърнест Хемингуей, чиято депресия завършва със самоубийство казвал: „Това са моите най-черни дни”. Уинстън Чърчил, който също е страдал от едизодична тежка депресия я е наричал „черен пес, който чака да покаже озъбената си паст”. Ако погледнем назад в историята можем да стигнем чак до цар Соломон, за който легендите разказват, че често изпадал в крайни меланхолични състояния.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Депресията в нейния истински вид не е просто понижено настроение, като следствие на преживяна неприятна или тъжна ситуация. Останалите хора реагират с понижен тонус и съжаление на неприятни събития, което е нормално и краткотрайно. При хората, страдащи от депресия, независимо от външните обстоятелства, настроението е силно занижено. В най-лошите случаи депресивният трудно може да се накара да стане от леглото. За него ставането няма никакъв смисъл, тъй като всеки следващ ден няма смисъл да настъпва. В крайните случаи животът няма никакъв смисъл.
Тук ще се спрем на не чак толкова сериозните случаи, а на средностатистическото депресивно състояние. При останалите хора едно негативно събитие би довело до реалистични чувства на тъга, а всяка следваща позитивна случка би предизвикала надежда. При депресивния човек каквато и да е случка, независимо колко е позитивна, предизвиква единствено чувства на тъга и безизходност. В света на депресивния няма никаква вяра, надежда или пък смисъл да се очаква утрешния ден.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА?
До този момент учените все още спорят относно първопричината за депресията. Според някои от тях, определени нива на хормони в мозъка са причината за депресивните състояния, а според други – начина на мислене е причината за тези анормални хормонални нива. В крайна сметка, имаме още много да учим относно психиката на човека и за нас е по-важно да можем да разпознаем депресията и да знаем как да се измъкнем от нея.
За човек, който е в депресия, положителните събития не означават нотки на надежда, затова защото най-често мисленето е в изцяло негативни окраски. Депресираните или хората, склонни към депресия допускат много мисловни изкривявания или грешки, като сред най-често срещаните са дисквалифициране на положителните събития, мислене „всичко или нищо” и персонализиране, което в превод означава, че се фокусират само върху негативното, приемат себе си като отговорни за всичко и не забелязват или омаловажават положителните събития в живота си. Доста често хората в депресия разсъждават емоционално – след като се чувствам като неудачник, това означава, че съм неудачник. Всъщност емоциите ни не са неоспорими факти и трябва да се научим да правим разлика между тях и реалността.
За хората, страдащи от депресия е характерно усещането за безнадеждност и това ги кара напълно да забравят, че в миналото са имали моменти, в които са се чувствали добре. Ако по някаква причина някой им напомни това, те веднага ще омаловажат миналото и обикновено намират причина то да не се брои и да не се взема под внимание. Други характерни начини на мислене за депресираните са страха от провал, перфекционизма, страха от критика или неодобрение и силно развитото чувство за вина. Веднага някой може да опонира, че наистина има хора с реални проблеми и за тях е нормално да изпаднат в депресия, следствие на онова, което са преживели или преживяват в момента. Интересен факт е, че според статистиките хората с реални проблеми (като дълъг престой без работно място, смърт на брачния партньор или тежък развод) дори и да развият депресивни симптоми, много по-бързо се възстановяват от депресивното състояние, за разлика от хората, в чийто живот на пръв поглед няма реалистични събития, водещи до дистрес.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ?
В средата на миналия век д-р Арън Бек развива редица концепции и терапевтични техники, които в крайна сметка и до днес са едни от най-използваните при борбата с депресивните състояния. Теорията на Арън Бек е наречена когнитивно-поведенческа терапия и е една от най-успешните терапии за работа с депресия. В основата й стои схващането, че хората се разстройват не от събитията и фактите, а от собственото си усещане и мнение, което имат за тях. Всъщност тази идея не е нещо ново, още преди 2000 години гръцкия философ Епиктет я е заявил, а не чак толкова отдавна едноименният герой на Шекспир е възкликнал: „защото няма нищо добро или лошо, а мисленето го прави такова”.
Самата идея може да се приложи не само към страдащите от депресия, но и към всеки от нас. Следващият път, когато изпитате негативни чувства се запитайте кое именно ви прави тъжни, ядосани или безсилни: реалните случили се събития или вашето тълкуване и усещане за тях?